/Поглед.инфо/ В рамките на Програмата за детска миграция от 1930 до 1970г. деца от семейства в неравностойно положение във Великобритания са изпратени изпратени в Австралия, за да бъдат наети във ферми като работна ръка. Като част от принудителното депортиране около 500 000 деца са били изведени от страната и изпратени в чужда земя, където са принудени да работят, откъснати от семействата си. Там те често са били подложени на физическо, психологическо и сексуално насилие.

Практиката на детска трудова миграция съществува още през 17 век. Тогава деца от бедни семейства и сираци биват изпращани в английските колонии поради липсата на работна ръка там.

Деца прекарани извън страната след Втората световна война.

През 1891 г. е приет Законът за детските грижи, който напълно легализира работата на частните общества, ангажирани с детската емиграция.

В края на XIX век. е разработена схема за миграция, която обещавала на тези деца по-добър живот в Австралия, Канада, Нова Зеландия и Южна Африка. Те биват изпратени в чужбина за „по-добър живот“ и вместо това завършват, използвани за принудителен труд.

Деца събират грах на поляна.

Децата са изкарвани извън страната насила и с измама - било им казвано, че родителите им са починали, докато на роднините не е било известявано къде са изпратени малките.

Много деца са изоставени от родителите си, но е имало и такива, които биват отнети насилствено от семействата си, като често има разделени братя и сестри.

Дневникът на 12-годишния Морин Мулинс.

През 2009 г. австралийският премиер Кевин Ръд направи официално извинение на британските имигранти, които дълго време са търпяли жестокости и насилие в домовете за сираци в страната.

На среща с министър-председателя бивши затворници казаха, че социалните работници, които трябвало да се грижат за тях, ги биели с катарами и често ги изнасилвали.

Децата били държани в институции за разселени лица в ужасни условия, без подходяща храна и медицински грижи, като били принудени да извършват тежък физически труд. На една от снимките се виждат тийнейджъри, стоящи на скеле. Оказва се, че те са били принудени да построят собственото си училище.

Деца строят училището си.

Те прорязвали земята с кирки и лопати и бъркали бетон на ръка. Тези, които не успявали да се справят, били бити, понякога до степен да им бъдат счупени костите.

„Но рутинните побои - наказание за такива „престъпления“ като уринарна инконтиненция или кражба на плодове за разнообразяване на диета, състояща се предимно от хляб, не бяха най-лошите", спомня си Хъмфри, един от неволните мигранти от Великобритания.

"Сексуалното насилие беше широко разпространено в детския град, като момчетата наричаха своите религиозни настойници „християнски педерасти“, разказва той.

Четиригодишният пътешественик Стюърт Лий.

Фактът за съществуването на Програмата за принудителна детска миграция беше скрит поне 80 години и излезе наяве едва след речта на австралийския премиер през 2009 г. Тогава световната общност започна да говори за първи път за този проблем. А в Лондонския музей на детството беше открита изложба, която представи снимки, лични вещи, дневници, играчки на децата-мигранти от Великобритания.

Превод: СМ