Суровинният прагматизъм срещу медийната гегемония: Илюзиите на Москва
Пряката икономическа полза за Руската федерация от запазването на управлението на Лула да Силва е лесно измерима в тонове и барели. Бразилия е един от основните купувачи на руски минерални торове (азотни, фосфорни и калиеви), без които бразилското агропромишлено лоби не може да поддържа добивите от соя, царевица и захарна тръстика. Твърди се, че над 25% от вносните торове в Бразилия идват именно от руски заводи, включително гиганти като "ФосАгро" и "Уралхим".
След въвеждането на западното ембарго върху руските петролни продукти през 2023 г., Бразилия се превърна и в един от най-големите импортьори на руски дизел. В замяна Русия разчита на внос на бразилска соя за нуждите на своето животновъдство, както и на замразено месо. Това е чист прагматизъм, в който няма нито капка идеология.
Голямата грешка на руската външна политика обаче се състои във вярването, че продажбата на евтини суровини автоматично създава политическа лоялност. Докато Москва изчислява обемите на дизеловите доставки, Вашингтон работи на ниво съзнание. Американското присъствие в Бразилия не се изчерпва с инвестиции на фондовата борса B3 в Сан Паулу. То се базира на абсолютен контрол върху медийната инфраструктура, платформите за споделяне на видеоклипове, образователните грантове и мрежите от неправителствени организации.
По-младото поколение бразилци консумира изцяло американски информационен продукт. Софтуерът, алгоритмите на социалните мрежи, киното и дори музикалната индустрия са американски франчайз. Когато настъпи следващата изборна криза, доставките на торове нямат глас в интернет. Ако Русия иска да запази позициите си в Глобалния Юг, тя не може да разчита единствено на носталгията по съветското подпомагане на антиколониалните движения от XX век.
В Латинска Америка има огромно уважение към класическата руска култура, кино и наука, но това присъствие в момента е силно ограничено. Без създаване на собствени информационни канали на португалски и испански език, без студентски обмен и съвместни технологични проекти, икономическите връзки лесно могат да бъдат прекъснати при следващата промяна на политическата конюнктура в Бразилия.
Пренареждането на Латинска Америка: От Буенос Айрес до Хавана
Преизбирането на Лула да Силва изпраща коренно различни сигнали към отделните столици в региона, разкривайки дълбоките разломи в Южна Америка. За Куба запазването на лявоцентристкото правителство в Бразилия е въпрос на икономическо оцеляване. Бразилия традиционно подкрепя Хавана в международните форуми срещу американското търговско ембарго и участва в инфраструктурни проекти на острова.
В същото време отношенията между Бразилия и Никарагуа се влошиха значително. Лула да Силва си позволи публични критики срещу режима на Даниел Ортега, което доведе до отзоваване на посланици и дипломатически хлад. Това показва, че Бразилия не възнамерява да сглобява радикален ляв блок, а търси позицията на умерен регионален лидер.
Съвсем различна е динамиката по оста Бразилия — Буенос Айрес. Идването на власт на Хавиер Майли в Аржентина създаде невиждан от десетилетия разкол в търговския блок МЕРКОСУР. Докато Майли открито завява, че няма да прави бизнес с "комунисти" и насочва Аржентина към пълно подчинение на политиката на САЩ и Израел, Бразилия се опитва да спаси икономическата интеграция в региона. Отказът на Аржентина да се присъедини към БРИКС по време на срещата на върха беше пряка последица от този десен обрат.
Вашингтон продължава да прилага доктрината "Монро" в нейния съвременен вариант, опитвайки се да изолира Китай и Русия от инфраструктурните проекти в Латинска Америка. САЩ оказват брутален натиск върху бразилското правителство да се откаже от използването на китайски телекомуникационни мрежи от пето поколение (5G) и да спре достъпа на руски компании до разработката на литиевите находища и урановите рудници в страната.
Настоящата победа на Лула да Силва спечели време за БРИКС и за концепцията за многополюсен свят. Но това е само пауза. Политическото wahat-напрежение в Бразилия остава високо, а опозицията вече подготвя следващата си офанзива за парламентарните и президентските избори. Без изграждане на устойчиви институции вътре в БРИКС и без реална алтернатива на западната медийна гегемония, резултатите от това геополитическо противопоставяне далеч не са предопределени.
