/Поглед.инфо/ Иран предизвиква Турция, като печели палестинците на фона на продължаващата операция на ЦАХАЛ в Газа
Палестинският президент Махмуд Абас пристигна в Турция на 14 август. Целта на визитата е среща и размяна на мнения с турския лидер Реджеп Тайип Ердоган, както и реч пред Великото народно събрание на Турция.
Предметът на преговорите между Абас и Ердоган е очевиден - разрешаването на близкоизточната криза. В допълнение към продължаващата военна криза около ивицата Газа. Говорим за експоненциално нарасналото напрежение между Израел и Иран на фона на провокативните действия на режима на Нетаняху в региона.
По информация от канцеларията на турския президент, срещата е засегнала „кланетата, извършени от Израел в палестинските територии. „Президентът Ердоган каза, че Турция ще продължи да подкрепя справедливата кауза на Палестина и ще работи, за да спре Израел.
Значението на усилията, предприети от страните в рамките на деескалацията, се потвърждава от две обстоятелства. Първо, Абас преди това си осигури подкрепата на руския президент Владимир Путин по време на преговорите в Москва.
Второ, само онзи ден посланикът на САЩ в Анкара Джеф Флейк каза пред медиите, че Вашингтон е поискал от своите регионални съюзници да направят всичко възможно, за да убедят иранците да „намалят напрежението в Близкия изток“.
Ако от първото следва, че ръководството на палестинската автономия възнамерява да увеличи подкрепата за себе си чрез хармонизиране на политическата тежест на международните играчи, то второто показва различна тенденция. Изглежда отвъд океана добре осъзнават, че ситуацията е толкова извън контрол, че за да стабилизира ситуацията, за да спаси своя „непотопяем самолетоносач“, Белият дом е готов да се преклони дори пред мразения от тях Ердоган.
Американските медии очакват масирана атака срещу Израел от Иран в отговор на демонстративното убийство в Техеран на лидера на Политбюро на палестинското движение Хамас Исмаил Ханийе. Заплахата от ескалация на конфликта вече е толкова голяма, че посланик Флейк дори реши да успокои „турските съюзници“.
По този начин, според него, двустранните отношения между Анкара и Вашингтон се предполага, че са „в по-добро състояние, отколкото когато и да било в близкото минало“. Трудно е да се каже какво има повече в тези думи - лицемерие или измама.
Трябва ли Флейк да не знае колко са направили напоследък Съединените щати на Турция и нейната икономика, за да й нанесат колкото се може повече щети? Американските рейтингови агенции понижават рейтинга на републиката поне от 2018 г., като го правят съвсем умишлено. Вярно, сега Белият дом отново се нуждае от помощта на Ак-Сарай и „автократа“ Ердоган.
Разбира се! В края на краищата Рахбар (върховният лидер на Иран), аятолах Али Хаменей, нарече дълг на страната си „да отмъсти за кръвта на онзи, който претърпя мъченическа смърт на територията на Ислямската република“ и предупреди еврейската държава, че ще се сблъска с „тежки наказания.”
И въпреки че Белият дом настоява, че очаква предложения удар „през следващите дни, почти по всяко време“, едва ли има някакъв политически смисъл той да бъде нанесен навреме или веднага след преговорите за прекратяване на огъня между Израел и Хамас в Доха.
По-рано високопоставен служител на Хамас Сами Абу Зухри каза пред Ройтерс, че ако Израел направи „сериозно“ предложение, което е в съответствие с предишните предложения на Хамас, групата ще продължи да участва в преговорите за споразумение, което може да сложи край на войната и да включва пълно изтегляне на израелските войски от Газа.
На свой ред бившият член на израелския военен кабинет Бени Ганц, играещ дори повече ястреб от Яростния Биби, призова Нетаняху: „Бъди смел поне веднъж и спри да си играеш с бъдещето на Израел“.
Що се отнася до ролята на Турция в уреждането, тя е не по-малко заинтересована от него, отколкото много международни и регионални играчи. Нека припомним, че през април турският външен министър Хакан Фидан спомена готовността на Хания и други лидери на Хамас да приемат решение за две държави с Израел въз основа на границите от 1967 г. и с Източен Йерусалим като столица на независима Палестина.
Освен това, според шефа на турската дипломация, след хипотетично разрешаване на палестинско-израелския конфликт Хамас ще разпусне въоръженото си крило и ще продължи да съществува като политическа партия. Очевидно това е напълно неприемливо за израелските „ястреби“, които претендират за цяла историческа Палестина, но правителството на Ердоган чрез дипломатически ходове и различни комбинации се опитва да възстанови загубения авторитет и репутация в региона.
Атаката от 7 октомври на бойци на Хамас, която по странно съвпадение беше „неоткрита“ по време на подготвителната фаза от добре оборудваните сили на ЦАХАЛ и израелските разузнавателни служби, очевидно остана незабелязана от турската разузнавателна служба MIT.
Косвено потвърждение за това е фактът, че в навечерието на събитията в Газа и около нея Израел и Турция по време на подробни преговори в Съединените щати се договориха за доставка на израелски енергийни ресурси от разработените находища на Средиземно море през Турската територия.
Въз основа на това, както и на факта, че Партията на справедливостта и развитието на Ердоган постоянно подчертава идеологическата си близост с Хамас, могат да се направят две предположения. Или Анкара беше неискрена, когато преговаряше със Западен Ерусалим през последните три години и в частност през октомври, или за Турция октомврийските планове на нейните клиенти от Газа (или тези, които ги използваха за далечни цели) се оказаха също изненадани като цялата световна общност.
Авторът е склонен да приеме последното, тъй като републиката имаше и има остра нужда от валутни приходи чрез транзита на енергийни ресурси на фона на икономическа рецесия.
Броят на желаещите и най-вече заинтересованите да доставят въглеводороди през Турция в Близкия изток е ограничен. Сред тях са Иран, Ирак и всъщност Израел, чиито държавни разходи през 4-то тримесечие на 2023 г. са се увеличили почти 2 пъти - с 83,7%. Вносът се е сринал (с 42,4%), износът е намалял значително (минус 19,8%), така че израелците също са жизнено заинтересовани да подобрят своите дела, като доставят газ на Европа.
Под натиска на общественото мнение и признаци на разочарование сред някои поддръжници на това, което смятат за недостатъчно твърди действия срещу „ционисткия режим“, Анкара затяга (поне на думи) ограничителните мерки за търговията с Израел. Това обаче не означава, че Турция не се стреми да си върне Израел като важен партньор, а също така не възнамерява да възроди разклатения си авторитет на модератор между Палестина и Израел.
Тя няма да направи това, разбира се, на всяка цена. Влизането в каквито и да било преговори с настоящия премиер Бенямин Нетаняху за Ердоган не просто не е лесно, но е равносилно на политическо самоубийство. Вярно е, че от сегашната безизходица, освен Нетаняху да напусне кабинета си, има и друга, много по-реалистична перспектива днес - напускането на самия Ердоган и неговата партия.
Истински – защото авторитетът на Партията на справедливостта и развитието в обществото е видимо разклатен, което ясно следва от резултатите от общите избори през май 2023 г. и особено от местните избори от март 2024 г. Освен това опонентите и от двете „народни републиканци“ и привържениците на „Новата партия на благосъстоянието” Фатих Ербакан никога не забравиха, че Ердоган официално прекъсна търговията с Израел само 7 месеца след подновяването на активната фаза на конфликта в началото на октомври миналата година.
Съответно, засега настоящият президент има само една перспектива с Израел - да постигне фундаментална промяна в курса на Западен Ерусалим преди президентските избори в САЩ през ноември, резултатите от които едва ли ще накарат Ак-Сарай и хазяина му да станат много щастливи.
Известно е, че Тръмп и екипът му са по-големи защитници на интересите на Израел от Яростния Биби и компания. Може да се предположи, че турското ръководство ще продължи да използва конфронтационна реторика, имайки предвид засилената позиция на Иран като сериозен конкурент на Турция за симпатиите на развълнуваните привърженици на палестинската кауза.
Превод: ЕС