/Поглед.инфо/ Президентът на Нагорни Карабах (НКР) Араик Арутюнян се обърна към нацията с призив да положи всички усилия да защити Шуша, вторият по важност град в Карабах. Именно към него е насочено новото настъпление на азербайджанската армия. През последните няколко дни Азербайджан беше принуден да промени не само посоката на основната атака, но и тактиката на военните действия. Как и защо?

Настъплението на азербайджанския южен корпус към Лачин беше спряно преди няколко дни. Дните на относително спокойствие, през които се провеждат интензивни външнополитически консултации, бяха използвани от азербайджанското командване, за да се опомни, да реорганизира силите и да преразгледа сериозно тактиката на настъплението.

По посока Лачин (първоначално основната цел на Азербайджан) фронтът замръзна. Освен това в тила на азербайджанската групировка и досега висят няколко арменски батальонни тактически групи (БТГ). В резултат на боевете в посока Лачин арменските войски успяха не само да спрат настъплението на азербайджанците, но и да си възвърнат контрола над Кубатлъ и още пет села около този град, което се потвърждава от видео материали.

Поражението при Лачин доведе до там, че Баку трябваше да търси нови пътища, които не са били предписани по-рано в плана за действие, за да постигне една от основните цели на офанзивата - Шуша за възможно най-кратко време. Освен това се смята, че азербайджанската армия трябва да постигне значителен успех до 31 октомври - датата на първото избиране на Илхам Алиев за президент на Азербайджан през 2003 г.

Този вид конспиративни теории са много популярни на Изток и не винаги съвпадат с реалността. По-вероятно е времето наистина да изтича, ресурсите да не са вечни, външната политика да натиска и нападението над „планинската крепост Карабах“ да е станало невъзможна мисия.

Първоначалният азербайджански план предвижда първо захващането на Лачин и следователно прекъсването на доставките от Армения. Това изглежда логично от гледна точка на военното планиране. Но скорошното поражение по пътя към Лачин принуди Баку да се преориентира директно към Шуша. А това е проблематично, нелогично и може да доведе до сериозни загуби. Шуша е не само една от ключовите позиции за защита на НКР, но и морален символ. Историческата столица на Карабах, религиозният център и център на войната 1988-1994 г.

Сега цялата група азербайджанци, настъпващи към Лачин, виси във въздуха с отворени флангове. Достатъчно е арменските сили да се прехвърлят в тесния пролом, за да могат напълно да отрежат триумфално настъпващата азербайджанска групировка или поне просто да си възвърнат тези територии. Но арменците очевидно нямат достатъчно ресурси, за да превърнат местния успех в стратегическа победа. Няколко арменски БТГ, които се оказаха в тила и по фланговете на настъпващата азербайджанска група, бяха лишени от доставки. Малко вероятно е те да могат самостоятелно да забият азербайджанците в котел.

Следователно азербайджанският корпус ще се престрои може би за пет дни. От коридора до Лачин настъпващите части постепенно се изтеглят (евентуално, включително избягване на обграждане) в съседното, практически необитаемо високопланинско дефиле.

Арменците са създали нова отбранителна линия там от Хадрут до Червен Пазар по ръба на планината. Там не може да мине тежко оборудване. Само пеш. В класически план това не е направление за танкове и е възможно да се напредне по права линия до Шуша само от сили на пехотата и специалните сили.

Това прави азербайджанският корпус през последния ден. Части от специални сили се изкачват в планините на малки групи, заобикаляйки укрепените позиции на арменците. Според арменския щаб през последните 24 часа отделни подразделения на азербайджанската армия настъпват по права линия на разстояние около пет километра от Шуша, което създава нова заплаха за самата стратегия за отбрана на Нагорни Карабах.

В планинската зона азербайджанците се опитват да заобиколят арменския фронт от селата Хцаберд и Ухтадзор в обща посока по-нататък по пролома до Хавертаноц, който всъщност е недалеч от Шуша. Оттук и паническите съобщения за напредването до „пет километра от Шуша“. В това ждрело никой никога не е живял и може да се стигне в тази посока само като се прекоси планинската верига пеша. Новата тактика на азербайджанския корпус се свежда до факта, че след преминаване на планинската верига от специалните отряди, те ще заобикалят арменската отбрана и ще стигнат до Хавертаноц.

Към момента желаният напредък не е регистриран. Сблъсъците вървят по ръба на билото. Новата заплаха от Азербайджан обаче изглежда много опасна за НКР, което предизвика толкова емоционалният призив на президента на Карабах към народа. По пътя настъпиха важни промени в армията в Карабах. Генерал-майор Микаел Арзуманян беше назначен за нов командващ армията на Карабах. Бившият командир Джалал Арутюнян беше сериозно ранен и не може да изпълнява задълженията си.

Проблемът на новата настъпателна операция на азербайджанската армия е, че тя е принудена да използва напълно непозната за нея тактика. Сега битките се водят изключително в планинската зона, където е невъзможно да се разчита на танкове и артилерия и където дори действието на безпилотните летателни апарати е ограничено. Засега азербайджанците могат да разчитат на влизане в пустия пролом с малки групи специални сили, което е регистрирано от арменската страна. Случващото се прилича повече на местна специална операция, отколкото на мащабно настъпление.

Азербайджанската настъпателна група наистина може да премине билото. Но след това с голяма вероятност тя ще остане без провизии в непроходима зона. Може, разбира се, да продължи да напредва по пустия пролом до Хавертаноц, теоретично заплашвайки Шуша. Но има много голям шанс да попаднете в същия капан, както наскоро падна азербайджанската БТГ край Лачин. Освен това теренът е такъв, че дори ако отделни групи пехота могат да преминат през пролома до Хавертаноц, не е сигурно , че те действително ще могат да стигнат до Шуша. Има връх с височина 1700 метра и дори да се подмине, изкачването до самата Шуша от юг е почти нереално.

Въпросът е до каква степен ще оцелеят арменските части, разположени по ръба на планините близо до Хцаберд , които по този начин могат сами да бъдат заобиколени. Новата азербайджанска тактика изглежда убедителна, именно защото, ако арменската отбрана на ръба на планините рухне, това наистина ще създаде заплаха за Шуша. Закрепената в планините арменска отбрана изпитва същите (ако не и големи) проблеми с доставките като настъпващите предни части на азербайджанската пехота. Може би въпросът с доставките ще бъде решаващ през следващите няколко дни.

В крайна сметка самата Шуша е планинска крепост. През 1992 г. можеше да бъде превзета със замах, но дори тогава на генерал Аркадий Тер-Тадевосян с неговите командоси му отне няколко месеца, за да доведе специално обучените (включително алпийски) части по планинските пътеки. И тогава Шуша беше защитен от Шамил Басаев. Сега тайният подход към планината от юг е невъзможен, а за използването на авиацията на практика не може да се говори.

По принцип леко усилие от страна на арменците сега е достатъчно, за да обърне военната обстановка в тяхна полза и да изхвърли напредващите части на Азербайджан от планините. Големият въпрос обаче е дали има ресурси за това и не само физически, но и психологически, както се казва, морал. Емоционалните речи на ръководството на Карабах бяха насочени към намиране и мобилизиране на такива ресурси.

Но всичко се решава на място. По-точно в планините, където арменците имат историческо и чисто географско предимство.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели