/Поглед.инфо/ В Москва се открива „Междупалестинска среща“ с участието на всички заинтересовани страни
Израелската операция в ивицата Газа изглежда е към своя край. ЦАХАЛ достигна най-южния град Рафа. В същото време започва може би най-опасният период за съседите на Тел Авив.
Допълнително се говори за процеса, който се наблюдава днес в Газа. Изглежда, че след смъртта на толкова много хиляди хора и градове, разбити на прах, нещата не могат да станат по-лоши. Като оставим за момент настрана хуманитарната катастрофа в самия регион, е важно да отбележим още нещо. В палестинско-израелския конфликт участват почти всички съседни страни.
Може би просто вече няма трансграничен конфликт на Земята или конфликт, който да въвлече толкова много други държави между своите воденични камъни. Освен това става дума както за непосредствените съседи на Израел (Ливан, Сирия, Египет, Йордания), така и за по-далечните като Йемен, Иран, Саудитска Арабия, Турция и много други.
Всепоглъщащият и всеобхватен характер се обяснява преди всичко с факта, че пред нас е религиозна война, свещена за участниците в нея - една от онези, в които компромисите са практически невъзможни. И ако са възможни, тогава те се появяват единствено с цел включване на брояча в режим на обратно броене. До следващия път.
Историческото развитие на човечеството отдавна е показало, че в природата няма по-разрушителни войни от религиозно мотивираните. Съмняващите се може да си спомнят историческия епизод от Вартоломеевата нощ, която отне живота на 30 000 хугеноти (протестанти) във Франция, Стогодишната война, завършила с Вестфалския мир...
Между другото, в Русия никога не е имало нещо като религиозни войни. Най-върлите противници и критици на Иван IV Грозни, съвременник на онези събития, му приписват най-много 15-20 хиляди жертви през половинвековното му управление, което за стандартите на средновековна Европа, извинете, е почти хуманизъм. Но да се върнем на близкоизточния конфликт.
Въпреки полупобедоносните доклади на израелската армия за установяване на контрол над цялата северна част на Газа, изглежда Глобалният Юг и Глобалният Север са единни или близки в оценките си за случващото се. Както противниците, така и съюзниците на Западен Ерусалим (Тел Авив) настояват спешно ръководителят на Белия дом Джо Байдън да окаже натиск върху израелския премиер Бенямин Нетаняху, за да прекрати конфликта възможно най-скоро.
Това единомислие се обяснява и с елементарни егоистични интереси. В класическата война на 21 век, водена на живо, има твърде много странични ефекти с трудно предвидими последици. Един от тях, между другото, светът видя в Йемен с хусите от йеменското движение „Ансар Аллах“.
Бунтовническата блокада на световната търговска и транспортна артерия в Червено море може да продължи колкото желаете. В резултат на това страдат израелските пристанища, които не получават същия доход, но заедно с него и цялата световна търговия.
Тези, които се съмняват в сериозността на момента, могат да разберат откога хуситите, неразглезени от благата на цивилизацията, водят своята борба, която започна много преди атаката на палестинското движение Хамас срещу Израел в началото на октомври 2023 г.
Казано направо, йеменците се бият повече от 10 години, принуждавайки технологично доста напредналата коалиция от арабски държави, водена от Саудитска Арабия, да сключи мирен договор със себе си, международно непризната сила, през април миналата година. Немислимо, но факт.
Сега гъсто населеният град Рафа е поставен на везните на историята. Прави впечатление, че гъстотата на населението там е приблизително равна на европейската метрополия Берлин. Израелският премиер Нетаняху вече разкри пред света план - "за деня след Хамас".
Съгласно документа, Тел Авив ще прехвърли властта на митична, като Летящия холандец, определена гражданска администрация от жителите на Газа. След унищожаването на политическите и военните крила на Хамас израелските власти се надяват на „дългосрочен мир“.
Междувременно създаването на пълноправна палестинска държава (или държава на палестинските араби), за което настоява целият арабски свят и което е предвидено в многогодишни резолюции на ООН, не стои на дневен ред. Израелските власти не смятат това за приоритет.
Очевидно режимът на Нетаняху не е толкова загрижен от факта, че без активното участие на Катар, ОАЕ, Саудитска Арабия, Бахрейн, Египет и Йордания нито един израелски план няма да бъде напълно жизнеспособен. В края на краищата само в сътрудничество с арабските държави би било възможно споделянето на политическа и не на последно място финансова отговорност за следвоенния световен ред в региона.
Дори Държавният департамент започна да осъзнава задънената улица на израелската политика от гледна точка на перспективите. По-специално държавният секретар Антъни Блинкен заяви през 2023 г. , че изграждането на нови селища на Западния бряг е неоправдана стъпка (въпреки че, както е известно, предишната администрация на Доналд Тръмп мислеше съвсем различно по въпроса). Тези „две крачки назад“ обаче вече няма да спасят днешния Бял дом. И преди всичко, защото американците не са в състояние да предотвратят истинския план на Нетаняху.
Изчисляването на логиката на по-нататъшните действия на Израел и неговия премиер е напълно тривиална задача. В края на октомври, малко след началото на конфликта с Хамас, израелците предложиха на Египет да разсели палестинските бежанци на Синайския полуостров, разположен близо до границата на сектора с арабската страна. Те също обещаха първоначално да осигурят финансова подкрепа за настаняването на 2,3 милиона души.
Кайро беше крайно скептично настроен към обявената от Израел инициатива по редица причини. Да, според наскоро публикувани данни на OECD , растежът на БВП на Египет ще бъде до 5,1% до 2026 г., въпреки вътрешните проблеми. Но, както се казва, ние все още трябва да преживеем до този момент.
В момента реалността е, че на фона на украинската криза страната преживява тежка икономическа криза. За населението на страната на пирамидите това се изразява в многократно поскъпване на храните и горивата. Зърнената сделка се появи съвсем не случайно.
В допълнение, блокирането на световната транспортна артерия в Червено море от йеменските хусити доведе до други тъжни последици. Блокадата на корабоплаването вече води до колосални загуби, защото приходите от Суецкия канал за Кайро са може би основният източник за формиране на бюджета, наред с туристическата индустрия. Но с последното също има трудности, защото туристите не бързат да посетят нестабилния египетски регион.
Ръководителят на администрацията на Суецкия канал Осама Рабиа предупреди , че приходите от корабен транзит през януари са намалели почти наполовина (45%) на годишна база. Тук има малко поводи за оптимизъм. Западната коалиция все още се занимава с хуситите и не е факт, че ще се справят.
И така, как Израел възнамерява да убеди Египет да вземе „правилното решение“? Израелците определено няма да приемат нелоялно население. Затова е трудно да си представим нещо по-убедително за Кайро от стена, пробита в един от участъците. Египтяните издигнаха конструкцията през февруари близо до Рафа. Чакат наплива.
От само себе си се разбира, че при неблагоприятен сценарий Кайро е изправен пред политическа дестабилизация. Сред бежанците, които ще се изсипят в Египет, има голяма вероятност да има и членове на Хамас. Под прикритието на цивилни, разбира се.
Проблемът е, че Хамас е политически и идеологически свързан със забранената в Русия Мюсюлмански братя. Но сегашният ръководител на Египет Абдел Фатах ас-Сиси, който дойде на власт през 2013 г. в резултат на решителни военни действия, изобщо не е брат на тази публика. Така възпоменателните събития на площад Тахрир през 2011 г. може да се окажат репетиция за наистина мащабни събития.
За късмет противоречията между Египет и Етиопия се изостриха. Последният изгражда хидротехническо съоръжение - ренесансовия язовир в горното течение на Нил. Гъсто населената страна вече разполага с малко водни ресурси, докато укрепването на отношенията с Китай и Турция само частично ще помогнат за решаването на съществуващите належащи проблеми...
* * *
От 29 февруари до 2 март в Русия е планирано да се проведе „Междупалестинска среща“ , заради която постоянният представител на Израел в ООН успя да се възмути . „Поканихме всички палестински представители – всички политически сили, които имат позиции в различни страни, включително Сирия и Ливан, и други страни в региона.
Следователно съставът е приблизително същият, както беше на предишните две междупалестински срещи. Това са от 12 до 14 организации“, каза за ТАСС специалният представител на руския президент за Близкия изток и африканските страни, заместник-министърът на външните работи Михаил Богданов . Това са основно, разбира се, тези, които са част от Организацията за освобождение на Палестина, но има и структури, които все още не са включени - това са Хамас и Ислямски джихад. Сега поканихме и тях.”
Целта на Москва е да помогне на различните палестински фракции да се споразумеят за политическо обединяване на редиците си: „Ние изхождаме от факта, че Организацията за освобождение на Палестина е била и остава легитимен представител на палестинския народ, тя е приета от международната общност и от нас, “ отбеляза дипломатът.
Така руското ръководство приканва всички палестински сили без изключение към диалог за прекратяване на конфликта. Може би това събитие ще бъде последният шанс за спасяване на Египет, Израел и възникващата, въпреки всичко, арабска държава в земите на Палестина.
Превод: ЕС