/Поглед.инфо/ Всъщност не е никак интересно как един американски автор отговаря на очевидното самоунищожение на медиите в страната му. Той, разбирате, пише, че всичките им проблеми са, защото либералите лъжат (например за Доналд Тръмп) и по този начин подкопават репутацията на своите публикации: само помислете, откритие. Авторът, разбира се, е консерватор, пише в “Американ Консерватив”. Все едно журналистиката на нейния фланг не лъже – е, поне за това как страната е застрашена от Китай със самия факт на съществуването си.
Но фактите за колапса на системата в неговия материал са добре събрани. Например: едва 7% от американците се доверяват напълно на медиите. На кого тогава вярват – на социалните мрежи и блогърите? Но не, те се оказват още по-ниски, съвсем на дъното на скалата на доверието. Тоест, въпреки че аудиторията там е по-голяма от тази на вестниците или телевизията, няма вяра и в „новите медии“.
По-нататъшната деградация върви плавно от „пиковата” 1977 г., когато доверието на медиите е десет пъти по-голямо – 70 на сто. В резултат на това блоговете и социалните мрежи някак оцеляват, защото не изискват големи разходи. Но класическите вестници са затворени или погълнати от конкуренти. И същото се отнася за телевизията, радиото и други неща. Средата се свива.
Какво се случва, когато цяла огромна индустрия загуби доверие, тоест потребителите и доходите? Мениджърите намаляват разходите и съкращават хора. На “Лос Анджелис Таймс” например не се случва за първи път и човек може да си представи как в резултат на подобни процеси (а те се случват навсякъде в страната) пада качеството на престижната досега журналистическа класа. В общи линии е нещо като неконтролиран ядрен разпад. Между другото, нещо подобно се случва и в Европа.
Тук кризата не е една, а няколко. Започна с една по същество технологична революция: интернет, блогове, социални мрежи. Там отиде не само част от публиката, но и парите от рекламодателите, поне важна част от тях. Започна споменатият процес на разпад и всичко това се сля с друга криза – дори не политическа, а системна, ценностна. Която, разбира се, не възникна заради медиите или не само заради тях.
И тази криза, по думите на друг консервативен автор, доведе до превръщането на Съединените щати в неуспешна държава. Е, все удно само демократите са виновни - нали разбирате. Но признаците на провал са доста очевидни. Например държавата реши, че има право да отнема децата от родителите им, първо да им промие мозъците и след това да ги обезобразява хирургически (става въпрос за смяната на пола). Същата държава, а с нея и нейната избирателна база, принуждава всички, включително несъгласните граждани, да плащат луди суми пари за „корекция на климата“ - стотици допълнителни милиарди под формата на допълнителни разходи за всякакви зелени технологии.
Сега мигрантите: те са навсякъде по света, но така броят на пристигналите само при Байдън може да стане като на 11-ия по население щат в страната. В същото време американците са принудени да плащат около 300 милиарда годишно за този внос на хора; мигрантите понякога получават повече облаги от собствените граждани в неравностойно положение.
И в такава ситуация страната остава без предпазна мрежа, по същество „четвърта власт“. Накъде върви без пълноценна и открита платформа за дискусия? Вместо трибуна има досадна либерална пропаганда и опити на десните да отговарят със собствена пропаганда.
Същото важи и за света като цяло. Пълноценните „глобални“ медии са тези, в които точно сега, в глобален мащаб, трябва да има обмен на мнения за това в коя епоха се движим и от какъв свят се нуждаем. Но се оказва, че САЩ изнасят двойната си криза (държавната като цяло и медийната в частност) най-малко в западните страни, опитвайки се да окупират силово информационното поле с пропагандата си.
И тогава сериозен разговор за това на къде се върви ще може да се води само извън Запада. Именно това се случва.
Превод: В. Сергеев