През последните три години (през 2017-2019 г.) заплатата е нараснала значително - около два пъти, ако се брои в гривни. През декември 2015 г. тя беше около 5230, а в края на 2018 г. - 10573 „бруто“ („нетните“ приходи могат да бъдат изчислени, като се отнемат 20%). Важна роля играе двойното увеличение на минималната работна заплата през 2017 г. (от 1600 на 3200 гривни), а от 2016 г. до 2019 г. като цяло, три пъти (от 1378 на 4173 гривни). Към юли средната брутна заплата се повиши до рекордно ниво за периода след Майдана - до 10971 гривни (около 420 долара), тоест в доларово изражение почти достигна домайданното ниво. Това обаче изглежда най-малко странно, тъй като БВП на глава от населението в Украйна през 2013-2018 г. не се увеличи, а падна (от 4000 до 3000 долара).
Анастасия Головач, служител на офиса на Световната банка в Киев, разкри тайната на „неразбираемото“ увеличение на заплатите. Според нея увеличението на заплатите в Украйна просто доведе до изяждането на средства, необходими за развитието на инфраструктурата.
Какво подтикна Порошенко и Гройсман да устроят такъв цирк? Изборите през 2019 г. наближават и растежът на заплатите се използва като метод за провеждане на кампании. Резултатът обаче не беше постигнат. Първо, въпреки че заплатата е повишена, делът на разходите за сметки за комунални услуги значително се е увеличил в сравнение с 2013 г., а „живите“ доходи на населението все още не са настигнали „домайданните“. Второ, икономически неоправданият растеж на доходите за много мениджъри и предприемачи беше удар, като ги лиши от значителна част от средствата за развитие. Трето, умората от петгодишната война се наслагва на всичко. В резултат отборът на Порошенко претърпя тежко поражение на изборите.
Има сериозни проблеми с работната сила. Някои предприемачи имат стимул да си свалят буквално последната риза, само за да получат квалифицирани работници. Според правителството от 7 до 9 милиона граждани на Украйна работят сезонно в чужбина. Други 3,2 милиона, които са напуснали, не се завръщат. Общо 10-12 милиона дееспособни. Украинските работодатели не могат да се конкурират напълно с Полша или Русия. За да убедят онези, които все още не са узрели да се преместят, да работят за тях, те трябва да повишат заплатите дори в ущърб на собствените си джобове. Собствениците на украински малки предприятия се оплакват, че понякога плащат на служителите толкова, колкото печелят. Няма друг начин.
Следователно новината на украинските статистически власти за намаляване на безработицата е подигравка, а обещанието на екипа на Зеленски за създаване на нови работни места е нелепо. Самите работодатели преследват работниците, но как да осигурят на хората заплата, от която биха могли да живеят, без да избягат в Полша?
Новото правителство обеща на Украйна икономическо чудо - икономически растеж от 40% през следващите пет години. Само как? Те говорят за легализирането на добива на кехлибар и хазарта, продажбата на земя, приемането на определени закони за „привличане на инвестиции“, борбата с корупцията и приватизацията… Всичко това се чува повече от веднъж. По едно време хазартният бизнес беше легален и всички обещаха, че ще се борят с корупцията - не помогна ли?
Основата на социално-икономическото съществуване на страната и хората може да бъде само индустрията. И това е лошо. Деиндустриализацията на Украйна продължава. След лек пролетен растеж, през лятото кривата на индустриалното производство забележимо спадна. През август (при новото правителство) за първи път за доста дълго време средната заплата падна с почти 500 гривни. Транснационалните корпорации като British American Tobacco напускат Украйна. Инвеститорите дори не искат да чуят за сътрудничество, например, с машиностроителните предприятия на Украйна.
Фактът, че на Запад никой не се нуждае от украински продукти с висока добавена стойност, е очевиден. Никой в Европа или Америка не започна да купува украински ракети, самолети, кораби, танкове, двигатели; вместо това купуват зърно, рапично и слънчогледово олио. Западът няма да споделя с Украйна и пазарите на развиващите се страни. Само Русия беше готова да сътрудничи изцяло с Украйна в индустриалните сектори, но през 2014 г. тя беше изтласкана.
Новите хора на власт не знаят как и дали искат да се броят. Само един пример. Преди изборите членовете на екипа на Зеленски заявиха, че украинските учители могат да изкарват заплата до 4 хиляди долара на месец, ако се отделят само 200 милиона долара годишно за това. В Украйна обаче има 440 хиляди учители и тук биха били необходими 21 милиарда долара (целият годишен бюджет на Украйна е около 40 милиарда долара). Пропагандистите на Зеленски дори не си направиха труда да натиснат бутоните на калкулатора. Тогава те все пак казаха, че 500 долара на месец за учителите също не са лоши. Един ден обаче стана известно, че правителството не може да си позволи дори минималното увеличение на заплатите на учителите, одобрено от предишния кабинет. Министър Ана Новосад каза, че за учителите не могат се да намерят 45 милиарда гривни (по-малко от 2 милиарда долара). За какво „икономическо чудо“ можем да говорим?
И най-лошото е какво се случва с пенсионерите. Днес средната пенсия в Украйна, като се вземат предвид свръхвисоките заплати на депутатите и високопоставените служители по сигурността, е около 3000 гривни. (120 долара). 72% от украинските пенсионери получават по-малко. И има огромен брой хора, на които се разпределя „минимална заплата“ при малко повече от 50 долара на месец ...
Така изглежда украинското „икономическо чудо“ при по-внимателна проверка. И след като се срине финансовата пирамида на държавните облигации, при която се поддържа курсът на гривната, „повишените“ заплати веднага ще бъдат изядени от инфлацията.
Докато Киев не се върне към здрава основа за растеж (а тясното индустриално сътрудничество с Руската федерация беше такава основа), украинската икономика няма да продължи напред.
Превод: В.Сергеев
