/Поглед.инфо/ Двете основни части от бившия СССР – Русия и Украйна се намират в пика на своя конфликт. Още една цепеница в тази горяща клада ще стане украинската избирателна кампания - през март в страната ще се проведат президентски избори. Как ще се развият в резултат на това отношенията между Москва и Киев?

2018 г. приключва в условията на безпрецедентно изостряне на отношенията между Украйна и Русия и в очакване на още по-голямото им изостряне. За първи път от съществуването на съвременната украинска държава е въведено военно положение (макар и доста орязано), при това под предлог за „руска агресия”.

Без съмнение, изострянето е свързано преди всичко с приближаващите избори в Украйна. Петро Порошенко отива на тях с имиджа на безалтернативен организатор на отбраната. Пред украинците е поставен избор между Порошенко и… Путин. Владимир Владимирович навярно не е в течение, че ще му се наложи да участва в украинските избори.

Избори, Порошенко, агресия

„Отразяване на руската агресия” е основният предизборен коз на Порошенко. Той е добър най-вече с това, че като върховен главнокомандващ притежава пълна свобода за стратегическо маневриране. Именно от него зависи кога и къде Русия ще извърши своя пореден „акт на агресия”. При това може да не се опасява нито от реакцията на Запада (той винаги ще бъде на страната на Украйна), нито от извънредния отговор от страна на Русия (тя няма да превзема Киев).

Този фактор може да се използва по различен начин.

Керченската авантюра имаше за цел не само провала на изборите чрез въвеждането на военното положение, но и да изясни реакцията на „партньорите” и обществото.

Реакцията на партньорите бе своеобразна. От една страна, Украйна получи подкрепа, но не бе достатъчно оперативна и мащабна. Наистина, очакваше се и друг характер на провокацията – с трупове. От друга страна, Западът последователно настоява изборите задължително да се състоят. Толкова по-зле за Запада, между другото.

Населението частично се възбуди, частично се изплаши. Това все още няма отражение на рейтингите, но такова ще се появи. При всеки случай, Юлия Тимошенко вече е притеснена – войната плаши хората повече от ръста на цените, на критиката на което тя изгради своята избирателна кампания.

Съответно, до момента на президентските избори (31 март 2019 г.) Порошенко ще търси актове на руска агресия и задължително ще ги открие. Изборите няма да бъдат отменени, но военно положение на цялата територия на страната най-вероятно ще бъде въведено – след внасянето на изменения в законодателството, които да позволят провеждането на изборите „под дулата на автоматите”.

Въпросът за характера на действията на руската страна остава открит. Засега реакцията спрямо действията на Украйна напълно устройва последната. Категоричните действия на граничарите, в отговор на провокацията с украинските кораби, е именно това, от което се нуждае Киев. Това е проявата на агресия, която трябва да се представи пред партньорите и населението. Ако нямаше завземане на украински кораби, това щеше да бъде унизително за Русия, но не толкова изгодно за Украйна.

Прословутият отказ на Путин да общува с Порошенко по повод съдбата на пленените моряци също може да се разгледа като загуба. Русия не иска да води преговори, а подписването на указа за политемигрантите окончателно разкрива враждебността на Русия по отношение на Украйна (тази тема засега не е използвана в украинската пропаганда, но задължително ще се появи).

Впрочем, за самия Путин отсъствието на диалог с Украйна е част от общата дипломатическа безизходица, в която Русия се е оказала. Достатъчно подробно за това разказа външният министър на Русия Сергей Лавров.

Общо взето, преди президентските избори ситуацията в отношенията между страните единствено може да се изостри.

The Last Day

А какво ще стане в деня след президентските избори? Тук до голяма степен нещата ще зависят от резултата им.

Ако Порошенко загуби изборите (а настоящата социология демонстрира голяма вероятност за такъв резултат), то… Всички помнят как Тръмп бе наш, а след това „голямата сделка” придоби хибридни очертания? Със същия ефект ще се сблъскаме след изборите в Украйна. Всеки победител, бил той Тимошенко или Бойко, ще се окаже в ситуация на силен вътрешнополитически натиск. Радикалните избиратели, може и да не поискат веднага преразглеждане на изборите, но ще поискат от победителя еднозначни гаранции, че не е агент на Путин.

В новата ситуация провокирането на бойни действия вече няма да бъде актуално. Напротив, трябва да се демонстрират ефективни мерки по отразяване на агресията. Така че най-вероятно ще продължат инициативите, насочени към още по-голямото откъсване на Украйна от Русия. Ще настъпи време за скъсване на дипломатическите отношения, въвеждането на пълноценен визов режим, закриване на границите, забрана за посещаване на страната-агресор, въвеждане на латиница, деколонизация (като следващ етап на декомунизацията)… Единствено няма да има пряко обявяване на война – на Запад няма да одобрят подобно развитие на ситуацията.

Да, прекратяването на транзита на руски газ към Европа също изглежда твърде радикална крачка. Но като цяло фантазиите на новия президент могат да бъдат ограничени единствено от това, което вече е направено от предишния президент.

Така в течение на минимум половин година ще продължава интензивната борба с външните и вътрешните врагове. След това, към края на годината, ситуацията постепенно ще се стабилизира до почти нулево равнище на контактите.

Ако президент отново стане Порошенко (а шансовете му за това са немалки), то… Да кажем, че за него ситуацията няма да стане по-добра. В случая това ще бъде ефекта от спускането по склон, когато опитите за рязко спиране или завой ще доведат до преобръщане на возилото. Тоест той известно време ще продължи предишния си курс, но стабилизацията при него ще се случи по-рано и на по-високо равнище на отношенията.

По отношение на Минските споразумения нищо няма да се случи – те вече са отменени от Украйна в едностранен порядък. Но никой не признава този очевиден факт. Така ще продължи кампанията по натиск над Русия тя да ги изпълни – също едностранно. Впрочем, възможно е президентът на Украйна (най-вероятно Тимошенко) да успее да уговори Запада да подкрепи инициативата за включване на трети Мински споразумения, включващи признаването на Русия за страна-агресор и да се установят ясни срокове за деокупацията на Донбас и Крим. Вероятността за такава инициатива не е нулева, а Русия, разбира се, няма да се съгласи на подобно нещо, с което ще демонстрира на целия свят, че не е готова за диалог и разрешаване на конфликта. Най-вероятно това ще доведе до нови санкции, които ще засегнат десетки руски чиновници.

Що се отнася до Русия, то тя на практика няма начин да влияе на ситуацията в Украйна. Всички мерки, които Русия може да предприеме по отношение на Украйна, Украйна ще ги предприеме сама. Според мен така бе и преди.

Мерките, които се набиват на очи във връзка с възможните провокации и ограничителни мерки от страна на Украйна, са засилването на режима на сигурност. Най-силният ход е признаването на независимостта на Луганска и Донецка народни републики, но изглежда, че нито Русия, нито самите републики са готови за това, дори и в случай на опит за пълномащабно настъпление от страна на Украйна (такова, наистина, едва ли ще има – на Киев му е нужен бавно тлеещ конфликт с голям брой малки сблъсъци).

Руската страна разглежда перспективите за нормализация на отношенията с Украйна в контекста на измененията на ситуацията по света – от конфронтация към сътрудничество. По принцип може да има подобна промяна – назряващият конфликт трябва да бъде разрешен. Но явно следващата година по украинския случай няма да има раздвижване.

Превод: В.Сергеев