/Поглед.инфо/ Един от най-продължителните териториални конфликти в бившия Съветски съюз изглежда е близо до разрешение. Киргизстан и Узбекистан се договориха за размяна на територии. Всеки момент обаче може да избухне друг замразен конфликт в региона. За какво става въпрос, защо страните се готвят за война и кой точно може да я предизвика?

След като получи независимост през 1991 г., Киргизстан имаше гранични проблеми с всички свои съседи. Бившият президент Аскар Акаев успя да постигне споразумение с Китай и Казахстан, но до днес не е възможно да се демаркира границата с Узбекистан и Таджикистан.

Най-дългата граница - киргизко-узбекската - е 1314 километра. Киргизко и узбекско население живее от двете страни на границата и също така са се образували национални анклави. И сега двете страни подписаха специално споразумение. То вече е одобрено от парламента на Киргизстан, а в близко бъдеще се очаква документът да бъде подписан от президентите на Киргизстан и Узбекистан. Съгласно споразумението ще бъде ликвидиран единственият киргизки ексклав в Узбекистан - село Барак с площ от 208 хектара.

„Разменихме Барак за парцел близо до района Кара-Суу. Получихме 208 хектара поливна земя. Сега ще започнат демаркационните работи, хората от Барак ще се преместят в Киргизстан. Ще платим компенсации на жителите и ще построим къщи“, каза Камчибек Ташиев, председател на Държавния комитет за национална сигурност на Киргизстан. Разбира се, това е много положителен момент, който ще позволи да се премахне едно от огнищата на напрежение, тъй като жителите на малкото селце трябваше да пресичат узбекската граница всеки ден, срещайки не особено приятелски настроени граничари.

Но най-острият проблем възникна около собствеността върху язовир Кемпир-Абад (Андижан), по-голямата част от който се намира в Киргизстан, граничещ с Узбекистан от запад. Съгласно споразумението територията на резервоара отива на узбекската страна. В замяна Киргизстан ще получи повече от 19 000 хектара земя, включително всички спорни преди това територии. Според президента на Киргизстан Садир Жапаров сега територията на страната ще се увеличи от 199 хил. кв.м. километра до повече от 210 хиляди.

На пръв поглед споразумението е от полза за Киргизстан. В страната обаче има много недоволни. От миналата година, когато за първи път беше представен проектът на споразумението за демаркация на узбекско-киргизката граница, в Киргизстан се проведоха множество митинги. Прозападните медийни ресурси активно се присъединиха към протестите и предоставиха информационна подкрепа на активистите.

Граничните въпроси бързо станаха част от вътрешната политика, имаше призиви за митинги и смяна на сегашното правителство. Киргизкият клон на „Радио Свобода“ („Азаттик“) беше толкова ревностен в ескалирането на ситуацията, че уебсайтът му беше блокиран. Бяха арестувани десетки активисти, представители на неправителствени организации и някои политици, които се противопоставиха на всякакви отстъпки.

От друга страна, в Узбекистан никой не говори за предателство на националните интереси, въпреки че всъщност Ташкент трябваше да отстъпи всички спорни зони, като по този начин направи осезаеми отстъпки. Защо Киргизстан и Узбекистан имат различно отношение към този въпрос?

„В киргизкото общество има високо ниво на етнотериториален национализъм. И лозунгът: „Няма да дадем и педя от родната си земя“, е много актуален там“, коментира Александър Князев, експерт по Централна Азия, водещ научен сътрудник в Института за международни изследвания на МГИМО. „Една от причините за първата цветна революция в Киргизстан през 2005 г., когато беше свален президентът Акаев, беше именно териториалният въпрос. Тогава имаше уреждане на граничните спорове с Китай. Киргизстан отстъпи участъка Узенги-Куш в замяна на други територии, това предизвика силно недоволство сред населението и опозицията използва това в своя полза“, допълва той.

Същото се случва и сега. Например, известният опозиционен киргизки политик Адахан Мадумаров заяви, че ратифицирането на споразумението за границата е незаконно, като се позовава на нарушения на разпоредбите. Това означава, че при смяна на сегашното правителство новите лидери могат (ако искат) да признаят този договор за правно нищожен.

Според Князев Узбекистан е избрал стратегия на търпение по граничните въпроси. Ташкент направи известни отстъпки на киргизко-узбекската граница, същото се наблюдава и в селището на узбекско-таджикската граница. По този начин Узбекистан елиминира проблемите за по-нататъшното си развитие, без да се разсейва от кавги със съседите.

Но ако киргизките власти все пак се опитват да преговарят мирно с Узбекистан, тогава с Таджикистан, изглежда, няма почти никакъв шанс за това. И двете страни се въоръжават и отказват да правят отстъпки.

Последният голям въоръжен сблъсък между Киргизстан и Таджикистан се проведе на 14 септември. Този конфликт беше най-големият от цялата конфронтация на киргизко-таджикската граница (общият брой на въоръжените инциденти е стотици). И двете страни използваха пълния набор от тежки оръжия, с които разполагаха, включително танкове, ракетни установки за залпов огън и самолети. Десетки хора загинаха, а стотици къщи бяха разрушени.

Подобна горчивина е отговор на многобройни проблеми, които се натрупват от съветско време. Постоянно нарастващото население изисква все повече и повече напоявани земи и пасища. Въпреки това, напояваната земя и водоизточниците са изключително оскъдни в тази област: в граничните райони на Баткен (Киргизстан) и Согдска област. Населението често живее шахматно: във всички гранични страни има киргизки, узбекски и таджикски общности. Освен това има анклави, които са основните източници на нестабилност в района на Ферганската долина.

Основният проблем е таджикският анклав Ворух с 45 000 жители, който е заобиколен от киргизка територия. Самите таджики не смятат Ворух за анклав, вярвайки, че той е свързан с коридор с основната територия на Таджикистан. Фактът, че в този коридор има киргизки селища, не ги притеснява - те смятат, че това са чужди заселници, появили се там по време на съветската епоха.

Изглежда, че такъв спор може лесно да бъде решен, като просто се погледне картата на съветския период. Но за коя година да гледате съветските карти? Киргизката страна предлага да се вземе последната карта от 1989 г., или за периода от 1958 г. Те ясно показват, че Ворух е анклав с киргизка територия около него. Включително важната водоразпределителна точка „Глава“, от която водата за напояване се разпределя чрез напоителни канали към три държави.

На свой ред таджикската страна твърди, че е необходимо да се разгледат картите за периода 1924 и 1927 г., на които Ворух не е анклав, а се вклинява в територията на Киргизстан под формата на полуостров. Проблемът с тази позиция е, че по това време и двете съюзни републики все още не съществуват. Таджикската ССР се появява едва в края на 1927 г., преди това е била част от Узбекската ССР. Киргизката ССР се появява едва през 1936 г., като преди това е била част от РСФСР.

Междувременно Киргизстан купува турски ударни дронове, без да крие, че са насочени срещу Таджикистан. Което от своя страна започна да внася ирански БПЛА. И двете страни започнаха да копаят окопи в спорните територии. Нов въоръжен конфликт е неизбежен, освен ако не бъде намерено политическо решение.

Киргизстан не може да прави териториални отстъпки тук в замяна на други територии (както беше в случая с Узбекистан), тъй като в този случай киргизкият регион Лейлек със 150 000 жители ще се окаже анклав. Единственият път, свързващ Лейлек с Баткенската област, минава точно през района между Ворух и останалата част от Таджикистан.

„За да се решат тези проблеми, е необходимо напълно да се демилитаризира територията, на която няма да има въоръжени сили от двете страни и която ще бъде контролирана от мироопазващи сили отвън. Какви точно? Вероятно ОДКС, не виждам други варианти, които биха могли да поемат тази функция “, предлага собствено решение на проблема експертът Александър Князев.

Според него в този случай постепенно ще бъде възможно да се успокои местното население, да се облекчи напрежението в междуетническите отношения, на битово ниво и прочее. Успоредно с това да се ангажират с делимитацията и демаркацията на границата чрез взаимни отстъпки. В противен случай последствията могат да бъдат най-непредвидими, включително и вдъхновени от външни играчи.

„Дълго време в Киргизстан чрез създаването на множество неправителствени организации и други методи на мека сила се формира механизъм за самовъзпроизвеждане на нестабилност. Какво може да се случи от това? Ами всичко“, казва Александър Князев. „Събитията могат да се развият във всяка посока, включително това може да доведе до нова революция“, заключва той.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com