/Поглед.инфо/ Принудителното кацане в Минск на самолета с белоруския опозиционер на борда много развълнува всички. Вероятно ще последват подробности, механизмът на инцидента ще бъде изяснен по-точно. Междувременно си струва да се посочат няколко обстоятелства, само косвено свързани с белоруските събития и личността на блогъра.

Използването на международните полети при политически конфликт е опасно и доста гнусно. Но белоруските власти не са първи в случая. Вече припомнихме самолета на президента на Боливия, който кацна във Виена, уж спасявал Сноудън, белоруският самолет, върнат на летището от украинските власти заради активист на Антимайдана, както и кацналият в Турция сирийски самолет с военна техника.

Като цяло гневът от „безпрецедентния акт на държавен тероризъм“ е донякъде лицемерен. Както обикновено, чуждият кучи син, разбира се, няма право на допустимото за своя. Украинските действия например не предизвикаха отхвърляне от страна на западните страни, да не говорим за САЩ с боливийски самолет.

Горните примери помагат да се видят действията в Беларус в рамките на широк международен контекст. Няма съмнение, че подобни номера трябва да бъдат потискани по всякакъв възможен начин. На карта може наистина да бъде заложен животът на хора, които са попаднали в грешното време на грешното място.

Случаят с Минск е особено забележителен с това, че самолетът няма нищо общо с Беларус и просто е минавал транзит през въздушното му пространство. Съответно са засегнати основните принципи, които са в основата на международната общност.

При нормалната организация на световната политика има разбираемо разделение на вътрешните и външните работи. Вътрешните обстоятелства и маниери могат да бъдат оценени по различен начин, но те, ако следваме примата на суверенното равенство на държавите, остават прерогатив на съответните власти. Външните действия са начин за изграждане и поддържане на комуникация между различни субекти (независимо от вътрешното им съдържание), за да се избегнат ненужни рискове и търкания.

Различни международни организации, включително много стари, съществували от 19-ти век, определят правилата за поведение в области, които съзнателно засягат интересите на всички. Те включват и въздушния транспорт. Винаги се е предполагало, че точно тези правила действат независимо от отношенията между конкретни държави в даден момент от времето - това наистина е обществено благо.

Ясно е, че държавите и политиците не работят в стерилен вакуум, конфликтите и противоречията винаги са влияли на всичко, но въпреки това се е смятало, че спазването на основните правила е в интерес на всички.

Настоящият упадък на международните институции (и никой не отрича, че те са в дълбока криза) е продукт на изчезването на границата, объркването на външните и вътрешните задачи. Това от своя страна е резултат от временния триумф на идеята за необходимостта от универсална социално-политическа трансформация на света.

Тази концепция надделя след Студената война. На практика това означаваше следното. Опитаха се да превърнат международните институции в инструмент не за хармонизиране на отношенията между държавите, а за промяна на тези държави. И тогава започнаха проблемите.

Втората цел не беше изпълнена изцяло, унификацията породи непредвидени последици и остра реакция от онези, които не искат да се променят в съответствие с предписаните стандарти.

Пострада първата цел. Недоверието към институциите и още повече тяхното спорадично (когато е нужно) игнориране породи правен нихилизъм. Това, което беше изключение (нарушения на международното право винаги са се случвали, но те се считат именно за нарушения), започна да се превръща в широко разпространена практика, ако не и в норма.

Слабостта на институциите при екстремни прояви се превръща в международно беззаконие, което наблюдаваме във все по-голям брой области. И отново Беларус не е първи тук.

Очевидно трябва да се свиква. Ако се погледне в перспектива, няма нищо чудене. Отдавна сме свидетели на ерозията и срива на международния ред. И ако е така, защо определени части от социалния и политическия живот трябва да останат непокътнати?

И накрая, един коментар относно вътрешнополитическия компонент. Ерата на откритост и взаимосвързаност ни научи, че революцията може да бъде в “Туитър”,а смяната на режима може да бъде почти онлайн.

Но тъй като приложните области на човешкия живот стават все по-цифрови, т.е. в известен смисъл ефимерни, политическите нрави се завръщат към „аналоговите“ времена. Клинът се избива не с клин, а с лост. Това си струва да се има предвид.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели