/Поглед.инфо/ Силните играчи на световната сцена понякога имат нужда да прикрият своите интереси като използват "слабост" - да използват други, за да излъжат и измамят онези, които искат да уязвят. Няма по-добър начин за това, от това да избереш някой от обикновените хора и да го поставиш като марионетка на върха на процес, който той или тя формално управлява, но всъщност решенията се взимат другаде - там, където винаги са се взимали.

Този "малък човек" обикновено е избран по определени критерии, основният от които е произход от "ниските слоеве" и трудно детство, от което е "успял да излезе и да се издигне". Приказките винаги са харесвани от всички, а "Пепеляшка" е един от най-популярните сюжети през всички времена и за всички нации, които славят протестантската идея за "божествена избраност" не само за богатството, но и за успеха.

Малък нюанс. "Малкият човек", взет "от улицата", не просто е назначен, а дълго време е подпомаган в кариерното си развитие, понякога така, че дори и самият той да не подозира, мислейки, че неговото повишение се дължи на собствените му заслуги. И е погълнат от същата протестантска идея, която трябва да се насажда в интерес на стопаните му, понякога отделени от него с множество други посредници.

Такова условно "малко човече", промотиращо финансовата агенда, изглежда е директорът на МВФ Кристалина Георгиева, която наскоро даде интервю за американския вестник The Washington Post, един от основните стълбове на американския двупартиен консенсус.

С много опитен интервюиращ, можем да кажем "акула" - Дейвид Линч, чиято биография е свързана с Йелския и Харвардския университет, и в журналистиката - с USA Today, Bloomberg, Politico и Financial Times. Материалът е представен не като директна реч, а като журналистическо преразказване, като акцентът е поставен върху тези страници от биографията на международния чиновник, които позволяват на Георгиева да се представи като собственоръчно изградена личност.

Родена зад "желязната завеса", тя е усетила тежестта на живота в социалистическия лагер - от дългите опашки за храна до телевизора като "необикновен разкош" и черна пола и бяла риза като единствени дрехи. Родителите й били съветски "среден клас", но никога не са били членове на комунистическата партия.

Личната й драма била с баща с увреждане. "Сивотата, бездарността и беззаконието" около нея, банани, тоалетна хартия и мляко - през приятели и връзки. И така нататък, в този дух. Колкото по-силно се очерня Родината, толкова по-перспективен е човекът.

Възползвайки се от "отслабването на юздите" в "перестройката", тя пробива в "щастливия Запад", получавайки стипендия в Лондонското училище по икономика (където беше създаден механизмът за финансово поробване на Незапада), и след това в Масачузетския технологичен институт (където е написан първият доклад до Римския клуб). Тук ще се направи справка какви са тези институции, кой ги контролира и какво място имат в системата на глобалните институции.

И също така, нека да намекнем, че няма да влезете в тези места „от улицата“, имате нужда от препоръки, които едно незабележително българско момиче, ако може да има, то откъде? От тайните служби? Добре, това са тъмни неща. Макар че кой знае – по-нататък, след разпадането на СССР и преминаването на източноевропейските му съюзници под покрива на НАТО, – написан учебник по „икономика“, който – о, да! - се оказва пропуск за страхотен живот и кариерата в него, която се движи като по часовник. Строго в съответствие с дадените идеологически насоки.

От преподаване в България след докторска дисертация по икономика във ВИИ „Карл Маркс” в София, в съветско, да отбележим, планово време, до „пазарно” ниво на Европейската комисия. След това Световната банка, а от 2019 г. - МВФ, където зае стола на такива "породисти" мастодонти на "световното задкулисие" като Мишел Камдесю, Доминик Строс-Кан (жертва, противно на спекулациите, не за прислужница , а за репликирана реч в Сеул, в полза на ранна замяна на Вашингтонски консенсус), Кристин Лагард и други като тях.

Отправната точка във финансовата среда е екологичен икономист. В момента е и биографичен щрих, проверен в своята политическа коректност. Да, и разбира се, уж е научила всички предимства на „свободния пазар“ пред „съветското“ от собствения си опит от 300% българска инфлация през 1991 г.

Още веднъж, за да стане по-ясно. Българка със съветско минало начело на МВФ е като поляка Йоан Павел II на светия престол, само чието име, копирано от „създателите” на Втория Ватикански събор, се превърна в клетва за вярност към глобалисткото прераждане на западната вяра, но в същото време беше опакована като принадлежност към една от нациите на "съветския блок". Ясно е: външният натиск върху врага е толкова по-ефективен, колкото по-дълбоко е вътрешното копаене.

За какво говори г-жа Георгиева? Защо я "издигнаха на високо ниво"? Съдържанието на интервюто отразява тревогата на глобалните елити от три неща. Първо, формирането на многополарен свят, който от Запада, съдейки по това, което казва Георгиева, се разбира чрез призмата на биполярността от времето на Студената война.

Второ, самият факт на формирането на глобална алтернатива на проекта за западно господство. Този проект Георгиева го преобразува във форма на американско-китайско противостояние, но незабавно изразява, че причината за това, "естествено", е "завръщането на обновения авторитаризъм под председателството на Си Дзинпин", който "предизвика надеждите на американските лидери от 90-те".

По какъв начин предизвика? Чрез "измама" на очакванията на Клинтън и Буш-младши, че включването на КНР в СТО "ще либерализира" китайското комунистическо правителство, което "не се случи". Т.е. като се присъедини към СТО, Китай използва възможностите на организацията и скочи напред. Но при това не стана подчинен на Запада, както мнозина, включително руските либерали, го тласкаха към това.

Той не прие да стане част от западния свят и това, превеждано от "западниците" чрез Георгиева, е тежък грех на световната "разделеност и фрагментация". Нито повече, нито по-малко. Оттук идва третият аспект, задълбочен под първите два, но който представлява основната цел на това изказване.

Прекъсването на търговските връзки с Китай, според Георгиева, първо, би предизвикало "страданията" на развиващия се свят, т.е. на практика би предоставило този свят на Китай, като го остави извън западния орбит, и второ, би забавило растежа на Запад, като намали стандарта на живот и стимулира протекционисткия популизъм, в който тя обвинява Доналд Тръмп.

Георгиева признава, че глобализацията, която тя счита за благоприятна за Китай, е нанесла щети на "едноетажната Америка". Според нея, грешката на САЩ беше, че през десетилетия обещаваха на тези загубили помощ от държавата, но така и не я предоставиха.

Това породи разочарование и масово връщане на социалната справедливост. На езика на глобалистите – "патернализъм". Така че, от една страна, издигането на Китай, както и опозицията на Русия (споменава се украинският конфликт) създават нов център на привличане в света, предлагайки алтернатива на онези, които са недоволни от западната хегемония. А от друга страна, подкопават базата на социалния ред вътре в самия Запад, изправяйки го пред противоречие между неблагоприятни външни и вътрешни фактори.

Какъв модел е благоприятен за Запада? Такъв, в който, както пише Фридрих Енгелс, управляващата буржоазна класа на Запада, като „споделя“ печалбите от (нео)колониалната експлоатация на другите с експлоатираните си класи, успява не само да държи своите хора на каишка, но и света, но и да ги обвърже с обща отговорност за престъпленията в (нео)колониалната сфера. Мимоходом отбелязваме, заменяйки класовата борба с „национално единство“.

Съвременната интерпретация на този модел може да се счита за формулата на Доналд Ръмсфелд - Артър Цебровски:

„Страните, които са съгласни с глобализацията, приемат западната система от ценности и предоставят на Запада своите природни ресурси; тези, които не са съгласни с него, са подложени на цветни революции и с тях се случва същото".

Именно този модел даде системен провал, криптиран от нашата „героиня“ под формата на „американо-китайската конфронтация“, срещу която, тоест за поставянето на Китай и, разбира се, Русия под властта на западните „ценности“ и световен ред, каза тя.

Пита се: как така? В крайна сметка китайските лидери многократно обръщат речите си в защита на „икономическата глобализация“. Не разбират ли накъде се движат?

Две точки. Първо, Китай взема предвид официално обявената програма на Целите за устойчиво развитие, в която шестнадесет точки от седемнадесет са за „всички добри срещу всички лоши“, а последната е за механизмите, чрез които Западът да улови всичко това това е добре в негова полза.

Пекин се надява, че чрез изолирането и коригирането на тази седемнадесета точка - "Партньорство в целите за развитие", ще бъде възможно да се промени балансът в глобалните институции в полза на развиващия се свят и на практика, а не на хартия, да се постигнат шестнадесет добри "цели" , лишавайки Запада от съответните дивиденти от това.

Второ: Китай разчита на нарастващ съюз с Русия, тъй като подобно сътресение е невъзможно без мощни силови подкрепления, които са триадата на руските стратегически ядрени сили (СЯС). Както знаете, с добра дума и пистолет можете да постигнете много повече, отколкото само с добра дума.

Изправен лице в лице с Китай, Западът би рискувал, губейки позиции, да ги възстанови с военни средства и при сегашния сценарий със сигурност ще се замисли.

Известният руски политолог Алексей Пушков, посочвайки обективните тенденции на разширяване на недоверието между Пекин и Вашингтон, по същество отъждествява заклинанията на Георгиева с песента на котарака Леополд, подчертавайки, че „да живеем заедно“ вече няма да работи.

На езика на политологията това се нарича „капанът на Тукидид”, когато надигащата се сила, която в определена перспектива изпреварва отиващата си, е подложена на агресия (студена или дори гореща), за да спре или поне забавят развитието му и печелят време.

В логиката на Пушков американо-китайските, както и американо-руските противоречия са политически, а не икономически. Защото „след няколко години само три западни държави ще останат в десетката на най-големите световни икономики – САЩ, Япония и вероятно Германия, но вече няма да е на първите места".

Икономическото развитие беше принесено в жертва на политиката и идеологията. За това трябваше да говори шефът на МВФ. И точно по този повод трябва да се алармира. Трябва, но не може. Върху тази основна тема на Запад е наложено пълно табу.

От свое име добавяме, че премахването на това табу би изисквало приемането на формулата Ръмсфелд-Цебровски като официална стратегическа доктрина на Запада, което е невъзможно по очевидни причини.

Във всеки проект има както обявени, така и скрити цели, като последните обикновено са реални. От друга страна, китайският разчет на „икономическата глобализация“ установява същото табу и от нашата страна на глобалните барикади, чиято алтернатива е откритото обявяване на Изтока за пряка конфронтация със Запада, което е рисковано.

И колкото повече имитираме света по време на реално продължаващата световна война, толкова повече подреждането ще се промени в наша полза и толкова по-надеждно ще се затвори „капанът на Тукидид“. В това има логика.

Затова интервюто на Георгиева е „глас викащ в пустинята“. Западът с помощта на подобна реторика възнамерява да прикрие истинските си намерения, а Изтокът, на чиято страна е историческата динамика, да се разтяга и да печели време.

Последният и основен въпрос, който обаче не притесни експертите, анализиращи този сюжет. Защо интервютата на главата на МВФ беше публикувано точно сега?

Отговорът е прост - и няма място за две мнения тук. Георгиева се изказа преди върха на БРИКС, за да внесе бъркотия в обсъждането на взетите решения, особено относно формирането на финансова система, независима от долара. Това за Запада е най-болният момент, който беше активно обсъждан и от интелектуалната „тежка артилерия“, като Джим О'Нийл от Chatham House.

Западът предприе огромни усилия, за да въведе в участниците в срещата в Йоханесбург възможно най-много пречки, и по някои аспекти успя. Позицията на Индия и Бразилия против разширението на БРИКС, без значение за аргументите, обективно е в интерес на Запада; скандалът, организиран от южноафриканската страна относно „руския въпрос“ за участие в срещата, също е такъв.

И ако говорим за крайния резултат, асоциираме се с афоризма на хитлеровия генерал-фелдмаршал Манштайн по време на немската настъпателна фаза при Курск: „Битката придобива характер на напрегнат струна. Тя трябва да се прекъсне...“.

Ясното разбиране на това обстоятелство - че Западът хвърля все по-отчаяни аргументи в опит да обърне ситуацията в своя полза - е залог, че струната, която се прекъсва, ще удари в посока, исторически благоприятна за Изтока.

По отношение на Георгиева и нейното изказване, то я разкрива като кукла на Запада, действаща строго в неговите интереси. В противен случай защо би публикувала подобен материал в опит да обезцвети фона за самит, чиито решения, казано обидно, могат да се окажат изключително полезни за човечеството.

Превод: СМ

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?