Неотдавнашното гласуване на руските президентски избори беше безпрецедентно в много отношения - както по отношение на резултатите на победителя, така и по отношение на нивото на сигурност и даже в тридневния формат. Комсомольская правда Pravda събра отговори на основните въпроси, които са на устите на всички днес.
1. Откъде дойде рекордната избирателна активност?
Числото е наистина зашеметяващо. Според председателя на Централната избирателна комисия Ела Памфилова са гласували над 87 милиона души - 77,44% от всички имащи право на глас. Това е официалнен рекорд за РФ. Най високото участие досега бе от 1991 г. - 74,66% (според други източници 76,66%).
„Обществото най-накрая преодоля синдрома на гражданския нихилизъм от края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век“, обясни политологът, автор на телеграм канала „Политджойстик“ Марат Баширов.
- Обикновеният гражданин осъзна, че страната има нужда от него и от него зависи бъдещето. „Хората дойдоха, за да вървят напред“, отбеляза самият Владимир Путин след публикуването на първите резултати.
И самата система не стои неподвижна: сега гласуваме три дни (с редки изключения), в много региони това може да се направи, без дори да ставате от леглото.
- Дистанционното електронно гласуване се превърна в нормален вариант на изборния вот. Сега гласуването от смартфон стана обичайно, както и поръчването на такси чрез приложенията“, каза Вадим Ковальов, ръководител на Обществения щаб за наблюдение на изборите в Москва, в ефира на Радио Комсомолская правда.
2. Защо са такива резултатите?
А те са зашеметяващи: Владимир Путин беше подкрепен от 67% от цялото население имащо право на глас (това са 112 милиона души). Самият Путин отбеляза, че за него са гласували и привърженици на други кандидати, които са съгласни с неговия курс.
- Днес президентът не е просто лидер на държавата, а символ на независимостта. „Нещо като живо въплъщение на суверенитета“, казва Дмитрий Журавльов, научен директор на Института по регионални проблеми.
Но това е и аванс, казва публицистът Егор Холмогоров.
„Това е и изискване. Това е избор в полза на борческия, национален, патриотичен дневен ред от последните две години. И би било най-голямата грешка да разбираме това като картбланш за отстъпки, за беззаконието на бюрократите. Не. Само победа“, написа той.
3. Кой подкрепи Путин повече от другите?
Заслужава да се отбележи високият процент подкрепа за президента от „районите на първа линия“ - Белгородска област, Курск, Брянск.
Удивителен факт: в първия изборен ден, под силен обстрел от ВСУ, под страх да не бъдат убити от шрапнели, 60% от избирателите гласуваха в Белгород!
Именно Киев разгневи и обедини хората с атаките си.
„Руснакът, ако някой го заплашва или го принуждава да направи нещо различно от това, което той иска, хваща стрела, вила, автомат „Калашников“, казва блогърът, военен експерт Юрий Подоляка в канала си в Telegram. - Маниакалното желание на врага да попречи на процеса на гласуване убеждава нашите граждани, че техният вот е важен. Това е (включително и за врага) много важно.
4. Как се опитаха да се намесят и защо не се получи?
Другото име за хакерските атаки е кибератаки. Този път имаше „кибервойна“.
По думите на ръководителя на Централната избирателна комисия през трите изборни дни нейната инфраструктура е издържала на над 12 милиона DDoS атаки. Всички телекомуникационни компании работеха под постоянна лавина от хакерски атаки.
- Най-голямата кибервойна в съвременната човешка история се проведе в тези 3 дни. Това бяха най-масовите хакерски кибератаки срещу системата на ГАС „Избори“. И всички тези атаки бяха отблъснати. Ето как Русия спечели най-голямата кибервойна досега“, описа тези действия Сергей Марков, директор на Центъра за политически изследвания.
Имаше и няколко опита за осуетяване на изборите. 31 души се опитаха да налеят мастило върху бюлетините в урните. Само малцина успяха.
Дори имаше шеги в Централната избирателна комисия: „Ела Александровна ни гонеше тук, а сега е изградила такава система за защита, че и мишка няма да мине. Сега нека да й е скучно.” Но това, разбира се, е шега. Шефът на Централната избирателна комисия никога не скучае.
„Те планираха масово да залеят урните и да развалят бюлетините. Това беше идеята. Това обаче не е нищо повече от жалък жест на западното отчаяние. Всичко, което планираха, се провали“, така тя коментира тези случаи в ефира на „Россия 1“.
5. Какво следва да се случи след това?
Следва оставката на правителството. Когато нов президент встъпи в длъжност, старият кабинет се разпуска. И новият държавен глава назначава нов министър-председател ( може да бъде и този, който преди е заемал тази длъжност). Държавната дума ще го обсъди и ако го приеме, той ще изготви състава на министрите. Но това е след откриването. То трябва да се състои на 7 май.
6. Да очакваме ли големи кадрови промени?
„Не бива да очаквате големи промени, но определено ще има“, убеден е политологът Дмитрий Солонников.
Самият Путин говори за това пред журналисти:
- Резултатите от работата през последните няколко години показаха, че като цяло екипът е много ефективен, резултатите са задоволителни. Въпросът е да се определи кой и на какво място ще работи най-ефективно.
7. Как ще реагира светът?
На Запада по принцип не се харесват нашите избори. Те вече обещаха да не ги признават и да не наричат Путин президент. Но после бързо разбраха, че все пак ще трябва да се справят с такава сила като Русия и започнаха бавно да си връщат думите назад. „Те много добре виждат, че подкрепата на Путин е реална и огромна“, отбелязва Сергей Марков.
Сега нашите недоброжелатели трябва най-накрая да разберат: няма да е възможно да разбият страната отвътре.
- По-нататъшната позиция на Запада зависи от украинското направление. Ако се наложи, западните страни ще трябва да признаят политическите реалности в Русия и да декларират това“, каза политологът Максим Жаров в радио „Комсомолская правда“ (97,2 FM).
Другата страна на монетата са нашите приятели. За тях безусловната подкрепа на президента, който ще управлява страната още 6 години, е добър знак за установяване на още по-тясно сътрудничество.
Превод: ЕС
