/Поглед.инфо/ Руският посланик в Армения Сергей Копиркин е извикан в Москва за консултации. Защо руското външно министерство взе такова решение, как това е свързано със състоянието на руско-арменските отношения и какво означава подобна процедура в дипломатическата практика като цяло?

Руското външно министерство извика в Москва за консултация посланика в Ереван Сергей Копиркин. Това, разбира се, е дипломатически демарш, свързан с редица неприятелски изявления и действия на Никол Пашинян и някои други представители на арменското ръководство. Но като цяло това все още не е критична ситуация за руско-арменските отношения, въпреки че демонстрира системна криза в тези отношения, които вървят в низходяща посока.

Първо, имаме терминологичен инцидент. Редица медии и дори някои експерти съобщиха за „отзоваването“ на посланика, което силно подхрани паниката. Но в официален коментар, подписан от Мария Захарова на официалния сайт на Министерството на външните работи, се казва, че посланик Сергей Копиркин „е бил извикан в Москва за консултации“.

Има значителна разлика между „отзоваване“ и „извикване за консултация“. Първият включва понижаване на статута на дипломатическите отношения, последвано още по-надолу от назначаването на шарже д'афер и всеобщ разрив.

„Призивът за консултации“ също е дипломатически демарш, но временен и често срещан и не означава понижаване на статуса и характера на отношенията между страните. Това е отчасти форма на демонстриране на отношението на страната към някои негативни явления в приемащата страна на посолството и отчасти дори заплаха.

В петък вечерта руският външен министър Сергей Лавров беше принуден да обясни: „Посланиците периодично идват за консултации“. А в отговор на уточняващ въпрос дали на свой ред на арменския посланик ще бъде препоръчано да отиде в Ереван за консултации, Лавров каза: „Те обявиха всичко, което обявиха. Идват съветници, първи секретари, аташета”. От арменското външно министерство на свой ред казаха, че това е руско решение и не го коментират.

Подобни дипломатически ходове винаги имат конкретна причина. Но на практика извикването на посланик за консултация може да е резултат от цялнабор от събития. Това е по-скоро реакция на тенденция, отколкото на факти. Но някакво конкретно събитие, действие или неприятелско изказване почти винаги става последната капка.

Сега такъв е случаят с изявленията на Пашинян по време на парламентарен контрол в Ереван, че се предполага, че две страни членки на ОДКС са помогнали на Азербайджан по време на войната през 2020 г. „Нашите съюзници участваха в подготовката на 44-дневната война през 2020 г. Познавам поне две страни от ОДКС, които са участвали в подготовката на война срещу нас. Тези държави са създали имитация, че искат да ни помогнат. Или уж са ни помагали”, каза арменският премиер.

Премиерът на Армения не посочи имената на тези две страни и по дипломатически причини никой не се досеща публично кого има предвид, въпреки че това е публична тайна. Друго нещо е, че за никого също не е тайна, че Пашинян кара Армения да напусне ОДКС и с подобни изявления настройва както арменското общество, така и международната общност.

В същото време не са регистрирани официални документи или дори неофициални разговори за излизането на Армения от военния съюз на редица постсъветски страни. Ереван разбира, че драстичните стъпки за скъсване на отношенията с Русия ще доведат, меко казано, до трудности вътре в Армения. Затова засега всичко се свежда до различни видове емоционални и необосновани твърдения. Освен това ситуацията вътре в Армения бързо се нажежава, до степен да се очакват драстични действия от страна на сегашното правителство.

Опозиционният вестник „Жоговурд” публикува разследване, според което Никол Пашинян възнамерявал да произнесе съвсем различна реч, но променил текста в последния момент. По-специално, по-голямата част от речта му трябваше да бъде посветена на критиките на протестното движение, което се ръководи от епископ Баграт Галстанян.

Особено важно е, че Пашинян възнамеряваше да обяви евентуално въвеждане на извънредно положение в страната. Според вестника Пашинян планира да заяви, че „опитите за възпрепятстване на делимитацията на границата ще се разглеждат като посегателство върху държавността“. Тези заплашителни изявления бяха оттеглени в последния момент по настояване на блока за сигурност на арменското ръководство.

В крайна сметка Пашинян отново се фокусира върху любимата си идеологема: преформатиране на „историческа“ Армения в „държавна“ Армения. Той отново изнесе историческа лекция от династиите на Арсакидите пред Съветска Армения и каза, че преди това „обетованата земя“ е била търсена извън Армения (Карабах, Арарат), което от негова гледна точка е погрешно. И всичко това е за демаркацията на границата с Азербайджан в Тавуш.

В същото време беше съобщено, че петима старши офицери от Тавушската (северната) бригада на арменската армия са получили генералски звания, което се възприема от опозиционните кръгове като награда за лоялност по време на делимитацията на границата в Тавуш. Армията не се противопостави на доброволната загуба на позиции на североизточната граница и изпълни заповедта за изтегляне на войските от граничната зона на Тавуш.

Извикването на посланик Копиркин в Москва по този начин е демонстрация не само на негативното отношение на Руската федерация към отделни изявления на Никол Пашинян, но и констатация на изключително негативна обща тенденция както в руско-арменските отношения, така и в самата Армения. Русия не се меси във вътрешните работи на Армения. Но тя разполага с дипломатически методи и лостове, за да демонстрира своята позиция и мнение пред официален Ереван.

Не се говори за отзоваване на посланика и скъсване на отношенията с Армения, няма дори такива теоретични планове. Но беше необходимо да се очертае позицията на Русия по този начин.

Превод: В. Сергеев

Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София

Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101