/Поглед.инфо/ В резултат на събитията в Нагорни Карабах анализаторите обсъждат две противоположни версии по отношение на Русия. Едната от тях - всичко загубихме от Турция, другата - спечелихме военното присъствие в Южен Кавказ и отстранихме Никол Пашинян. В ефира на програмата "Гледна точка" за това говори Михаил Александров, водещ експерт на Центъра за военно-политически изследвания на МГИМО, доктор на политическите науки.

- Михаил Владимирович, какво се промени след влизането на руските миротворци в Нагорни Карабах? Кой спечели? Кой изгуби? Преди това всички бяха шокирани от трагичното събитие с нашия хеликоптер, който беше свален от Азербайджан на границата на Армения с Нахичеван.

Всички побързаха да обсъждат как ще реагира Русия? И скоро беше взето съвместно решение за примирие и въвеждането на руски миротворци. Има ли връзка между тези събития?

- Да, със сигурност имаше връзка. Но не се придържам към гледната точка, че сваленият хеликоптер някак е повлиял на ускоряването на сключването на споразумението. Въпреки че сега това е много често срещано мнение в Интернет и по телевизията.

Струва ми се, че свалянето на хеликоптера е опит за осуетяване на това споразумение, защото то се обсъжда дълго време - от 10 октомври. Тъй като армията, отбраняваща Нагорни Карабах губеше позиции, всички бяха склонни да мислят, че ще бъде постигнат някакъв компромис.

Но споразумението не беше приемливо за радикалните кръгове на Азербайджан и струва ми се, не допадна много и на Турция. А Турция подхранва радикалните протурски кръгове в Азербайджан, за да контролира ситуацията в тази страна и да може да влияе на политическото й ръководство. Както виждаме, те не се стесняват да предприемат какнито и да е стъпки.

Нашето ръководство показа разумна сдържаност в тази ситуация. И азербайджанското ръководство реагира много компетентно. Точно обсъждахме свалянето на хеликоптер. Някой от нашата група каза, че единственият изход сега за Азербайджан е - бързо да се извини и да предложи да плати обезщетение.

И като че ли някой ни подслушваше - веднага се извиняват много ясно и обявяват изплащането на обезщетение. Въпреки че е ясно, че хеликоптерът е свален не по указание на ръководството на Баку, а от самите сили, които се опитватха да нарушат това споразумение. Но те не успяха.

- Ще бъде извършено разследване. Как мислите, ако въпреки това се установи основателността на вашата версия, как ще реагира Русия?

- Мисля, че никой нищо няма да успее да установи. В най-добрия случай може да е възможно да се определи кой е стрелял. Но това, както винаги, са „стрелочниците“, които ще разкажат нещо неясно: ние си помислихме, че това е арменски хеликоптер, така че беше свален ... Шефът им ще каже същото. Тук не може да се докаже нищо. Просто трябва да накажете онези, които са стреляли и са дали заповед, да ги осъдите на някакви срокове затвор.

Убийство по непредпазливост - има такива членове в НК. Мисля, че в Азербайджан също има такива. Ако това бъде направено, руската страна ще бъде в известна степен удовлетворена.

- Владимир Путин каза, че е необходимо да се организира нещо като свой собствен надзорен орган в Евразия. От тази гледна точка, полезно ли е сътрудничеството с Турция по този въпрос за Русия? В края на краищата, сега вторият основен въпрос, който се дискутира: нужна ли е Турция в Нагорни Карабах? От ваша гледна точка, нужна ли е там и ако да, защо?

- Сътрудничеството с Турция е принудително, тъй като турците просто разпалват тези конфликти и след това предлагат сътрудничество. Те правят това с ясното насърчение от Запада. Въпреки че западните политици се опитват да се дистанцират от Турция, но не много решително.

Винаги, когато става въпрос за реални санкции срещу Турция, има много шум, но сред това всичко умишлено се задържа. Сега, освен устни изявления, за да се успокои обществеността в техните страни, нищо не се прави.

Западът се опитва да тласне Ердоган срещу Русия, както преди с Хитлер

Всъщност стратегията на Запада се състои в това с ръцете на Турция да отслаби руското влияние и да провокира конфликти в постсъветското пространство. В Сирия също се опитаха да тласнат Турция срещу Русия.

Но Русия действа предпазливо, въпреки многото призиви, че не трябва да даваме Южен Кавказ на Турция, че трябва да се намесим, да изпратим войски и т.н.

Руските власти разбират отлично: основната линия на Запада сега е да ни тласне срещу Турция, точно както се опитаха да ни тласнат срещу Хитлер. Абсолютно - едно към едно, всичко се повтаря.

И турското ръководство отлично разбира тази политика на Запада. Ердоган обаче я използва в свой интерес. Западът смята, че той използва Турция, но всъщност Турция е тази, която използва Запада, точно както Хитлер използва противоречията между Запада и Съветския съюз. А Ердоган използва противоречието между Запада и Русия.

Вижте, Ердоган се укрепи много добре в Сирия. В кюрдските райони, където бяха американците, той създаде зона за сигурност. Американците не посмяха да му противоречат и изтеглиха войските си. По същия начин успя и от нас да отнеме Идлиб също за зоната за сигурност. Можехме да го довършим в Идлиб, но направихме отстъпки.

Тогава Ердоган се вмъкна и в Либия, а сега - в Закавказието. Той насърчи Алиев да започне военни действия. Но и Алиев не е на загуба. Той правилно оцени ситуацията, заинтересоваността на Турция, нейната готовност да помогне.

Алиев използва Ердоган

Алиев осъзна, че Западът няма да се намеси, а обратното - по-скоро се надява Русия да се намеси и да се изправи срещу Турция. Той използва Турция и постигна сериозни успехи.

И сега той направи такъв малък финт и създаде видимост как Турция е най-полезна, с най-важна роля за Азербайджан по време на конфликта, ала в процеса на урегулирането му тя се оказа встрани, в миманса. Алиев направи всичко абсолютно правилно и компетентно.

Превод: ЕС