/Поглед.инфо/ Тръпки по кожата започват да пълзят по прозападните марионетни режими, отишли твърде далеч в сферата на чуждите интереси, при вида на геополитическите промени по света.

Поредната интеграционна инициатива на трите най-проамерикански режима в Източна Европа - полския, украинския и литовския, наречена Люблински триъгълник, беше оценена от местните експерти по различен начин и в същото време доста традиционно. В диапазона от „ново издание на идеята за Полша от море до море“ до „поредния мъртвороден проект“.

Ако това наистина е така и няма ново качество в това начинание, тогава няма какво да обсъждаме. Тъй като всичко вече се е случило, макар и под различни имена. Но наистина ли е така? Въпреки че провалите на подобни инициативи в миналото - например ГУАМ, лека му пръст (кой сега си спомня какво е това?), както и полските амбиции по отношение на териториите на бившата Руска империя и СССР, са „медицински факт“, да се оспорват такива експертни изводи по принцип би било погрешно. Единственият въпрос е, дали се изчерпват на фона на това събитие? Нямам увереност по въпроса.

Считам, че често срещан дефект на традиционните възгледи за тази ситуация е, че старата матрица от отдавна установени идеи за геополитическите основи на Вселената, които уж останаха непроменени, се наслагва рутинно и необосновано върху нея.

Въпреки че днес положението е съвсем различно. Планетата е в зона с много висока динамика на геополитическите промени, които освен това имат ясна тенденция към по-нататъшно ускорение. Следователно оценките на всички събития в света трябва да отчитат динамизма на тази нова планетарна матрица. Не нещо замръзнало, дадено веднъж завинаги.

Сред ключовите фактори на тези промени несъмнено е все по-осезаемия спад в глобалното влияние и свиване на световното военно-политическо доминиране на Съединените щати.

Тази тема сега се обсъжда в пряк текст не само в кулоарите на високата политика, но и на страниците на вестниците. Нещо повече, не само на руските. По-специално германската преса пише за безпрецедентните опити на САЩ да държат Европа под свой контрол, включително чрез ултиматуми и заплахи срещу самата Германия, в случай на продължаване на енергийното ѝ сътрудничество с Русия. Там анализаторите са склонни да определят подобно поведение на Вашингтон като явно неадекватно и дори отчайващо.

„На 26 юли германският вестник “Ди Велт” под заглавието „САЩ заплашват германските изпълнители за „Северен поток 2“, съобщава, че германските компании, участващи в изграждането на газопровода, са застрашени от американски санкции. Преди това САЩ разшириха своя Закон за противодействие на американските врагове чрез санкции (CAATSA) над Германия. Компаниите и банките са изложени на риск, ако продължат да участват в изграждането на газопровода. Санкциите включват пълно изключване от американския пазар и забрана за влизане на служителите им на американска територия. На пресконференция във Вашингтон държавният секретар на САЩ Майк Помпео обобщи целта на мярката за заинтересованите компании по следния начин: „Излезте сега или бъдете отговорни за последствията“. ...

Това е първи път, когато американски режим се опитва толкова отчаяно да смаже Русия, че заплашва дългогодишния съюз на Америка с Европа и най-вече с Германия. Това е безпрецедентно и трябва да се чества като повратна точка в историята след Втората световна война, защото, ако американската империя в крайна сметка загуби Германия, това ще доведе до края на американския антируски военен съюз, НАТО и може би дори до края на американския антируски дипломатически и икономически съюз във формат ЕС.

Мисля, че тази оценка е много близка до обективната реалност. Особено на фона на едновременното започване на изтеглянето на американските войски от същата Германия. В същото време дори няма значение, че войските далеч не са напълно изтеглени и могат да бъдат разположени в някоя съседна европейска държава. Само по себе си това заключение е знаково събитие и ясно означава ново качество на отношенията между САЩ и стара Европа. И едва ли ще се спре до тук. Напротив, в този смисъл всичко тепърва започва.

По този начин целият свят и Западна Европа, на първо място, са изправени пред почти неизбежната перспектива, ако не и до пълното изтегляне на Америка отвъд океана, то до много значително намаляване на участието ѝ в местните дела. И тази тенденция е малко вероятно да се промени, дори ако във Вашингтон дойдат политически сили, противопоставящи се на сегашния собственик на Белия дом. При целия си антагонизъм е малко вероятно те да успеят да обърнат обективния процес на глобална промяна в баланса на силите в полза на САЩ.

Това е истинската геополитическа динамика днес. Което, безспорно, най-остро се усеща дори в Германия, чиито страхове се свеждат главно до последиците от търговските ограничения, а и в така наречените „сиви зони“ на световната геополитика. По-нататъшната съдба на която е пряко свързана с глобалния баланс на силите и може да се промени много съществено с всяка значителна промяна. Именно в такава "сива зона" се намират гореспоменатите членове на нововъзникналия "Люблински триъгълник" - Полша, Украйна и Литва. Новият им формат на отношенията отразява, според мен, не толкова традиционните регионални геополитически и териториални амбиции на тези държави, които всъщност са много противоречиви и вътрешно конфликтни, колкото съвсем различните им мотиви.

С други думи, владетелите на тези полусуверенни държави бяха сред първите, които усетиха по собствената си кожа възможните последици от геополитическите промени, които вече са в ход. Което в техния случай не може да бъде благоприятно по никакъв начин. Дори само поради факта, че природата не търпи вакум. А геополитическият вакум, който се формира в Източна Европа, в случай на напълно възможен срив на позициите на САЩ, неизбежно ще бъде запълнен от други сили. Които и да са те, по начало ще бъдат по-лоши за гореспоменатата тройка от сегашната им “Антанта” с Америка. Дори бих казал много по-лоши! Защото нито Русия, нито Германия по очевидни причини не изпитват особено топли чувства към тези злокачествени геополитически новообразувания.

Именно тези осезаеми тръпки по гърба, предизвикани от настоящия вятър на глобалните промени, а не преставащите да бъдат актуални регионални амбиции, погнаха тази проамериканска троица в Люблин да обсъжда по-нататъшната си съдба. А именно - как и занапред да се живее в този “Прекрасен нов свят”, в който САЩ, както и техните покровители и вдъхновители, могат да се оттеглят съвсем.

Не мисля, че са стигнали до някакви заключения, които да са обнадеждаващи. Но и да седят с ръце в джобовете, в очакване на мрачното бъдеще, е още по-лошо. Затова и изобразяват бурна дейност с явен намек, че си могат сами.

В действителност обаче е все едно да се опитвате да лекувате всички заболявания с клизма. Промените, които се случват в света, са толкова внушителни, системни и необратими, че опитите да се спрат с помощта на къщичката от карти, на каквато все повече прилича този “Люблински триъгълник”, изглеждат все по-абсурдни.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели