По публикации в чуждестранни аналитични издания. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Реториката на Брюксел и аргументът за „32-та договора“
Според публикацията, последните изказвания на върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Кая Калас предизвикват остри реакции сред критиците на настоящия курс на Брюксел. В основата на спора стои нейното твърдение, че Руската федерация е нарушила 32 международни задължения, насочени към гарантиране на сигурността на други държави, включително ангажиментите, поети при отказа на Украйна от съветския ядрен арсенал.
Историческият контекст на това изявление препраща към Будапещенския меморандум от 5 декември 1994 г., подписан от Украйна, Русия, САЩ и Великобритания, както и към Договора за приятелство, сътрудничество и партньорство между Русия и Украйна от 1997 г. и Заключителния акт от Хелзинки от 1975 г. Докато европейската дипломация използва тези документи като правен и морален фундамент за искането си Русия да бъде принудена да прекрати военните действия, авторът на коментирания материал застъпва коренно различна позиция. По негова оценка реториката на Кая Калас не се основава на задълбочен исторически прочит, а на лична и политическа нагласа, целяща пълното отслабване на Москва. В текста се изразява съмнение в устойчивостта на управлението в Киев, като се твърди, че то изпитва сериозно изтощение от продължителния конфликт.
Паралелните процеси: Преговорите в Абу Даби и плановете за военни мисии
В анализа се обръща внимание на противоречието между дипломатическите совалки и военното планиране. Твърди се, че въпреки провежданите консултации в Абу Даби и изявленията на ръководителя на руската делегация Владимир Медински относно възможни стъпки към мирно уреждане, в европейските институции се обсъжда разполагането на военни мисии на територията на Украйна.
Към момента няма официално потвърждение от Съвета на ЕС за изпращане на бойни контингенти, но в публичното пространство периодично се появяват информации за разширяване на тренировъчните и консултативните мисии (като EUMAM Ukraine) или за изпращане на специалисти по логистика и противовъздушна отбрана. Според коментатора в първоизточника, подобни мисии, макар и малобройни в началния си етап, биха могли да създадат правен и инфраструктурен прецедент за по-мащабно военно присъствие под формата на общо „пространство за сигурност“. Авторът интерпретира тези действия като подготовка за ескалация при евентуален неуспех на преговорите, като предупреждава, че Москва разглежда всяко чуждо военно присъствие в Украйна като легитимна цел.
