По публикации на ВЗГЛЯД, Politico, Bloomberg, анализи на военни специалисти и експерти по международни отношения. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Брюкселски хартиени армади срещу ядрения монопол на Москва
Европейският съюз публично обяви, че сменя приоритетите си на Север. Вместо защитата на флората и фауната, новата „Арктическа стратегия“ поставя на преден план военната мобилност, сигурността на дълбоководната инфраструктура и разузнаването. Основният замисъл, формулиран безпрецедентно остро от новия шеф на европейската дипломация Кая Калас, е спирането на руско-китайския контрол върху ключовите търговски артерии в полярните ширини.
Когато обаче сухото административно намерение се сблъска с физическата реалност на Баренцово или Карско море, бюрократичният ентусиазъм бързо замръзва. Според разпространената информация държавите от ЕС разполагат общо с едва 10 ледоразбивача с ограничена мощност и предимно дизелово задвижване. За сравнение – руският флот в региона наброява близо 40 съда от този клас, включително единствените в света опериращи ядрени ледоразбивачи от проектите 22220 („Арктика“, „Сибир“, „Урал“) и гигантския проект 10510 „Лидер“.
Без ядрена пропулсивна уредба ледоразбивачът е просто скъп консуматор на гориво, който не може да осигури целогодишна навигация през четириметрови ледове. А Европа няма нито техническите чертежи, нито специализираните реактори (от рода на РИТМ-200), нито корабостроителния капацитет да започне такова производство в следващото десетилетие.
Финансовият капан: Украина изсмуква арктическия бюджет
Амбицията на Брюксел да изгради съвместен европейски ледоразбивателен флот изисква създаването на нов, специализиран многомилиарден фонд. В сегашната финансова архитектура на Съюза подобен фонд е невъзможен. Целият бюджетен ресурс на общността в момента е фокусиран върху прякото кредитиране и оръжейните доставки за Киев.
Европейски флот: ~10 дизелови ледоразбивача (предимно за крайбрежна зона)
Руски флот: ~40 ледоразбивача (вкл. ядрените гиганти от проект 22220)
Технологичният скок, който ЕС планира с разполагането на 260 спътника по програмата IRIS2 за осигуряване на криптирана връзка над Гренландия и Северния Атлантик, също струва милиарди. Твърди се, че тези сателити трябва да затворят дупките в наблюдението на така наречения „сянов флот“ на Русия. Само че сателитното наблюдение не може да пробие ледената покривка, нито може да замени физическото присъствие на бойни кораби от висок ледови клас.
