/Поглед.инфо/ Конфликтът между Тина Канделаки и властите на Казахстан (първата критикуваха разцъфтяващия национализъм в страната, вторите я лишиха от правото да влиза заради това) освети много важен проблем, който може да се превърне в източник на големи проблеми за страните от постсъветското пространство. Проблемът с контролирания национализъм, който всеки път, във всяка държава, демонстрираше своята абсолютна неконтролируемост.
И в Казахстан, между другото, също. През януари 2022 г. именно казахстанските националисти (отгледани, между другото, от западни фондове) организираха масови безредици в страната и фактически временно завзеха контрола над град Алма-Ата. И тогава не ставаше дума за някакво изпълнение на отделна банда - много експерти се съгласиха, че властта на Касим-Жомарт Токаев виси на косъм, че служителите се колебаеха и не разбираха кого да подкрепят. И че именно Русия тогава спаси Казахстан - не само със самия факт на пристигането на руските миротворци, но и с демонстративната си готовност да помогне за възстановяване на реда.
Изглежда, че след такова масово нарушаване на правилата на политическата игра, казахстанските националисти трябваше да бъдат потиснати. Но не, те не са свалени от власт - днес дори седят в правителството.
Това отчасти се дължи на особеностите на местното управление. Клановата политика на Казахстан включва поддържане на баланс на силите между всички фракции (включително между победените и победителите). Това отчасти се обяснява с многовекторната външнополитическа стратегия на страната. Казахстанските власти се опитват да балансират влиянието на Русия и Китай за сметка на западния вектор, като за целта е необходимо да не се преследва особено западната клиентела - същите тези националисти, които се отглеждат, наред с други неща, с пари от американски и европейски фондации.
Но в много отношения почитта към бунтовниците се обяснява с факта, че те са били подхранвани от самите казахстански власти. Като своеобразен баланс за руското влияние, както и основа за изграждането на национална държава.
Изминаха повече от 30 години от разпадането на Съветския съюз, а казахстанските власти все още се страхуват от възможното поглъщане на територии поне на Северен Казахстан от Русия. А събитията в Украйна през 2014 и 2022 г. само подхраниха тези неоснователни страхове, които все още витаеха сред казахстанския елит. Освен това страната има нужда от националисти, за да пренапише историята. Да създаде образа на вековна национална държава, която сега се връща към своите корени и своето независимо място в региона.
Когато се поставят такива задачи (които се поставят не само от Казахстан), почти всеки национализъм в руската периферия ще има антируски характер. В края на краищата неговата цел е именно отделяне от Русия, от нейното културно пространство, от многовековната история, споделена с нас. Да се забрави, че именно под руски контрол често започва да се създава национална държавност и че това, което сега наричаме социална сфера, както и едно урбанизирано общество, почти винаги се изгражда от нулата. За да се забрави или изравни това, е необходима ревизия на историята, включително чрез подчертаване на моменти, които дискредитират Русия.
Ето защо национализмът в Украйна, Грузия (на начален етап), Армения (на сегашния етап), Казахстан, балтийските страни и дори своеобразният национализъм (или по-скоро румънизацията) на Молдова са антируски по своята същност. По думите на Канделаки всичко започна от малко, а след това се превърна в истинска снежна топка: руските училища бяха затворени, съветските паметници бяха премахнати, руският език беше забранен и накрая просто бяха изгонени. Не е изненадващо, че във всички страни национализмът рано или късно доведе до конфликт с Москва.
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Това не означава, че страните не трябва да развиват национализъм – все пак те изграждат национални държави. Все пак трябва да разберете всички рискове от такова строителство. Особено сега, когато светът е разделен на региони и многовекторната политика на малките държави губи своята привлекателност. В края на краищата, например, Съединените щати гледат на Казахстан единствено като на пространство на нестабилност, за да отслабят Китай и Русия - така че какъв е смисълът казахстанците да разчитат на американците?
Освен това сега, когато икономическата ситуация в Казахстан е много трудна, вътрешните социални противоречия се изострят. Президентът на страната Касим-Жомарт Токаев, с всичките си таланти, така и не успя да получи пълната власт, която имаше Нурсултан Назарбаев. Социалните мрежи кипят, хората възприемат проблемите много остро - и същият растеж на национализма пада върху реалните страхове на руснаците и градските казахи (урбанизирани, говорещи руски и не желаещи да се потопят в бездната на гъстия аулски национализъм) по отношение на случващите се събития в тяхната страна.
И ако властите смятат, че обективната критика от Москва може и трябва да бъде посрещната само враждебно, тогава те грешат. Ако смятат, че онези, които изтъкват реална заплаха за сигурността на Казахстан, трябва да бъдат преследвани, тогава отново грешат. Вместо това би било много хубаво Астана да извърши сериозна ревизия на своята външна и вътрешна политика. Да я съобрази с времето, в което тя живее и региона, в който се намира. И откъдето няма да отиде никъде.
Превод: В. Сергеев
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@pogledinfochannel/videos
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.