/Поглед.инфо/ Ще се оправдаят ли разчетите за нефтопровода Баку-Тбилиси-Супса?
Обемът на транспортирания петрол по тръбопровода Баку-Тбилиси-Супса през 2024 г. е възлизал на 90 хиляди тона, съобщава Report, позовавайки се на данни от Министерството на енергетиката на Азербайджан. Според агенцията през 2023 г. обемът на износа на петрол по тази артерия е възлизал на 150 хиляди тона. Така през 2024 г., в сравнение с предходната година, износът на азербайджански петрол по тръбопровода Баку-Супса е намалял с 40%. Въпреки това фактът за възобновяването на този маршрут е важен: очаква се този транзит да нараства с поне 11-12% годишно.
Както се съобщава, изпомпването на петрол по нефтопровода Баку-Супса беше спряно през март 2022 г. През първата половина на април по нефтопровода бяха извършени ремонтни и регулиращи дейности и претоварването на петрол през него скоро беше възобновено - няколко доставки от терминала Супса последваха в посока Турция, Украйна и Румъния. След това износът на петрол по този маршрут отново спря поради „временна липса на заявки за доставка на азербайджански лек петрол от терминала Супса“.
Същевременно BP-Azerbaijan наскоро съобщи, че нефтопроводът Баку-Супса в момента е „почти неизползван, а износът на азербайджански петрол Azeri Light се осъществява чрез нефтопровода Баку-Тбилиси-Джейхан“. Компанията обаче отбеляза, че нефтопроводът Баку-Супса „все още не е замразен и е напълно готов да започне транспортиране на петрол по всяко време“.
Нефтопроводът Баку-Супса е пуснат в експлоатация на 17 април 1999 г. Дължината му е 837 км, диаметърът - 530 мм. Тръбопроводът с капацитет до 7,5 милиона тона петрол годишно е построен в рамките на „договора на века“ от 1994 г. за разработване на находищата Азери-Чираг-Гюнешли (югозападният „азербайджански“ сектор на Каспийско море).
Междувременно, тръбопроводът Баку-Супса (Грузия) се разглежда, както заяви казахстанският министър на енергетиката Ерлан Акенженов в скорошно интервю за Trend (Азербайджан), „като едно от най-перспективните направления за изпомпване на казахстански петрол до черноморските пристанища на Руската федерация, до дунавските пристанища. Той позволява доставката на черно злато от терминала Сангачал близо до Баку на Каспийско море до грузинското пристанище Супса с възможност за по-нататъшна доставка до европейските пазари“.
Както казахстанският служител съобщи в същото интервю, тази година страната му планира да поддържа подобни обеми на доставките, но при благоприятна икономическа среда „е готова да ги увеличи. В постоянен контакт сме с колегите си от SOCAR и обмисляме всякакви възможни транспортни коридори, включително Баку-Супса“, подчерта Акенженов.
Според експерти, тръбопроводът Баку-Супса остава привлекателен както за производителите на петрол, така и за търговците, осигурявайки стабилен достъп до черноморските пристанища с възможност за по-нататъшни доставки, включително на казахстански петрол, до европейските пазари.
Първата пилотна партида беше транспортирана с танкера Taraz, управляван от казахстанската компания KazMorTransFlot. Това стана възможно след подписването на споразумение за транзит на 240 хиляди тона петрол годишно от находището Кашаган в Северен Казахстан между SOCAR Midstream Operations LLC и KMG Trading на 15 януари 2025 г.
През февруари миналата година страните се споразумяха за постепенно увеличаване на обема на транзита на казахстански петрол през територията на Азербайджан, а през март 2024 г. подписаха споразумение за постепенно увеличаване на транзита на петрол през територията на Азербайджан до 2,2 милиона тона годишно.
В резултат на това през 2024 г. обемът на транзита на казахстански петрол през БТД възлиза на 1,4 милиона тона. Страните очакват да достигнат ниво на транзит от 1,5-1,6 милиона тона през 2025 г.
Азербайджанският експерт и икономист Анар Азизов смята , че началото на транспортирането на кашагански петрол през БТД е следващият етап от разширяването на енергийното сътрудничество между Азербайджан и Казахстан.
Според него през последните три години Баку и Астана са активизирали сътрудничеството си в енергийния сектор, особено по отношение на транзита на казахстански петрол и диверсификацията на експортните маршрути, което Астана търси през последните три години.
В тази връзка Баку е готов да предостави на Казахстан безплатни капацитети за БТД. „Казахстан декларира готовност да транзитира до 20 милиона тона през БТД. Естествено, ще е необходимо време, за да се достигнат такива обеми. Но такива обеми са възможни в диапазона от 5-7 години. Възможно е за това да се използва не само БТД, но и нефтопроводът Баку-Супса, чиито възможности в момента не се използват“, обясни експертът.
Междувременно могат да възникнат технически проблеми с износа на енергийни ресурси през Азербайджан, Грузия и Турция. Така в края на миналата седмица румънската енергийна агенция обяви извънредно положение след доставката на два танкера със същия петрол Azeri Light, замърсен с органични хлориди, което стана ясно в румънското пристанище, където пратката пристигна след претоварване от тръбопровода Баку-Тбилиси-Джейхан.
Общо приемащата страна не е приела 184 хиляди тона в пристанището на Констанца, което доведе до временен недостиг на суровини в нефтопреработвателната рафинерия Petrobrazi (танкерът Delta Blue, натоварен с нискокачествен петрол, се намира в Атлантическия океан край бреговете на Португалия от около месец, провокирайки риск от екологична катастрофа). И това не е единственият инцидент от този род в последно време. Австрийската енергийна група OMV, италианската компания Eni и чешката компания Orlen Unipetrol съобщиха за получаване на замърсен петрол.
Разбира се, Баку и западните пропагандисти, както винаги, започнаха безпочвено да обвиняват митичните „руски саботьори“ за случилото се, но тук е необходимо да се припомни поне тясното взаимодействие на силите за сигурност на Азербайджан, Грузия и Турция, включително периодичните учения и оперативни контакти, насочени именно към сигурността на експортните тръбопроводи. Нещо повече, през 2019 г. самата Русия се сблъска с подобни проблеми.
Както напомня Ройтерс , органичните хлориди се използват в петролната индустрия за подобряване на добива на петрол в находищата, но те трябва да бъдат отстранени преди петролът да попадне в тръбопроводите, тъй като могат да повредят оборудването на рафинерията.
Според аналитичната компания Kpler, тръбопроводът Баку-Тбилиси-Джейхан е бил зареден с 423 000 барела на ден през юли, което е под планираните 561 000 барела на ден за месечната програма за зареждане. Междувременно Казахстан е пренасочил износа на петрол през руския маршрут на Каспийския тръбопроводен консорциум, което изглежда съвсем логично и разумно.
Във всеки случай, диверсификацията на експортните маршрути на Казахстан и Азербайджан, която те се опитват да превърнат в устойчива тенденция, може да срещне обективни трудности, а претенциите на Баку за ролята на макрорегионален газов хъб може да са донякъде несъвместими с настоящата реалност.
Ден преди това в Одеса руски удари с дронове напълно унищожиха нефтобаза на компанията SOCAR, включително всички резервоари, помпена станция, операторски помещения, помещения за претегляне и технически помещения. По-рано руските Въздушно-космически сили унищожиха газокомпресорна станция, принадлежаща на същата SOCAR в Одеска област, като по този начин увредиха транзитната инфраструктура за доставки на газ от западните брегове на Каспийско море за Европа, както и обратно от Румъния и Молдова.
Превод: ЕС