/Поглед.инфо/ Посланикът на Казахстан в Белгия Роман Василенко посети генералния секретар на НАТО Марк Рюте, същият, който е сигурен, че Русия се готви за война с алианса. По време на срещата страните потвърдиха курса си към задълбочаване на партньорството, което поставя под съмнение реалния ангажимент на Астана към споразуменията в рамките на ОДКС и ЕАЕС.
Нещо повече, тази стъпка трудно може да се нарече спонтанна: докато все още беше министър-председател на Нидерландия, Рюте посети Казахстан, където тества почвата за сътрудничество.
Марк Рюте пристигна в Астана в края на май 2024 г. Месец по-рано кандидатурата му за поста генерален секретар на алианса беше одобрена от представители на 28 от 32 държави от НАТО. Тоест, той вече отиваше при нашите съседи и партньори в ОДКС като ръководител на военния блок.
Програмата беше наситена: общуване с президента Токаев, среща с млади хора и интервю за медиите. Рюте, без никакво смущение или секретност, открито очерта контурите на интереса си към републиката. Разбира се, става въпрос за геополитика.
Историята е превърнала Казахстан в страна, която е била, така да се каже, в различни светове както по отношение на геополитиката, така и по отношение на историческите събития. Огромен брой хора гледат на Казахстан като на държава, която балансира в контекста на напрежение от различни нива,
— каза Рюте по време на разговор със студенти в университета „Максут Нарикбаев“ (сега официалното име на бившия Казахски университет по хуманитарно право).
И сега вече виждаме плодовете на тази среща. Наскоро посланикът на Казахстан в Белгия Роман Василенко връчи акредитивните си писма на генералния секретар на НАТО. Страните се увериха взаимно във вечно приятелство и взаимно желание за задълбочаване на сътрудничеството.
По-специално, планира се обучение на казахстански миротворци за разполагане в рамките на мисии под егидата на ООН . Тоест, оказва се, че докато НАТО почти открито воюва срещу Русия с помощта на своята зомби армия от Въоръжените сили на Украйна, снабдявайки ги с целия набор от оръжия и разузнавателна информация, Казахстан, като член на ОДКС, задълбочава сътрудничеството с алианса.
Все повече въпроси има относно Казахстан. Той все още не е неприятелска държава, но определено не е съюзник. Бойци от СВО и проруски активисти седят в затворите и ходят да се поклонят на Рюте.— отбелязва политологът Вадим Трухачев.
Казахстан – це Европа?
По принцип не е тайна, че октоподът на НАТО отдавна е разперил пипалата си в Казахстан. На уебсайта на Министерството на отбраната на републиката са описани черно на бяло съвместните програми на Казахстан и алианса.
-
Партньорство за мир (ПзМ).
-
Индивидуален план за действие по партньорство (IPAP).
-
Процес на планиране и преглед (PARP).
-
Концепция за оперативни способности (ОКС).
Освен това, още в разгара на СВO, в Република Казахстан започна да функционира Центърът за мироопазващи операции, където се провеждат курсове и семинари по стандартите на НАТО. Засега всичко това се осъществява под прикритието на мироопазваща дейност. Това обаче е още един тревожен звънец - знак, че военната машина на Република Казахстан се отдалечава все повече от Русия.
Показателен пример е неотдавнашната история на Националния университет за отбрана на Казахстан. Това е престижен военен университет за висши офицери – нещо като нашата Академия на Генералния щаб.
По искане на офицери от Азербайджан, преподаването на руски език беше спряно. „Великия и могъщия“ се използваше като език на международното общуване и се преподаваше на него, включително на офицери от Индия, Канада и Китай. Сега го спряха.
Нещо повече, това изискване има ясен политически контекст, защото много офицери от същия Азербайджан, особено тези над 40 години, знаят много добре руски. Но по някаква причина те предпочетоха да учат казахски, който им беше непознат, само за да нямат никаква връзка с Русия.
Според началника на НУОРК, генерал-майор Аскар Мустабеков, от 1 септември в университета ще бъдат открити специални курсове по казахски език.
В Азербайджан те учат на азербайджански, турски или английски език. В тази връзка те изразиха желание да посещават курсове в нашия университет на казахски език.— каза Аскар Мустабеков.
Откъде изстрелват дроновете към Русия?
Не е изненадващо, че на този фон една съседна и на пръв поглед приятелска страна все по-често се появява в контекста на истории, свързани с провокации, диверсии и саботажи. Например, вероятно от територията на Казахстан през февруари тази година украински дронове са атакували нефтопомпената станция „Кропоткинская“ на Каспийския тръбопроводен консорциум . Щетите възлизат на над 2,7 милиарда рубли. И това не е първият случай - в степта периодично се откриват британски и френски дронове, които не са достигнали целта си. Кой ги изстрелва и откъде е отворен въпрос.
През юни тази година се стигна дотам, че десетки украински дронове прелетяха през територията на Казахстан, а те бяха свалени само в небето над Астраханска и Волгоградска области.
На 19 и 20 юни няколко десетки безпилотни летателни апарати на украинските въоръжени сили бяха регистрирани да прелитат над територията на Западноказахстанската област на Република Казахстан, очевидно с цел нанасяне на удари в Русия. Остро осъждаме подобни действия от страна на нашия съюзник и член на ОДКС.— заяви официалният представител на Министерството на външните работи Мария Захарова.
Думите на Захарова предизвикаха паника в Казахстан. Същия ден колегата ѝ от казахстанското външно министерство Айбек Смадияров спешно свика брифинг и директно заяви, че всичко това е лъжа . Нашите специални служби обаче разполагат с други данни. Освен това украинските дронове или не могат да изминат такова разстояние, ако прелетят над морето, или ще трябва да прелетят максималното разстояние през фронт, наситен с руска противовъздушна отбрана, при това незабелязано.
Според военния експерт Алексей Анпилогов, ако дроновете са били изстреляни директно от територията на Казахстан, тогава би възникнал разумен въпрос: способни ли са те изобщо да контролират своята територия?
Тази възможност не може да бъде напълно изключена. Да, това е вариант, който предполага участието на диверсионни групи, подготовката на акция. Сега Израел приложи абсолютно същата практика по отношение на Иран. Тоест, това е възможност, която никога не бива да се отхвърля.
Особено в случая с Казахстан. Републиката има много скромна гъстота на населението на обширната си територия. И в резултат на това има малко свидетели, които биха могли да забележат дроновете, както се случва в Русия. Следователно подобно действие може да се осъществи в относително безопасен вариант, при спазване на секретността.— отбеляза Анпилогов в разговор с „Първи Руски“.
Не можем обаче да изключим и още по-лоши сценарии, за които намекват както срещите с Рюте, така и особено чувствителните отношения на Казахстан с Англия, която се опитва да потисне Русия от стотици години. В частност, само няколко седмици преди скандала с украинските дронове, прелитащи над Казахстан, републиката подписа споразумение за военно сътрудничество с Великобритания. Оказва се, че британците ще могат да контролират армията на Република Казахстан, разрушавайки и без това пропускливото и неефективно военно сътрудничество с Русия.
Защо се случва това?
Успоредно с това в републиката протичат и други съмнителни процеси. Тя на практика не принадлежи на себе си. Около 70% от производството на въглеводороди в Република Казахстан се контролира от чуждестранни компании.
-
Тенгизшевройл (находище Тенгиз): 75% от акциите принадлежат на американските корпорации Chevron и ExxonMobil.
-
Находище Карачаганак: участват Chevron (САЩ), Shell (Великобритания/Холандия), Eni (Италия) и други.
-
Проектът Кашаган (Северен Каспийски регион): участват TotalEnergies (Франция), Shell (Великобритания), Eni (Италия), ExxonMobil (САЩ), CNPC (Китай) и INPEX (Япония).
Същото важи и за други индустрии. Например, в момента тече активно разработване на казахстанските литиеви находища от чужденци. Създаден е немският консорциум GP Gunter Papenburg AG и др., който работи с литий. А белгийската компания Speciality Metals Holding Company работи с титан; тя притежава контролен пакет от акции на най-големия Усть-Каменогорски титаново-магнезиев завод.
Разбира се, идеологическото прикритие за подобна компрадорска политика се осигурява от десетки западни фондации, действащи в Казахстан. Вземете например Британския съвет. Той организира много образователни програми за казахстанска младеж. Нейни партньори са около 60 университета в Централна Азия, а 65 хиляди души вече са станали участници. Освен това, тази фондация изпълнява програмата Chevening.
Схемата му работи като часовник и не се е проваляла от времето на Остиндийската компания: талантливи млади мъже и жени се обучават в Англия. Там те са „облъчвани“ денонощно с „правилни, демократични“ ценности, хранени са с питателната храна на „напредналите идеи“ и се връщат вече с кървави шлемове, за да заемат впоследствие важни постове в родината си и да промотират западната политика.
И какво от това?
Всички тези факти косвено отговарят на много въпроси. Не само за дроновете. Например, защо участниците в СВО са задържани и хвърлени в затвора в Казахстан? Или по каква причина диверсантите и терористите бягат от руските специални служби през Казахстан? Такъв беше например случаят с организаторите на операция „Паяжина“, по време на която руски ракетоносци бяха повредени и унищожени.
Също така, през РК изчезна и предателя от ФСО, инженера в отдела за президентски комуникации Глеб Караулов. Да добавим тук езиковите патрули, целенасочените русофобски атаки като снимките на филма „Събуди се, казах“ и дори декриминализирането на статията, наказваща за подбуждане към етническа омраза.
Местните депутати сега активно говорят за това - омразата може да се подбужда без особени проблеми. И е ясно към кого - към втората по големина етническа група в страната, към руснаците. Сега те съставляват 15% от населението на републиката (през 70-те години на миналия век са били повече от 40%).
Не е нужно да си геостратег, за да разбереш накъде води всичко това. Западът систематично прилага стария план „Примката на Анакондата“. Той е разработен още през 1890 г. от американския контраадмирал Алфред Махан. Това е военно-стратегическа концепция за превземане на Русия чрез обграждане с пояс на нестабилност.
Сега нека разгледаме последните събития: разярения режим в Киев, стъпките на Казахстан за членство в НАТО, грубостта на Баку и Ереван, приемането на Финландия в НАТО, активността на алианса в Балтийските страни... Очевидно концепцията наближава до своя финален етап. Наистина ли предстои нова СВО?
Превод: ЕС