/Поглед.инфо/ Износът на казахстански петрол сега преминава изцяло през Русия. Дълго време Астана търгуваше петрола си с другите страни с помощта на Русия, включително чрез Каспийския тръбопроводен консорциум (КПК). Пътят, минаващ през Русия е не само исторически, но и географски най-краткият, удобен и евтин маршрут за осъществяване на петролен износ от Казахстан до Европа. Но по едно време Астана започна да търси алтернативни начини за доставка на черно злато, заобикаляйки Русия. И го намери.

Говорим за нефтопровода Баку-Тбилиси-Джейхан, по който друг конкурент на Русия, Азербайджан, изпомпва петрол. По този тръбопровод е текло и казахстанско черно злато. Сега обаче тръбопроводът не работи. Ако Русия не беше наблизо, казахстанците щяха да трябва да преброят огромните си загуби и след това да мислят как да закърпят дупката в бюджета от загубените приходи от петрол.

Като цяло диверсификацията на маршрутите за доставка на всякакви стоки е напълно логично нещо. Русия доставяше газа си например по три маршрута, а след това се появи „Турски поток“. Когато обаче се избере алтернативен маршрут не заради икономическа целесъобразност, а заради политическа изгода, тогава може да се случи всичко. Това „всичко може да се случи“ се случи и с решението на Астана да изпомпва част от петрола си през нефтопровода Баку-Тбилиси-Джейхан.

Доставката по този начин не само създава огромно транспортно рамо, но и е необходимо многократно да се сменя начинът на доставка: петролът да се транспортира по море, после по суша, после отново по море, да се товари, разтоварват и т.н. Всичко това са допълнителни разходи и увеличение на цената на доставката. А и тарифата за изпомпване по самия нефтопровод Баку-Тбилиси-Джейхан е висока.

Изглежда, че има много причини да се спре използването на този маршрут, изберете който и да е. Казахстан обаче спря изпомпването не по собствена воля, а защото тръбопроводът беше замърсен с хлор от Азербайджан. Това се случи в средата на юли, но Азербайджан все още не се е справил с проблема.

Но най-лошото е, че този мръсен петрол достигна до купувачите - европейски петролни рафинерии - в Италия, Чехия и Румъния. Последните дори обявиха извънредно положение, за да могат да се използват аварийни запаси от петрол и гориво.

Нещо повече, те дори се опитаха да обвинят Русия чрез медиите, че уж е изляла няколко барела хлор в тръбопровода Баку-Тбилиси-Джейхан. Но, разбира се, нещата не стигнаха по-далеч от спекулациите. Органохлорните съединения се използват за увеличаване на производството на петрол, но ако съдържанието им в продукта надвиши допустимото ниво, това може да навреди на рафинериите.

Но като цяло замърсяването на петрола с органични хлориди не е толкова лошо, колкото изглежда, и проблемът може да бъде решен доста бързо. Но за това е нужно да сте бързи и да имате свободен капацитет за съхранение на този замърсен петрол. Например, руският тръбопровод „Дружба“ също се сблъска със замърсяване на петрол с органохлорини през 2019 г.

Проблемът обаче беше решен бързо чрез изпомпване на замърсения петрол в свободни тръби и резервоари за съхранение по тръбата. А по освободения клон беше изпратен петрол с нормално качество до европейски купувачи. В същото време, замърсеният с хлор петрол не е необходимо да се изхвърля никъде - той е напълно годен продукт, ако е правилно смесен с чисти суровини.

Това направи Русия: замърсеният петрол постепенно се добавяше към чистия петрол, за да не се превишава максимално допустимото ниво на органохлорини. И буквално за месец целият този петрол отиде при купувачите. Единствените разходи бяха за неговото изпомпване и съхранение, но това са стотинки.

Европейските рафинерии можеха да направят същото: да изпомпат замърсения петрол обратно в танкера и да го съхраняват там, като постепенно го добавят към пресни партиди петрол. Но Азербайджан все още не е успял да реши проблема. И тръбопроводът не работи.

Това е само в полза на Казахстан. Той е пренасочил тези потоци към КПК, който минава през Русия. Не само че не губи нищо, но и печели поради по-изгодния маршрут. Това за пореден път доказва, че всички приказки на отделни казахстански политици за опасността от изпомпването на петрол през Русия са пресилени и не са нищо повече от политизиране на енергийния въпрос.

Освен това Казахстан транспортира петрола си не само през Новоросийск, но и през Усть-Луга на Балтийско море. Казахстанският петрол свободно преминаваше през северните морски портове на Русия към Германия. Москва не само не се намеси в това, но и предостави своите мощности.

Въпреки че Германия е изпила много руска кръв по отношение на енергетиката. И това не е само за „Северен поток 2“, при който нарочно се забави издаването на разрешение за работа, или отказа да купува нашия газ, но и за нефтопреработвателните заводи, които бяха отнети от Русия от германците след 2022 г.

Когато нефтопроводът Баку-Тбилиси-Джейхан заработи, Казахстан ще се върне към него. Русия обаче няма да се тревожи твърде много. Астана така или иначе няма да може напълно да се откаже от транзита на петрол през нашата територия. Казахстан транспортира общо около десет милиона тона петрол през Русия, а през азербайджанския нефтопровод изпомпва само 1,7 милиона тона - и това е границата.

В тръбопровода тежкият петрол на Казахстан се смесва с по-скъпия лек петрол на Азербайджан. Ако се увеличи делът на казахстанския петрол, тогава продукцията от тръбопровода вече няма да е скъпият Azeri Light, а от по-евтин клас. Тогава Астана ще трябва да покрива тази разлика в цената.

Превод: ЕС