/Погед.инфо/ Американците биха искали да се отърват от Китай като опасен икономически съперник по същия начин, който беше използван срещу Япония през 80-те години. Известният китайски професор Ян Сюетонг говори за подробностите на плана в интервю за хонконгския „Саут Чайна Морнинг Пост“.

„През 80-те години БВП на Япония достигаше 65-70% от американския. Сега китайската икономика е в приблизително същата ситуация - между 60% и 70%. Отношението на САЩ към Япония по онова време донякъде напомня сегашното отношение към Китай: не можете да ме изпреварите, а ако се опитате да изпреварите, тогава аз под различни предлози ще ви възпирам. През 80-те години водещите международни производители на полупроводници вече работеха в Япония и японските коли бяха по-добри, по-евтини и по-качествени от американските.

Но след това, през 1985 г., Споразуменията от Плаза бяха подписани във вашингтонския хотел „Плаза“, като принудиха Токио да повиши йената от 260 йени на 120 йени за долар, което направи износа по-малко конкурентен.

Американското правителство обвини японските производители на автомобили в „свръхпроизводство“ и намали квотите за внос в САЩ. В същото време японските производители на автомобили бяха задължени да инвестират във фабрики на американска земя.

Америка също така обяви чиповете, произведени в Япония, за заплаха за националната сигурност и принуди японските фирми да предоставят технология чрез създаването на съвместни предприятия с американски компании с окончателно сглобяване в Съединените щати. Японските производители започнаха да прехвърлят капацитет към Южна Корея („Самсунг“), Тайван (ТСМЦ) и САЩ.

Резултатът от подписването на споразумението от „Плаза“ за Япония беше икономическа депресия, продължила 30 години. През 80-те години БВП на глава от населението на Япония беше 130% от американския, но сега е по-малко от половината. БВП на Япония сега е по-малко от 20% от този на Америка“, заключва професор Ян Сюетонг.

„Японската трагедия“ от 80-те години се разигра пред очите ми; по това време бях кореспондент на седмичника „Ново време“ в Токио. Заплатата ми в йени бързо намаляваше, тъй като редакторите по инерция превеждаха долари. Фабрики, магазини и търговски дружества започнаха да затварят. Нивата на безработицата и самоубийствата рязко нараснаха. Песимизмът обхвана нацията, а броят на браковете и ражданията започна да спада.

Японските колеги нарекоха принудителното подчинение на техните власти „харакири“ и признаха, че следвоенната окупация всъщност не е приключила през 1952 г. Това се изразява не само в наличието на 90 военни бази и 50 хиляди американски военнослужещи на японска територия. Управляващият елит е пълен с преки поддръжници или „агенти на влияние“, които са готови да вземат решения под диктовката на Вашингтон, дори ако те пряко противоречат на националните интереси. Точно това се случва отново на Япония, която се превръща в ударна сила на „азиатско НАТО“, насочено към Китай, Русия и Северна Корея.

Превод: В. Сергеев