/Поглед.инфо/ Централноамериканска ракетна криза. Така един от американските вестници нарече сценария, който заплашва да се превърне в повторение на кубинската ракетна криза между Вашингтон и Москва. Строителството на Китай на стадиони в Салвадор и Коста Рика се разглежда като тайни планове за поставяне на ракети близо до Съединените щати. Това не е просто параноя – кошмарът на Пентагона наистина може да се сбъдне.
През 1962 г. изпращането на съветски ракети в Куба предизвика остра реакция на САЩ и доведе света до ръба на ядрена война. През 2021 г. и приблизително по същото време на есента съветските ракети бяха заменени с китайски и Куба се превърна в Салвадор, друга малка и бедна страна от Централна Америка.
И това не са приказки, когато прибалтийците и поляците разказват за руските танкови колони, готови да тръгнат към Берлин или Варшава. Съединените щати имат реална причина да се страхуват от превръщането на страните от Централна Америка - това, което доскоро се наричаше американски заден двор - в китайски плацдарми. Плацдарми, завладени не с оръжие, не с глобална идея, а просто с юани. Тоест с пари.
Китай вече се превърна във втория най-важен търговски партньор на страните от региона, а в случая на някои от тях (Бразилия, Чили, Перу, Уругвай) през 2019 г. излезе начело. Общият обем на търговията между КНР и държавите от Латинска Америка нарасна от 17 милиарда долара през 2002 г. до 315 милиарда долара през 2019 г.
„Китайското влияние е глобално, то е навсякъде в това полукълбо – и то нараства с тревожни темпове“, предупреждава ръководителят на Южното командване на САЩ Крейг Фулър. Според него китайците масово изкупуват транспортна инфраструктура: морски пристанища, летища и други центрове. Просто казано, всичко, което има значение.
Кой е виновен?
Латиноамериканските управници (предимно тези в Централна Америка) с радост приемат китайската помощ. Те могат да бъдат разбрани. Регионът има изключително нездравословно икономическо положение, бюджетите на повечето държави са дълбоко и безнадеждно дефицитни. За да оцелеят, малките държави се нуждаят от спонсор – държава, която ще дава пари и ще изисква политическа лоялност в замяна.
Удобният спонсор в лицето на СССР отдавна изчезна, приемливият спонсор в лицето на Венецуела сега се нуждае от пари. Вземането на пари от САЩ е опасно – освен спонсорство, има искания за вътрешни реформи, зачитане на човешките права, либерализация и други претенции, които са чужди на лидерите от Централна Америка.
И тогава идват китайците, които носят подаръци. Пекин не се меси във вътрешните работи на местните режими, не учи никого как да живее. И в същото време инвестира милиарди долари в инфраструктурни проекти - стадиони, болници, пътища, като така поддържа местните власти на повърхността. Неслучайно американският професор Евън Елис нарече Китай „инкубатор на популистки режими“ в Латинска Америка.
В отговор китайците искат първоначално само уважение и лоялност. Например прекъсването на дипломатическите отношения с Тайван и признаването на принципа на един Китай (което Ел Салвадор, Панама, Коста Рика и други страни от Централна Америка направиха без особено угризения през последните две десетилетия).
Впоследствие китайците вероятно ще поискат по-значителни прояви на външна лоялност. Включително военни и политически.
Ел Салвадор е една от приоритетните държави от Централна Америка за Пекин. На пръв поглед изборът е странен. В Салвадор липсват минералите, от които Китай се нуждае. Няма икономика, която да консумира масово китайски стоки. Без армия или геополитическо влияние. Но той има география.
Експертите вече изчислиха, че разстоянието от Хавана до Вашингтон е приблизително същото като от Салвадор до най-важните военно-стратегически съоръжения в САЩ. И ако китайските ракети се появят в Салвадор, това ще бъде отличен симетричен отговор за Съединените щати, ако разположат свои ракети в Япония, Южна Корея и други държави, близки до Пекин.
Припомняме, че разполагането на съветски ракети в Куба започна, след като САЩ доставиха своите бойни глави в Турция.
Освен ракетите в Салвадор може да се появи и китайски флот – Пекин иска да поеме контрола над едно от дълбоководни пристанища на страната.
Какво да се прав?
Разбира се, САЩ не искат да доведат ситуацията дотам, че китайските ракети или кораби да се появяват в Салвадор, както и в други страни от Централна Америка. Те се опитват да изхвърлят Китай от задния си двор. За съжаление на американците това не е толкова лесно – няма икономически инструменти.
Белият дом не може да участва в пряко спонсориране на Централна Америка без прибавянето на исканията в областта на правата на човека - този подход няма да бъде разбран от пресата, Конгреса, обществеността или съда (американските власти повдигнаха обвинения в корупция срещу редица високопоставени политици от Централна Америка, включително и Салвадорски).
Няма и военни инструменти – организирането на поредната „инвазия в Панама“ сега няма да свърши работа. Не защото американската армия е слаба, а защото в политическото ръководство няма кой да вземе такова решение.
Президентът Джо Байдън, по време на речта си в ООН, каза, че Америка повече няма да се занимава с преврати и смяна на режима в други страни - това е твърде скъпо и по отношение на парите, и по отношение на имиджа, и по отношение на електората (масовият избирател е уморен от войни).
Няма дори миграционни инструменти, въпреки че уж има. Външните парични преводи към Салвадор (главно от салвадорци, работещи в чужбина) представляват до 20% от общия БВП на страната – и това са предимно парични преводи от Съединените щати. Ако Съединените щати окажат натиск върху салвадорската си диаспора и покажат готовността си да започнат масови депортации, може би властите на малка централноамериканска държава ще се замислят дали си струва да дърпат американския орел за перата.
Проблемът на Вашингтон обаче е, че малката централноамериканска държава знае много добре, че няма да има депортации. Именно Доналд Тръмп можеше да вземе решение за подобни радикални стъпки, но екипът на Байдън работи активно за привличането на електората в Латинска Америка в редиците на Демократическата партия и подготвя миграционна амнистия.
Ето защо САЩ засега не успяват да създадат ефективна стратегия за защита на своето централноамериканско пространство от китайските амбиции. Това означава, че втора ракетна криза в региона става все по-вероятна.
Превод: В. Сергеев