/Поглед.инфо/Случаят с Мън Уанчджоу, освободена от Пекин от лапите на американското правосъдие в края на миналата седмица, се оказа по-сложен, отколкото изглеждаше в началото. Все едно се прояви с две две лица: едното за 1,4 милиарда китайци, другото за външния свят.
С вътрешнонационалния поглед върху нещата всичко е просто. Вторият човек в “Хуавей” - националната гордост на страната, корпорация, превърнала се в символ на технологичното превъзходство на Китай над бившия световен лидер, САЩ - издържа хиляда дни на юридически тормоз и се завърна у дома. Има героизъм на този, който тича в атака, има и героизъм на този, който седи в окопа и е прекарал години на черния път: в случая е втория героизъм. Нацията има истинска героиня.
Нека припомним, че в края на миналата седмица беше постигнато споразумение между г-жа Мън и американското разследване, след което то оттегли искането за екстрадиция от Канада. Така задържането ѝ, първо в затвора, а след това и домашният арест, приключиха и в събота тя се върна в родината си. Пред нас е рядък случай, когато американските правоохранителни органи завръщат чужденец, отвлечен от тях в трета държава, който е изправен пред съд и затвор за неспазване на американските закони извън САЩ, където тези закони нямат какво да правят.
Ясно е, че за китайската нация това е грандиозно събитие, което просто е грях да не се използва в официалната пропаганда на всяка уважаваща себе си държава. И уж тава започна. Мън ще остане в историята поне с фразата, която тя каза на борда на самолета: „Ако нямах силна родина, днес нямаше да си възвърна свободата“.
Може да се перифразира: днес в света само тези, които имат силна държава зад гърба си, могат да бъдат свободни и да не бъдат оставени в беда.
Да предположим, че някой й е подсказал тези думи. Но, от друга страна, няма нищо по -естествено от позицията на Мън от това да говориш и мислиш по този начин. Защото родината наистина се бори за нея почти три години - и я освободи.
Освен това и историята с червената рокля. Снимката се получи страхотна: самолетът, специално нает от китайските власти, каца в Шенжен, в южната част на страната, Мън Уанчджоу се появява на стълбата в рокля, която почти съвпада с цвета на националния флаг на КНР на борда на самолета - знамето е точно там, до вратата. Но (отново, от друга страна), червеното в Китай присъства от хилядолетия - цветът на празника и тържеството, спомнете си например червените хартиени фенери. Жената има празник - и точно такава рокля беше намерена.
И така, народът е във възторг. Когато самолетът излетя от Канада, китайският интернет с удоволствие започна да следи траекторията на полета - не над САЩ, което би било по -кратко, а усърдно летящ извън тази територия през Арктика. По същия начин народът хареса историята за освобождаването в Китай същия петък на канадците, и двама Майкъл - съответно Ковриг и Спевър, които бяха арестувани за шпионаж веднага след ареста на Мън. Заложници? Да, но си спомнете американските опити да използват Канада за отвличане на китайски граждани. Или както казва журналиста от Хонконг Алекс Ло (не непременно харесващ пекинското правителство, но безспорен националист): „Американското правосъдие се оказа лицемерно и безмилостно, докато китайското просто безмилостно“. Че как иначе.
Ами ако задържането на двамата Майкъл не стане просто прецедент, а се превърне в норма на международното право? Ако една държава внезапно реши, че може да разшири законодателството си извън границите си и ако в процеса има достатъчно хора по целия свят, тогава другата държава също има право да взема заложници. Норма като норма. Затова и не трябва с наглост хората да бъдат докарвани до крайности.
Като цяло има причина за национален празник от Пекин до най-забутаната периферия. Но това се случва естествено, почти без държавен диригент. А коментарът на вестник “Глобал Таймс”, който е предназначен за външния свят, ни казва нежно: разбира се, няма съмнение, че китайската държава е допринесла за тази победа. Но обърнете внимание - държавата се въздържа да празнува тази победа.
И това наистина е така. Мън Уанчджоу може и да се появи на някое официално събития, но засега те е в обятията на семейството си и нищо повече. Същата официална (и неофициална) пропаганда междувременно обяснява: сега можем по някакъв начин да започнем да говорим със САЩ. Може би ще бъдем домакини на американския министър на търговията. И тогава ние ще проведем разговор, макар и задочно, на най-високо ниво - например, насрочен да съвпадне със срещата на високо равнище на Г-20 през октомври.
Но всъщност кой по света, с изключение на тесните специалисти, си представяше, че не всемогъща Америка отказва да проведе стратегически диалог с втората свръхсила на света, а че Пекин не е искал да разговаря със САЩ до освобождаването на заложника? Но сега много хора знаят за това. Китай казва: добре, може би ще поговорим - особено ако не е приключило само делото за екстрадицията на главния финансист на “Хуавей”, но и като цяло делото срещу тази корпорация (и, колкото и да е странно, все още продължава). И още нещо: ако ... (тук следва дълъг списък от други условия).
Трябва да се помни, че настоящата администрация на САЩ на практика не продължава яростната си атака срещу икономиката на Китай, основния ѝ световен конкурент. Тя беше започната от администрацията на Доналд Тръмп, като атаката срещу “Хуавей” беше ключова част от войната. И досега производството на смартфони в “Хуавей” е забавено, защото доставката на чипове от САЩ е забранена. Това не попречи на китайската корпорация да организира презентации на няколко нови продукта в такива свръх-технологични индустрии, където американците дори не мечтаят да постигнат нещо. Между другото, експертите са скептични по отношение на цялостния резултат от търговската война на Доналд Тръмп: да, защитните мита срещу китайските стоки са в сила, но дали това е добро за американската икономика? Изглежда, че не много.
Така че сега трябва да наблюдаваме опитите на двете сили да доведат застиналата търговска война до някаква по-мека форма. А в Пекин казват: е, забелязахме, че сте направили компромис - отказахте се да екстрадирате Мън Уанчджоу. В замяна няма да превърнем това събитие в официален празник.
Това няма ли да не се понрави на китайските патриоти? Но все пак като цяло в китайската цивилизация компромисът се счита за заслуга и победа, а не за поражение. Умната глобална политика и скандалната политика не са едно и също
Превод: В. Сергеев