/Поглед.инфо/ Резултатите от дипломатическата конфронтация между САЩ и Китай около посещението в Тайван на председателя на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси доказват, че на света все още има само две суперсили. Точно така, тъй като индикаторът за това състояние не е количеството материални ресурси или физическият мащаб на държавата, а способността да поставите всичко това на карта в името на своите интереси, ценности и принципи.

Китай предпочете мирното разрешаване на конфликта, предизвикан от „провокацията на Пелоси“, въпреки че самият той даде основание на някои наблюдатели да очакват по-драматично развитие на събитията. Това показва, че Пекин, въпреки цялата си мощ, все още не е морално готов да пожертва мира в името на запазването на справедливо отношение към себе си. Като се има предвид фактът, че Поднебесната е най-важният съюзник на Русия в условията на военно-дипломатическия ни конфликт със Запада, случилото се трябва да се разглежда с цялата сериозност и отчитане на вероятните последствия.

Въпреки факта, че Китай от доста време изтласква позициите на САЩ по света, китайската държава е убедена, че материалната взаимозависимост между тези сили позволява дори най-сложните въпроси да бъдат решени въз основа на споразумения.

Пекин смята, че Съединените щати трябва да зачитат китайските интереси просто въз основа на мястото, което Китай заема в световната икономика и политика. На този подход се основава стратегията на преговорите на Пекин с Вашингтон. Но виждаме, че Америка е далеч от мисълта, че Китай заслужава уважение, без всъщност да докаже, че е способен да отвърне на удара. Те живеят според най-консервативните и, за съжаление, истински правила на човешкото общество.

Колкото и да е тъжно да се признае, основната мярка за силата на държавите в световните дела винаги е била и остава тяхната способност да стигнат докрай в определени ситуации. И ако няма такава увереност, тогава е по-добре да не прибягвате до безсмислени заплахи. „Ако искаш да стреляш, стреляй, не говори“, казва в подобна ситуация Туко Рамирес от легендарния уестърн „Добрият, лошият и грозният“. На 24 март 1999 г. руският президент Борис Елцин призовава международната общност да спре САЩ да бомбардират Югославия. Но тогавашният глава на руската държава не заплашва американците именно защото разбира физическата невъзможност да се осъществят подобни заплахи.

Тогава Русия няма силата да стреля, както сега Китай няма сили, за да спре САЩ в процеса на провокации срещу основните китайски интереси и ценности. Китайската икономика е интегрирана в световния пазар, където Западът има водеща позиция, много повече от Русия. Населението на Китай е почти милиард и половина и има много малко собствени природни ресурси. Китайската армия не е воювала от 1979 г., когато Дън Сяопин предприема "образователна" експедиция срещу виетнамските съседи. Военен отговор на провокацията на САЩ би означавал риск от пълномащабна война, в която американците все още имат предимство по море и във въздуха. Следователно КНР се оказва в капана на собственото си нарастващо значение и в същото време нежеланието си да отстоява себе си, независимо от потенциалните рискове. И САЩ много умело използват това, тъй като създаването на заплашителни ситуации е в основата на тяхната международна политика.

Западната култура на социално взаимодействие обикновено е изградена върху конфликти, а англосаксонската е още повече. Независимо от последствията от случилото се за отношенията между САЩ и Китай, американците спечелиха този малък рунд. А останалото ще дойде по-късно и ще трябва да мислим за него утре.

Би било странно да се очаква, че Вашингтон ще иска да опази китайската гордост. Пекин, както знаете, вече води антиамериканска политика в украинската криза и подкрепя Русия на всички международни платформи. Ако погледнем еволюцията на позицията на Китай в ООН, ще видим, че през последните месеци тя премина от неутралитет към недвусмислено осъждане на Запада като основен източник на кризата в Европа и като цяло на повечето проблеми на човечеството. Което, между другото, е вярно, защото Западът наистина има най-голямо влияние върху състоянието на нещата в света и следователно носи най-голямата отговорност за всякакви проблеми.

Би било наивно да се очаква, че САЩ все още се надяват да спечелят китайците на своя страна - борбата между тези сили се основава на обективно противоречие на стратегическите приоритети на развитие. САЩ искат да запазят възможността за паразитно съществуване в глобален мащаб, докато Китай се нуждае от ресурси, за да избегне вътрешна стагнация и последващия социален взрив.

Потреблението расте неумолимо в китайското общество, а това са стотици милиони хора, които искат да живеят по-добре и за целта трябва да отнемат от САЩ това, което са приели за свое по правото на силния. В науката това се нарича възникване на революционна ситуация. Търпението на Китай и натискът на Съединените щати доближават краен предел. Нещо повече, успешната „провокация на Пелоси“ прави по-вероятно Тайван да се върне в КНР по най-драматичния за населението му начин. Сега местните националисти получиха силен заряд на доверие - ръководителят на Конгреса на САЩ е приет там като герой и символ на безусловна подкрепа от Вашингтон. Ето защо не можем да изключим, че през следващите месеци Китай ще трябва или да търси начин да се сбогува завинаги с идеята за единна държава, или наистина да се реши на военна операция с много рискови последици за целия свят. Много наблюдатели смятат, че това може да стане още през есента.

За Русия случилото се означава, че е необходимо допълнително да се засили подкрепата за Китай в неговите справедливи искания по отношение на тайванския проблем и като цяло спрямо присъствието на Съединените щати в регионалните дела на Азия.

Първо, просто защото самият Пекин ни помага, доколкото може, през последните месеци и човек не може да бъде неблагодарен. Освен това сега китайците, очевидно, сериозно ще загубят увереност, че могат да договорят нещо с Вашингтон и да получат уважение в замяна на здравия разум според собственото си разбиране.

Второ Съединените щати вече стават опасни за целия свят. Определено няма да се спрат с увещания и призиви да се примирят със съдбата на отстъпващ хегемон. Следователно качественото влошаване на отношенията между САЩ и Китай след 2 август 2022 г. превежда въпроса за формалния китайско-руски съюз в практическа плоскост. Целта на сближаването между Китай и Русия вече не е само изграждането на по-справедлив световен ред, но и поддържането му, дори и в най-минималната му форма.

Преди десетилетия Хенри Кисинджър написа в своя фундаментален труд за международната политика: „Когато мирът като такъв се превърне в цел на държавите, съдбата на този мир е оставена на най-агресивния член на общността.“ Сега Съединените щати са такъв разрушител на мира и от решимостта на останалите зависи дали ще стигнат до края на пътя, където при всеки случай ще има общ конфликт.

Русия направи своя ход и показа, че е готова да се бори с целия колективен Запад, въпреки материалните загуби. По всяка вероятност Китай трябва да извърви пътя, за да разбере, че в света има много неща, които са по-ценни от мира.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели