/Поглед.инфо/ Военното усилване на Китай застрашава сигурността и интересите на европейските сили, пише в статията си наблюдателят на The Hill Хари Шмит. Според него отговорността за ограничаването на Поднебесната лежи преди всичко върху САЩ, но враждебното отношение на администрацията на американския лидер Доналд Тръмп към редица държави от ЕС, както и ограниченото военно присъствие на страната в Азия, пречи на това.
По време на Студената война огромното мнозинство от американските съюзници се съсредоточи върху стратегическата заплаха от страна на СССР, отстъпвайки отговорността за поддържането на стабилност в Близкия изток на САЩ. Същото, както отбелязва наблюдателят на The Hill Хари Шмит, е характерно и за Азиатско-Тихоокеанския регион, за ситуацията, в която Европа можеше да се безпокои, благодарение на Китай.
Обаче днес, пише журналистът, всичко се е променило. Въпреки факта, че Русия все още е заплаха, европейските сили активно участват в делата на Близкия изток. Освен това Китай, считан някога за неусвоено направление за европейски инвестиции и износ, сега също е причина за безпокойство в Европа.
Така миналата седмица по време на посещение в Австралия генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че въпреки факта, че има много причини за поддържане на диалог с азиатските партньори, алиансът също „трябва да оцени последиците от военната мощ на Китай за сигурността на всички нас“.
Според Шмит Столтенберг е прав, че бързият растеж на военната мощ на Китай има последствия за НАТО и Европа като цяло. Той призовава да не се допуска подкопаването на сигурността и стабилността на Азиатско-Тихоокеанския регион от Китай. Според него задълженията за сдържане на Поднебесната ще падат предимно върху САЩ. За да успеят успешно да следват стратегията си за национална сигурност и да противодействат на военната мощ на страната, САЩ трябва да засилят военното си присъствие в Азия и да модернизират силите си там.
Въпреки това авторът на статията смята, че концентрацията на американските въоръжени сили в Азия няма да позволи на страната да се изправи срещу руската заплаха, докато състоянието на армиите на основните европейски страни все още остава незадоволително.
Столтенберг също е прав, че Китай вече не иска да бъде само азиатска държава. Така в Пекин ясно дадоха да се разбере, че те възнамеряват да разширят присъствието си в много региони на света, например в Арктика и Африка. В същото време растежът на китайските инвестиции в Европа е очевиден.
Китай се стреми не само да разшири присъствието си на европейския пазар, но и, като инвестира в малки и слаби държави от Източна Европа и Средиземноморието, да придобие политическо и дипломатическо влияние.
Шмит отбелязва, че важна роля в този въпрос играе създаденият от ЕС механизъм за обмен на информация за чуждестранни инвестиции, които биха могли да застрашат националната сигурност или най-важните европейски интереси. Въпреки това подобен контрол върху инвестициите не е задължителен за редица европейски държави, което прави подобни усилия недостатъчни.
Освен това, коментаторът на The Hill отбелязва значението на факта, че Европа все още повдига въпроса за заплахата от Китай. Въпреки че, както смята Шмит, неравнопоставеното и често враждебно отношение на администрацията на американския лидер Доналд Тръмп към страните от ЕС затруднява използването на предимствата от започнатата дискусията.
Превод: М.Желязкова