/Поглед.инфо/ Това би било много добра новина: изграждането на китайска военноморска база в Камбоджа, ако не се окаже - предвидимо - фалшива. Материалът по тази тема във “Вашингтон Пост” беше отречен първо от Камбоджа (в писмо от посолството до вестника), след това от Китай (в изявление на Министерството на външните работи). Но, според опита от предишни подобни случаи, никакви опровержения не действат на американците: ако сме казали така, ще има база.
Всъщност това е много интересна история – упорита кампания, която се проточва поне три години за скорошното откриване на китайски военноморски бази по света. Има нещо като преследване на черна котка в тъмна стая, ако я няма, с редовни викове "Ето я!". И е ясно, че тези викове просто не са случайни. Това не е точно идиотизъм, това е система.
Фактът, че Камбоджа дава част от територията на своята военноморска база на китайците (отказвайки същото на американците), се твърдеше още през 2019 г. Много публикации, например в списание “Форин Полиси”, приписват на Пекин „вероятни действия“ за придобиване на такива бази на Соломоновите острови, Обединените арабски емирства, Шри Ланка, Тайланд, Сингапур, Индонезия, Пакистан, Танзания. Споменаха още Папуа, Кирибати, Фиджи и Вануату. А в резултат: Китай има само една военноморска база в чужбина, в Джибути, от 2017 г. Съединените щати имат 800 (военните експерти уточняват: 804).
Логиката на съставителите на подобни страшни истории е неуязвима, въпреки че техните прогнози се провалят отново и отново. Например, в Камбоджа, казват ни, китайските моряци ходят или в местни униформи, или в цивилни дрехи, така че не се виждат. Или: онзи ден китайският външен министър Ван Йи посети няколко островни държави в южната част на Тихия океан, но „не можа“ да сключи споразумения за бази там. (И какво, ако не е имал намерение?) Има и друг аргумент: зейналата липса на бази е резултат от силната работа на американската дипломация, която, както например в ОАЕ, заплашително разубеждава местните власти от подобни стъпки.
Какво се случва и какво означават тези разговори (И имат ли смисъл самите разговори, тъй като Китай не прави нищо подобно)? Тук има няколко отговора, всички от които може да са верни.
Отговорът е първият от поредицата скучни класики: докато Пентагонът наскоро определи Пекин като „предизвикателство номер едно за САЩ“, бюджетът на агенцията продължава тревожната тенденция да възприема армията на страната като „заплаха над хоризонта“. Типично бюджетно лобиране с паническа информационна поддръжка.
Вторият отговор: случва се същото като с Тайван, който САЩ използват, за да провокират Китай към резки военни действия и да организират нов глобален конфликт вече в Азия, тъй като украинският сюжет очевидно е към своя край. Тоест, просто е необходимо да се принуди Пекин наистина да се подготви за битка, да напряга ресурсите - да изгради флотски бази по целия свят и по този начин да се подгрее такъв конфликт.
Отговор трети: може би участниците в тази информационна кампания искрено не разбират защо Китай със своя флот, който вече надмина американския по брой кораби, не иска да последва примера на Съединените щати. Е, поне в Камбоджа - защо да не построи база там? Определено биха го направили. Толкова добро място, на самата виетнамска граница, на входа на Тайландския залив. С такава база корабите, плаващи от китайския остров Хайнан до стратегически важния Малакски проток на юг, получават добра отправна точка точно на половината път.
Всичко обаче се оказа обратното: миналата сряда в Реам се проведе церемония за започване на реконструкцията на базата на камбоджанския флот. Китай е изпълнител. По принцип той е на много места по света и строи много неща, но това не означава, че издигнатите съоръжения и положените пътища са китайски.
И тук има още един отговор на нашия въпрос, четвъртият. Ами ако Пекин просто вярва, че американските бази по света са от каменната ера и дори чудовищно скъпи? Факт е, че базата на ВМС - например американският “Субик Бей” във Филипините (сега затворен) - е град. Огромни складове и арсенали от оръжие, сервизи, жилищни квартали, болница, училище за деца на моряци. И това винаги е проблем за местните, които наистина не харесват такива градове по различни причини, дори и да носят някакъв доход. Конституцията на същата Камбоджа например съдържа клауза, според която там е забранено да се създават чужди бази. Същото е и в много други страни.
Може и да се тръгне по друг път. Който Китай, а и не само Китай, може би следва. Не да се строят стотици гигантски градове, не да се откъсват територии от суверенни държави и да се рискуват да се изгубят при смяна на властта (както във Филипините), а да се сключват с тях споразумения за влизане на кораби, съвместни учения и много други. Става дума за това, което направихме наскоро с Никарагуа. Президентът на тази страна Даниел Ортега разреши временното присъствие в страната на чужди военни, включително от Русия, за хуманитарни цели. По-специално позволява влизане на чуждестранни военни кораби и самолети, както и тяхното транзитно преминаване и спиране. И такава възможност се предоставя на съседните страни, а също и на Мексико и САЩ, но не по каквато и да е причина, а, повтаряме, „за взаимен обмен и хуманитарна подкрепа във взаимен интерес при извънредни ситуации“.
Има много такива споразумения между Китай и различни държави. При споменатите Соломонови острови например не говорим за военноморската база, за която всички писаха месец в САЩ, Австралия и не само, а за правото на Пекин да изпраща там полицейски части в случай на безредици. Има и други варианти. Така в базата на ВМС на Камбоджа в Реам е възможно да се монтира - както подозира “Вашингтон Пост”- наземна станция за навигационната сателитна система “Байду”, аналог на глобалната система за позициониране - ГПС, контролирана от космическите сили на САЩ . Или нещо друго, което не се вписва в понятието "база на флота".
И като неочакван послеслов: не трябва да се мисли, че Китай ще повтори в детайли стила на поведение на САЩ на сушата и в морето, но също така не трябва да се мисли, че не е голяма морска сила, която има пълното право и всяка възможност да защитава своите интереси. Достатъчно е да прочетете изявлението на президента Си Цзинпин за създаването на силна океанска сила и който припомня, че всички сектори на морската икономика през миналата година дадоха на страната технологичен пробив и сумата, равна на 1,35 милиарда долара.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?