/Поглед.инфо/ Централната банка на Китай обяви безпрецедентни мерки за подкрепа на икономиката. Този ден ще остане в историята, смятат китайските икономисти. Защо страна с почти най-високите темпове на растеж на БВП в света започна да спасява икономиката си? И защо това е много важно и за Русия?

За втори път от три години Китай не успя да изпълни целта си за растеж от 5% на БВП. Икономиката на Китай се забави до най-ниското си ниво от пет тримесечия, което не радва ръководството на страната.

Ръстът на БВП на Китай се забави до 4,7% през второто тримесечие. От една страна, подобни темпове на растеж все още остават по-високи от растежа на световната икономика, по-високи от руската икономика и, разбира се, значително по-високи от тези в САЩ, еврозоната и западните страни, отбелязва Наталия Милчакова, водещ анализатор в “Фридъм Финанс”. Само Индия и Индонезия показаха по-високи темпове на растеж от Китай през второто тримесечие, но дори и тогава със съвсем малко.

От друга страна, в продължение на много години Китай демонстрира по-висок икономически растеж, нещо като „икономическо чудо“, и ръководството на страната се притеснява, че две поредни години икономиката не е постигнала целевия растеж на БВП от 5%.

„Спадът на потребителските разходи и инвестиционната активност в страната се дължи на високата инфлация, несигурността в икономиката и намаляването на доходите на домакинствата. Огромният балон на пазара на недвижими имоти, който се надува през последните години, започна да се пука. А намаляващата раждаемост и застаряващото население създават натиск върху икономиката, засягайки производителността на труда и потреблението“, казва Артьом Деев, ръководител на аналитичния отдел в “АМаркетс”.

„Има редица дисбаланси и потенциални заплахи в китайската икономика, които, ако не бъдат спрени навреме, всъщност могат да доведат до по-сериозно икономическо забавяне и евентуално до изостряне на социалните проблеми. Говорим за стагниращ пазар на недвижими имоти поради високите лихвени проценти по кредитите, високата задлъжнялост на редица големи банки и слабата динамика на фондовия пазар, особено на фона на растежа на други световни фондови пазари. Ето защо някои сегменти от китайската икономика спешно се нуждаеха от стимулиращи мерки, които бяха обявени днес от Народната банка на Китай“, казва Милчакова.

Китайските власти решиха да подкрепят икономиката както чрез парични мерки, така и под формата на директна подкрепа за проблемни пазари.

Първо, централната банка на Китай понижи изискванията за банкови резерви до най-ниското ниво от 2020 г., което ще позволи на банките да отпускат повече заеми. Второ, той намали основния лихвен процент, за да направи заемите по-евтини - това е традиционен инструмент на паричната политика. И двете цифри бяха намалени в един и същи ден за първи път от десет години. Трето, Китай ще отдели най-малко 800 милиарда юана (113 милиарда долара), за да подкрепи своя отслабен фондов пазар. Много страни използваха инжекции на средства от държавния бюджет в фондовия пазар по време на кризата от 2008 г., включително САЩ и Русия, припомня Милчакова.

В подкрепа на пазара на недвижими имоти са намалени изискванията за първоначална вноска при закупуване на вторично жилище – тя вече е 15% вместо 25%, което прави жилищата по-достъпни. В допълнение лихвите по ипотечните кредити бяха намалени с около 0,5%, благодарение на което 50 милиона семейства и 150 милиона души ще могат да намалят разходите си по заеми със 150 милиарда юана годишно (около 21 милиарда долара), казва Сергей Гришунин, управляващ директор на Услуга за оценка на НРА.

„Основният проблем в Китай е общият спад в търсенето, особено на нови жилища, което води до намаляване на строителството и производството на строителни материали, включително металургията. Секторът на недвижимите имоти е важен за китайската икономика, като поддържа различни индустрии, включително строителство, интериорен дизайн и производство на домакински уреди. Трудностите в този сектор, възникнали поради строгия контрол върху заемите, доведоха до финансови затруднения за много строителни предприемачи и отслабване на жилищния пазар“, отбелязва Гришунин.

„Очевидно е, че тези мерки ще бъдат значителна помощ за икономиката за постигане на планираните 5% растеж на БВП през тази година. Въпреки това ефектът от редица мерки може да бъде по-разширен във времето, което ще прехвърли част от подкрепата към 2025 г.“, казва Владимир Евстифеев, ръководител на аналитичния отдел на “Зенит Банк”.

Състоянието на китайската икономика е изключително важно за Русия, тъй като Китай е нейният най-голям търговски партньор. „До 2022 г. най-големият търговски партньор на Русия беше Европейският съюз, но оттогава търговският оборот рязко намаля поради санкциите, но с Китай се увеличи. Но в контекста на отделните държави Китай винаги е бил най-големият търговски партньор на Руската федерация. Но преди Русия купуваше много повече продукти от Китай, отколкото внасяше“, казва Милчакова.

През последните години обаче износът на руски стоки за Китай нарасна значително и ситуацията вече е различна. Миналата година Русия е продала на Китай стоки за 129,1 милиарда долара, което е увеличение от 12,7%, и е купила стоки от Китай за 111 милиарда долара, т.е. по-малко. На първо място в износа ни за Китай са петрол, петролни продукти, газ и въглища, на второ място са алуминият, металните руди и дървесината. И третият слой на износа от Русия са селскостопански продукти (включително растителни масла), където се вижда специален потенциал за растеж. А в Китай купуваме машини, оборудване и превозни средства, включително автомобили. Това е най-големият артикул от китайския износ за Русия. Ние също купуваме електрическо оборудване, пластмаси, обувки и облекло, органична химия и други от Китай.

„Разбира се, рецесията в китайската икономика ще нанесе голям удар на руската икономика, тъй като Китай в случай на рецесия ще намали обема на вноса, включително вноса на петрол, газ, въглища, метали и храни от Русия, ”, казва Милчакова.

„Рискове за Русия: намаляването на търсенето на руски стоки в Китай ще доведе до намаляване на приходите от износ, което ще се отрази негативно на руския бюджет. Икономическите проблеми в Китай могат да доведат и до политическа нестабилност в региона“, посочва Деев.

Ще бъде доста трудно да се компенсира потенциалното намаляване на търсенето на руски износ от Китай, тъй като търговският оборот между Руската федерация и Китайската народна република е около 240 милиарда долара годишно, което е почти 35% от обема на външния търговията на Руската федерация със света, посочва Евстифеев.

„Спадът на китайската икономика може да доведе до отлагане на изпълнението на инвестиционни проекти, свързани с КНР. Ако компаниите от Руската федерация не са уверени в бъдещото търсене, тогава някои елементи от инвестиционните програми ще трябва да бъдат замразени“, добавя той.

„В същото време Китай едва ли ще спре напълно вноса от Русия. Първо, защото например Китай има дългосрочен договор за внос на тръбопроводен газ, по силата на който Китай е длъжен да закупи от Руската федерация количествата газ, посочени в договора, или ще трябва да плати голяма неустойка на Газпром.

Второ, Китай ще бъде последният вносител в света, който ще намали покупките на руски петрол, когато цените на петрола паднат. С ниски цени Китай увеличава покупките за стратегическия резерв. Китай и Русия са съседи и петролът се транспортира до Китай по море, железопътен транспорт и тръбопровод до Дацин. Това означава, че Русия има възможност да доставя петрол на Китай на ниска цена. Същото може да се каже и за китайския внос на руски въглища“, казва Милчакова.

Ако мерките за подкрепа на Китай проработят и китайската икономика се оживи и разклати, това със сигурност ще има положително въздействие върху Русия. „Ако мерките за подкрепа на Китай се окажат ефективни и рисковете от по-нататъшен спад на цените на стоманата и въглищата не се материализират, това може да подкрепи руските износители. Но ефектът от тези мерки ще стане забележим през 2025-2026 г.“,заключва Гришунин.

Превод: В. Сергеев