/Поглед.инфо/ Китай е готов да сътрудничи на Съединените щати, но ще даде решителен отговор на всички действия, които подкопават интересите на развитието на Китай, заяви говорителят на външното министерство Чжао Лицян. В това изявление на служителя на китайското външно министерство е същността на китайския подход.
От една страна, индикация, че Китай е готов да сътрудничи. Сътрудничеството е основният китайски белег, принципът е „всички печелят“. Същността на този подход се корени в дълбините на китайската философия, базирана на баланс и хармония. Всичко следва от това, включително подходите към политиката и икономиката. Всяко взаимодействие трябва да бъде взаимно изгодно.
С други думи, ако китайците предлагат на някого сътрудничество, то изначално е създадено за взаимноизгодно развитие. Ние получаваме нашето, а вие - вашето. Всеки получава нещо: онова, от което се нуждае, или онова, което е полезно за него. В резултат на това ние печелим, но и вие печелите. Ако имате примери, когато китайците са действали по различен начин, това не е типичен китайски подход. Това са развалени китайци, не традиционни и не китайски.
Но кой ги е развалил? И тук преминаваме към втората страна на посланието на китайското външно министерство. „Всички действия и изявления на САЩ, които подкопават интересите на Китай за развитие, ще бъдат посрещнати с решителни мерки за противодействие“, заяви Чжао Лицян на брифинг, коментирайки думите на Тръмп за намесата на САЩ в Хонконг. И това е правилно и няма как иначе, защото единственият начин да реагирате на англосаксонците, на техния метод за постигане на техните интереси, е напълно не китайски.
Англосаксонците винаги успяват за сметка на другите, тоест потискат врага и по този начин печелят. Да, това е чиста експанзия, това е дневната същност на англосаксонците, това е източникът на тяхната агресия и непримиримост. Това е източникът на конфликтността, която те привнасят навсякъде. Това е тяхната същност и трябва да се вземе предвид.
Осъзнавайки, че англосаксонците разбират само от сила (а американските елити са предимно от англосаксонци), само със сила може да им се противопостави.
Тоест, занимавайки се с американците, не може само с търговия. Американците няма да търгуват с вас, ако изведнъж установят, че нямате достатъчно сила и може просто да ви отнемат всичко. Защо да купувате това, което можете да вземете насила - това е американският англосаксонски подход.
Ако сте слаб, не сте партньор, а приемник, който неоснователно заема мястото на истински силен партньор. Ако няма силни, англосаксонците претендират за пълен контрол и господство.
На този етап всички предишни споразумения, правила и закони се анулират. Най-силният пише новите правила, той също следи за тяхното спазване и наказва за неспазване. Това е американският свят.
Да, проста и непретенциозна логика, съвсем разбираема за китайците. Ако искате да развиете отношения на взаимна изгода (по китайски) със САЩ - имайте ядрена триада в резерв и инструмент за финансов, търговски и за предпочитане дори суровинен натиск (по американски). Ако всичко това го няма, няма да има взаимно изгодна търговия с Америка - те ще дойдат и ще отнемат всичко. И ако се съпротивлявате, те ще създадат проблеми.
Например, както в Хонконг. Това се нарича „мека сила“ от американците. Ако все пак имате ядрена триада и Америка зависи от вас като притежател на дълговите им облигации, тогава те започват да се гърчат като в тиган, да извъртат, измисляйки други начини натиск. Защото така челно няма да им се получи – опасно е.
Оттук и всички тези „цветни“ технологии, провокирали вълнения, „народни“ вълнения. "И нямаме нищо общо с това!" И какво от това, че е с парите на Сорос. Какво от това, че са западните НПО? Какво от това, че са американски консултанти. Докажете! Ние имаме демокрация. Какво, ядрени ракети ли ще хвърляте по нас? (Между другото, в самите САЩ концепцията за национална сигурност предполага ядрен отговор във всеки случай, когато американските власти подозират дори намек за агресия. Но това е така, между другото.)
И въпреки че „цветните“ технологии за изместване на съществуващите правни режими са по-скоро методът на американските демократи, либералите и глобалистите, тоест преките противници на Тръмп, самият Тръмп не се поколеба да заплаши с мерки за подкрепа на Хонконг, ако Китай продължи да засилва присъствието си в него.
Тръмп в пряк текст заяви, че Вашингтон има намерение във връзка с разглеждания от парламента на Китай законопроект за националната сигурност в Хонконг, да преразгледа отношенията с Хонконг,, заплашва да наложи санкции на официалните лица на Китай и Хонконг, които според него подкопават автономията на Хонконг.
Оттук спокойното, отрезвяването ... не, не гълчене, това би било твърде по американски, по-скоро послание от китайското външно министерство: разбира се, ние сме готови да сътрудничим, но "Китай решително ще защити своите интереси в сигурността и суверенитета" и "всякакви действия и изявленията на САЩ, които подкопават интересите на Китай за развитие, ще бъдат посрещнати с решителни мерки за противодействие. "
Друго нещо е, че сега не е подходящият момент да се заплашват други държави с „цветни революции“, да се меси в техните дела и да се подкрепят недоволните извън САЩ в свой интереси. Като цяло американските власти изобщо не трябва да имат време за демокрация, когато собствените им граждани взривяват страната, а самият Тръмп се крие от тях в подземен бункер.
„Цветната революция“ отлетя обратно към САЩ като бумеранг и удари американските глобалистки елити право в челото, като удари и антиглобалиста Тръмп. Именно защото си позволи непоследователност. „Който копае гроб другиму, сам пада в него“, казва народът в такива случаи. Китай, както обикновено, си стои на брега на реката, в очакване трупът на неговия враг да премине покрай него. В крайна сметка предлагаха сътрудничество…
Превод: В. Сергеев