- След няколкоседмично мълчание за събитията в Хонконг, китайските медии откриха бурен огън по демонстрантите. Акцентът е поставен върху техните случайни контакти с чуждестранни консулства в Хонконгския специален административен регион (както Хонконг се нарича на официалния език) и възпалителните дейности на западните медии.
Съдейки по последните ми разговори в Пекин с руските експерти и младите доброволци на Международния панаир на книгата, в китайското общество доминира негативното отношение към хонконгските „скандалджии“.
Те са обвинени в опит да се наруши единството на китайската нация, териториалната цялост и да разкрият пред Запада уязвимостите на Небесната империя в контекста на избухването Новата Опиумна война. Има също мнение, че в Хонконг през много поколения британска колониална власт се е образувала специална група от хора, които приличат на китайците и говорят на местния китайски диалект, но са научили традициите на компадоризма, посредничели са между колонизаторите и туземците, обслужвали са английските господари. Тази традиция ги превърна в полукитайци-полуангличани. Те се придържат към английския начин на мислене и поведение, споделят западните религиозни учения и политически ценности. Дори предателството от бившите собственици, върнали Хонконг в Китай, не разклати лоялността им към Лондон. Преди обединението, коренното население на Хонг Конг се характеризираше с презрително отношение към сънародниците от „континенталната част”, които бягаха през граничните укрепления в търсене на по-добър живот, които бяха готови да работят до смърт за стотинки при всякакви условия. И дори след завръщането „в кошарата на Родината“ контрастът между „коренното“ и „новопристигналите“ беше поразителен. Въпреки това, като прослойки на богатите започнаха да се появяват в Китай, присъствието им в Хонконг започна да променя обичайното разпределение на ролите. Новобогаташите от континента започна да купува апартаменти и вили, акции в банки и предприятия, да изпраща децата си в най-добрите училища и университети. Цените се повишиха, блокираха социалните асансьори за младите хора. „Новите собственици на живота“ от континенталната част често се държат предизвикателно, грубо, мачкат местния бизнес и техните собственици. Тълпите туристи от Китай започнаха да играят изключително негативна роля, които като правило принадлежат към по-ниските слоеве на обществото и се държат по съответния начин на улиците и в магазините. Раздразнението към „новопристигналите“ вече се изля по време на размириците през 2014 година. Този път обаче не само студенти, но и стотици хиляди служители на частни и държавни институции, предприемачи, образователни и културни дейци започнаха открито да изразяват недоволство от ситуацията.
Спусъкът на вълненията беше законопроектът за екстрадицията на престъпници в Китай, които все още не попадат в обхвата на китайското правосъдие. Скоро обаче този бързо припомнен законопроект беше забравен и вълненията продължиха без ясни искания. Мащабни, но в началото мирни демонстрации бяха използвани за отприщване на класическата цветна революция. Отначало се появиха малки групи бунтовници, които организираха погром в сградата на местния законодателен съвет. След това метрото беше парализирано, а след това наред беше Международното летище, едно от трите най-големи в Източна Азия.
Зад всички тези действия се усеща опитна ръка и гениална „мозъчна централа“. Доказателствата за пряка връзка между бунтовниците и Великобритания, оставила много „агенти на влияние“ (и обикновени агенти) в Хонконг, все още са оскъдни. Но само трябва да се зададе класическият въпрос на римския правен процес „qui bono?“ - „кой има полза?“ и отговорът изплува на повърхността.
Събитията в Хонконг са поредната „цветна революция“, предприета този път за овладяване на Китай. Търговската война, антикитайската кампания в световните медии, затварянето на каналите за обмен на технологии и доставките на оръжие в Тайван са компоненти на цялостната стратегия на Студената война, приближаваща се към Поднебесната империя. Цветната революция все още не е достигнала своя апогей. Страхувам се, че пред Хонконг и цял Китай приближава трагичен етап - „жертвоприношение“. Спомнете си Киев, Тунис, Москва ... В хода на следващия сблъсък с полицията един или повече хора ще загинат от ръцете на провокатори. След това милиони хора отново ще излязат на улиците на Хонконг. Възможно е вълненията да се разпространят в студентските общежития на Пекин, Шанхай, Гуанджоу и Шенжен.
Китайското ръководство настоява за твърди мерки. Досега въз основа на инсталирането на "една страна - две системи" Пекин не се намесваше с надеждата за независимост на администрацията на Хонконг. Тази администрация, водена от нерешителната и не много подготвена за кризисни ситуации г-жа Кери Лам не спря още в самото начало безредиците в сградата на Законодателното събрание. Прозападните илюзии в политическата класа и, изглежда, дори в полицията в Хонг Конг, все още са живи и припомнят за себе си. Всичко това носи пряката намеса на Пекин в осигуряването на безопасността на жителите на Хонконг и териториалната цялост на Китай в съответствие с Конституцията на КНР, Основния закон на Хонконгския специален административен регион и Закона за борба със сепаратизма на КНР.
Принудителните строги мерки срещу безредиците ще се радват на подкрепата на преобладаващото мнозинство от китайците и част от самите жители на Хонконг, които са уморени да се наруша обичайния им начин на живот, опасявайки се от загубата на ролята на Хонконг в световните финансови и транспортни вериги. Такива действия обаче ще бъдат използвани от англо-американския съюз и целият Запад, за да помрачат 70-годишнината от основаването на Китай на 1 октомври, за въвеждането на нови търговски санкции и други ограничения срещу Китай.
Кулминацията на Хонконгската трагедия наближава с всеки ден, оставащ до 1 октомври.
Превод: В.Сергеев
