След седмица Китайската народна република отбелязва своята 70-годишнина. И въпреки че историята на Китай има няколко хилядолетия (от три до пет, в зависимост от концепцията), именно идването на власт на Комунистическата партия на Китай и провъзгласяването на КНР е нещото, което се счита за ключово събитие в цялата нова история на Средното кралство.
Събитие, което само отново обединява Китай, но и да го оборудва с правилната идеология - комунистическа. Въпреки 40-те години пазарна реформа, Китай не се е отказал от социализма. Естествено национален, тоест „социализъм с китайски характеристики“. Не е изчезнала и водещата роля на Комунистическата партия, сред които 90 милиона членове е и най-известния китайски милиардер Джак Ма. Партията, както и преди, контролира всички ключови области и направления - от външната търговия и икономическата експанзия до пропагандата.
Ясно е, че духът на печалбата не би могъл да не повлияе на мисленето на китайските комунисти. Като се има предвид, че те заемат абсолютно мнозинство от всички ръководни постове, именно сред тях са разпространени всички беди на съвременното китайско общество: от корупцията до поклонението на Запад. Там, между другото, много анализатори отдавна вярват, че ККП остава комунистическа само в името и скоро ще се откаже от марксизма като цяло.
Но с идването на властта през 2012 г. на Си Цзинпин в Пекин все повече започва да се подчертава значението на верността на идеите на марксизма и маоизма в живота на страната. Това не е червен реванш. Просто ръководството на ККП и КНР разбира добре, че вярата в голямата цел на китайците, в „китайската мечта“, е основния крепеж на цялото китайско общество през следващите десетилетия. И марксизмът, и маоизмът са адаптирани към тази мечта. Но изоставянето им, както и на водещата роля на ККП, би било самоубийство. Не за китайското ръководство, а за Китай като такъв, в който чисто китайският, великоханският национализъм не би могъл да поддържа единството на огромна държава-цивилизация.
Китайският марксизъм засега подхожда на това много по-добре, още повече, че може да се добавя в различни дози, което работи добре. Тоест, както пазарните отношения, така и гордостта на великите сили на народа-хан. И в зависимост от ситуацията, да се увеличи чисто марксистки компонент.
В навечерието на грандиозните тържества по случай годишнината на Китайската народна република, стана известно, че журналистите от държавните медии ще преминат тест за познаване на марксизма и творбите на Си Цзинпин. От понеделник ще се проведат пилотни тестове с помощта на мобилното приложение Xuexi Qiangguo. В тях ще участват 10 хиляди журналисти от 14 държавни онлайн медии, засега само в Пекин.
Самото приложение на Xuexi Qiangguo стартира в началото на годината. То е предназначено за всички членове на партията, които са длъжни да се регистрират и инсталират на своите мобилни устройства. В програмата се публикуват новини, статии, видеоклипове и документални филми за идеологията на ККП, а също така се използва за различни вътрешни партийни нужди. Сега те решиха да проверят нивото на политическа грамотност на журналистите.
От 23 септември в приложението се появяват примерни въпроси, по които журналистите могат да се подготвят за онлайн изпита. Той има пет раздела, два от които са посветени на „политическото мислене” на Си Цзинпин и един за марксизма. Самият изпит ще продължи 90 минути, а за да се премине, са нужни 80 точки от 120. Тези, които са се провалили, ще получат втори шанс, но ако не успеят отново, ще последват санкции: до загуба на работа.
Ясно е, че по-голямата част от журналистите ще преминат този тест, понеже като членове на партията те са длъжни да знаят на какво е посветен (същите идеи на Си Цзинпин се споменават както в устава на партията, така и в конституцията). И наистина за китайците изпитът е неразделна част от правителствената и политическата култура. Още от времето на Конфуций целият елит, цялата бюрокрация (включително учителите) са били формирани именно чрез подбор на изпити.
Не е изненадващо, че проверката на идеологическата зрялост започна именно с работниците в пресата - в края на краищата те са начело на пропагандната работа и отдавна са предупредени, че трябва да бъдат по-партийни:
„Всички медии под контрола на ККП трябва да предават волята на Комунистическата партия и нейните предложения, да защитават сплотеността на партията и нейния авторитет ... Медиите трябва да повишат осведомеността си за партийната идеология и политическото мислене на Централния комитет на ККП. Необходимо е да се помогне на партията да осигури духовното обогатяване на хората ... Сред журналистите трябва да се насърчава изучаването на марксистката журналистика, за да се направят кореспонденти привържениците на политиката и предложенията, представени от Комунистическата партия на Китай, както и да се насърчава равенството и справедливостта. Истинността е животът на журналистиката и фактите трябва да се основават на истината. Предавайки точно фактите, журналистът също трябва да отразява общото положение на текущите събития и да има широка перспектива. Медиите трябва да се сблъскват с проблеми и социални неприятности, да разпространяват доброто и да осъждат злото. “
Си Цзинпин даде такава заръка на китайската преса през февруари 2016 г. И сега стигна до изпитите. Кой ще бъде следващият изпитан? Малко вероятно е партийните функционери - те се проверяват от време на време и Си Цзинпин не забравя да почиства редиците на комунистическата партия. Най-вероятно след национален изпит за журналисти, включително на тези в провинциалните издания, ще дойде ред на комунистите - университетски професори, чието влияние върху по-младото поколение не е по-ниско от журналистическото. Ясно е, че с развитието на капиталистическите отношения в КНР има все по-малко и по-малко хора, които наистина вярват в комунистическите идеали. Но Cи Цзинпин не изисква вярване в светлото комунистическо бъдеще.
Той и не го обещава - но че до 2049 г. (тоест стогодишнината на КНР) „китайската мечта“ трябва да се осъществи и да се изгради „богата и мощна, демократична и цивилизована, хармонична и модерна социалистическа държава“. Тоест, казва Си Цвинпин, „мечтата за голямо прераждане на китайската нация със сигурност ще се сбъдне“. Но това е до 2049 година. И след две години, през 2021 г., ще се чества стогодишнината на ККП. И до този момент трябва да се създаде „общество със среден доход“.
С нарастването на жизнения стандарт в Китай всичко наистина е добро, но има проблеми с правосъдието. Без значение как Си Цзинпин се бори с корупцията и социалното неравенство, ясно е, че през 2021 г. въпросът за лоялността на ККП към нейната идеология ще стане централен. А китайското ръководство иска да разбере доколко борците на пропагандния фронт осъзнават тази идеология.
Между другото, засиленото внимание към партийната принадлежност сега прониква в най-разнообразните аспекти на китайския живот. Наскоро стана известно, че в китайския аналог на Uber, услуга за викане на такси Didi, вече можете да поръчате кола с комунистически шофьор. Членовете на ККП са маркирани със специална значка със сърп и чук, а в колата имат червен стикер. Чудя се какво ще бъде търсенето?
Превод: В.Сергеев
