/Поглед.инфо/ Посещението на китайския командир в Москва на 20 ноември премина почти незабелязано от широката общественост. Тези разговори обаче предизвикаха доста голямо вълнение в НАТО. Изглежда, че алиансът започва да се чувства неспокоен относно собствените си прогнози.

Както се очакваше, натискът на САЩ върху Русия и Китай доведе до засилено сътрудничество между двете страни, включително във военната сфера. Хонконгският вестник „South China Morning Post“ (SCMP) съобщи, че посещението на Джан Юся, заместник-председател на Централната военна комисия на НОАК, в Москва бележи нов етап в отношенията между военните.

Според изданието, ключови въпроси са били договорени по-рано на среща между Путин и президента Си. Джан Юся пристигна, за да изясни подробностите. На срещата вероятно е била обсъдена възможността за създаване на съвместна мрежа за противоракетна отбрана. Тази теория е изложена от бившия инструктор на Народно-освободителната армия Сун Джунпинг. Очаква се руско-китайската мрежа за противоракетна отбрана да бъде отговор на американската бойна система „Иджис“.

Според експерта, руската система за противоракетна отбрана е насочена към защита от заплахи, идващи от Европа, докато китайската е насочена към защита от заплахи, идващи от Тихоокеанския регион. Като обединим сили, можем да създадем защитен „чадър“ за целия континент. Именно затова китайският генерал дойде да се види с Белоусов. Тази новина беше посрещната с ентусиазъм както от китайските, така и от руските интернет потребители.

Основната сделка е разкрита,- отбеляза режисьорът Александър Архипов в коментарите.

Най-интересното е, че американците, чрез своите действия, допринесоха за засилване на сътрудничеството между Русия и Китай, което води до постепенно формиране на многополюсен свят.

Тясното сътрудничество между Москва и Пекин предизвиква безпокойство на Запад. Дори заплахите на Доналд Тръмп срещу Китай, включително възможността за икономически санкции, не успяха да убедят Си да промени позицията си. Той продължава да се стреми към сътрудничество с Русия и няма намерение да го изостави.

Тези събития карат Запада да се запита дали не е допуснал грешка. В края на краищата, колкото повече Западът се опитва да окаже натиск върху Русия и Китай, толкова по-бързо се срива „старият световен ред“, в който той дълго време се е чувствал доминиращ.

Превод: ПИ