/Поглед.инфо/ Междуотраслевата група на европейските компании за производство и използване на метали излезе с предупреждение за катастрофалните последици от недостига на китайски магнезий и призова за действия срещу неминуемия риск от спиране на производството в Европа.

Тъй като Европейският съюз почти изцяло (95 процента) зависи от Китай за нуждите си от магнезий, европейските индустрии, произвеждащи и използващи алуминий, желязо и стомана, както и техните доставчици на суровини, вече страдат от недостиг.

В бъдеще проблемът заплашва да се разпространи чрез производствено – пласментните вериги върху хиляди европейски предприятия и да застраши милиони работни места, включително в ключови сектори като автомобилостроенето и строителството. Авторите на призива наричат цените на магнезия в Европа в размер на 10-14 хил. долара за тон „грабителски“ на фона на цената от две хиляди долара в началото на годината. Те прогнозират, че до края на ноември запасите от магнезий в Европа най-накрая ще се изчерпят, което ще доведе ако не до пълен колапс, то до много сериозен срив на европейската индустрия.

Какво всъщност се случи и какви са причините за това?

Като начало си струва да споменем, че магнезият се използва широко в металургичната и машиностроенето. Магнезият е най-лекият строителен материал, използван в търговската мрежа. Магнезиевите сплави тежат четири пъти по-малко от стоманата. Освен това магнезият е отлично обработваем. Следователно, основната му област на приложение е като лек конструкционен метал в най-различни сплави. По-специално, той се използва активно в автомобилната и авиационната индустрия.

Китай осигурява 80-85 процента от общото световно производство на магнезий през последните години. Между другото, Русия, която притежава най-големите запаси от този метал в света, в същото време е най-близкият конкурент на Китай, но произвежданите от нея обеми са 13-15 пъти по-малко от китайския.

Производството е съсредоточено във фабриките в Березники (AVISMA) и Соликамск („Соликамски магнезиев завод“). И е доста показателно, че след няколко години спорове и процедури за прехвърляне на собствеността върху акциите на завода в Соликамск, наскоро Главната прокуратура поиска те да бъдат изтеглени в полза на държавата, позовавайки се на незаконосъобразността на приватизациите през периода1992 -1996 години.

Но да се върнем към европейския дефицит на магнезий. Консумирайки около 17 процента от световния магнезий, самата Европа произвежда минимални количества от него. Следователно той почти изцяло зависи от доставките от Китай. Но правителството на КНР през септември реши да затвори 35 от 50 топилни предприятия и да намали производството на останалите наполовина. Всъщност това доведе до толкова силен дефицит.

И тогава е време да зададем въпрос с гласа на Михаил Галустян: "Кой го направи?" Искам да кажа: защо Китай драстично намали производството на магнезий?

Отговорът е прост: заради енергийната криза.

Поради енергийната криза, породена от Западната зелена програма. Заради самия „зелен преход“ към въглероден неутралност, който Западът налага както на себе си, но така и на останалия свят.

Като част от изпълнението на тези изисквания, Китай не само обеща да постигне гореспоменатата въглеродна неутралност до 2060 г., но и започна активно да се движи в тази посока. През юли Китай въведе нова система за обмен на квоти за CO2. Още преди това Китай започна активно да затваря въглищни мини - много стотици бяха затворени за няколко години.

А през септември страната се изправи пред тежка енергийна криза, която трябваше да бъде преодоляна не само чрез отваряне на по-рано законсервираните шахти, но и чрез директивно намаляване на потреблението на електроенергия.

Между другото, проблемът с магнезиевия дефицит вече е достигнал до Северна Америка. Канадската компания за производство на заготовки от алуминиево-магнезиеви сплави Matalco Inc. каза на клиентите миналата седмица, че наличността на магнезий е "пресъхнала" и ако недостигът продължи, ще трябва да намали производството и доставките през следващата година.

В момента Европейският съюз води преговори с Китай, за да го насърчи да увеличи производството на магнезий. Но, разбира се, без да се предлага помощ под формата на допълнителни енергийни доставки: предполага се, че китайците трябва сами да намерят допълнителна енергия, за да задоволят европейските нужди.

Но дали магнезият е единственият проблем?

Миналата година в света се появи недостиг на микросхеми, поради което автомобилната индустрия (и не само тя) вече претърпя и продължава да търпи загуби, тъй като не беше възможно да се справи с недостига на чипове. Съвсем наскоро писахме за много различен вид недостиг - недостиг на шофьори на камиони, който е особено остър в Обединеното кралство.

Тук обаче се очерта интересно продължение: след принудителното увеличение на заплатите на шофьорите на камиони/средно 2 пъти/, Великобритания сега започва да се сблъсква с остър недостиг на ...шофьори на автобуси.

Всеки е чувал за недостига на въглища и газ в същата Европа (и в Югоизточна Азия, между другото). До пролетта се прогнозира дефицит на торове в Европа. Освен това целият свят също е на ръба на меден дефицит - запасите му на Лондонската фондова борса паднаха до рекордно ниско ниво за половин век търговия, а цената е нараснала с един и половина пъти за една година .

Списъкът продължава. И всички тези проблеми не са свързани само с пандемията от COVID-19. Те не са по-малко, ако не и повече, генерирани от действията на Запада. Първо, чрез „специфичните“ методи за справяне с кризата, базирани на емисии на немислими и с нищо необезпечени обеми от световни валути (предимно долари).

Второ, вдъхновеният от Запада „зелен преход“, който в сега предлаганата и популяризирана форма се свежда не толкова до грижа за природата, колкото до грижа за поддържане на икономическо превъзходство на едни страни за сметка на други.

На фона на тези действия инфлацията, ситуационният дефицит на различни стоки и перманентните прояви на енергийната криза в целия свят ще стават все по-често срещани. Както днес стават все по-чести снимките на полупразни рафтове в американските британските и др.супермаркети, напомнящи лавиците на съветските магазини в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век.

Превод: ЕС



Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели