/Поглед.инфо/ Преди доста години имах възможността в битието ми на общински управник понякога да се срещам с Илия Павлов. Основен повод беше туристическият му бизнес във Варна, но наред с това можах и да опозная тази без съмнение емблематична за времето личност. По време на една от командировките ни в София с кмета бяхме поканени от него да му гостуваме в резиденцията Бистрица. Наложи се да го изчакаме, защото, както разбрахме, е имал среща с Иван Костов, продължила повече от предвиденото. Кметът използва времето да реши други свои въпроси и ме остави за да му се обадя щом Илия Павлов пристигне.

След известно време вратата се отвори и в залата буквално нахълта Илия с още един придружител. Видимо ядосан, с потъмняло от яд лице той седна на една от масите в дъното. Явно бяха почнали разговора, защото Илия продължавайки темата изрече: „Тоя за какъв се мисли, а? Да не си е въобразил, че никой друг освен него може да управлява тая държава? Аз сега управлявам империя, която е много по-голяма като икономически потенциал от цялата ни страна. Че с държавата ли няма да се оправя…“ После, приключил с мисълта, се огледа, забеляза ме и ми махна с ръка. Обясних, че чакам кмета. Не знам що за самочувствие ме наскочи и до ден днешен не мога да си го обясня. Без много да мисля, взех, че му казах: „Знаеш ли, Илия, в едно почти нелегално интервю Атанас Буров споделя, че на такива като него никога нямаше да бъде позволено да ръководят страната, защото в политическата структура за тях има точно определено място… Такива финансови босове могат да избират политици, да им плащат да им се върши работа, могат да ги държат в малкия си джоб дори, но никой от тях няма да бъде допуснат до върховете на властта. Мястото там е запазено за избрани хора, които се поставят с определена цел. На тях не им е дадено да ръководят както те преценяват държавата, а както им се нареди. В това е разликата…“ Настана едно неловко мълчание. С другия посетител очаквахме реакцията на Илия. Той ме погледна. Никога няма да забравя този поглед - поглед на човек, който и без моите приказки много добре е разбрал, къде му е мястото. След това Илия си отиде от този свят, сякаш да потвърди горната мисъл на Буров.

Преразказах си тази случка тази нощ, когато слушах поредните коментари за настроенията на Тръмп в очакване да се изнижат дните от въпросните 2 седмици. Явно че и при него се проявява същия синдромен проблем. Не че не е имало богати президенти на САЩ, но такъв, подчертаващ за себе си, че ще ръководи страната като бизнесмен, не е имало до сега. И в това май е бедата. Той по всичко личи, че все още не е успял да стигне до голямата истина, че от добрия, успешния бизнесмен много рядко може да се получи умел политик. Парадоксално, но факт. Ежечасно виждаме и слушаме как Тръмп се старае да докаже, че е овладял и майсторството на политиката, което е достойно за уважение. Подобен тертип като неговия при упражняване на този сложен занаят обаче, ако не въобще, то в повечето случаи едва ли носи желания резултат. Наскоро чух как един американски коментатор на вид съвсем сериозно заяви, че Тръмп е постигнал единствено успех като е накарал Китай и Индия да си стиснат ръцете и да направят крепък съюз вместо да воюват един с друг. Интервюиращият за момент не се усети, че това е казано със съответната доза шега. Това обаче също подсказва, че дори добронамерен да е стремежът ти да постигнеш някакво разбирателство, в политиката това може да ти изиграе номер. Такова разбирателство като нищо ще се обърне срещу теб. И това също е политика.

Сега Тръмп го очаква още по-голяма беда. Едва ли не категорично, почти принудително той се стреми да накара двама лидери на воюващи страни да седнат и да говорят помежду си. Въпреки че и двамата поотделно и заедно с подкрепящите ги страни също така ясно обясняват, че не виждат за какво да се срещат и какъв е смисълът да се видят след като дори взаимно не се понасят. Няма дипломатическо докосване, няма мостова игра, няма предварителна договореност поне за някакъв вид компромис. Е, добре, ще си разменят пленниците и труповете и какво повече? Нищо от това, което Тръмп си мисли, че трябва да постигне. В Белия дом напрежението е достигнало до най-върховите си нива. Ако не се приеме предложението поне на руската страна за провеждане на предварителни разговори на високо ниво с цел подготовка на бъдеща среща на лидерите, то всичко ще се сгромоляса. Ще е пълен провал за Тръмп, а в такъв случай компанията му от Европейския съюз ще изживее своя звезден миг. Ще излезе, че са правите и са доказали на Тръмп, че това което се мъчи да реализира, не е добра политика. Зеленски, от друга страна, ще покаже, че е запазил интересите на Украйна и освен това е гарантирал поредните траншове от пари, които се знае по каква схема на къде и за какво отиват. А Путин просто ще си върви по плана, който е предвидил - бавно и неотклонно да си завземе окончателно териториите, които са в стратегическите му планове. Чак тогава без Тръмп и без Зеленски да забие колчетата и да приключи цялата история.

Без съмнение това не е доброто решение и сметката за това, за съжаление, ще се поеме от счетоводството на Белия дом. Да не говорим за имиджовите щети, които ще понесе кандидатът за нобелевската премия за мир, човекът, който и от добро сърце и от политическа амбиция се е захванал да строши тоя костелив орех. Оказа се обаче, че трошачката му засега е нефелна. Това че почти ежедневно той и неговите близки помощници заплашват Европа, че ще я оставят сама да се оправя с Русия, на него лично с нищо няма да му помогне за последиците. Европа, както стана за всеки ясно, се е настанила удобно в ситуацията и който от двата варианта да се случат, за нея ще е от полза. Преди дни чух изказването на Путин за недружествените страни. Той подчерта, че за Русия няма недружествени страни, а има недружествени елити. Вече с голяма доза на вероятност може да се твърди, че войната между недружествения елит от Брюксел и реципрочния в Русия дори и да не ескалира, ще продължава да тлее. Тъжната мисъл, която започва да витае из обществото, е, че тая война е изгодна и за двете страни. Тя носи дивиденти, а цената пак ще я оплаква, както казва един наш остроумен коментатор, само чичо Дончо, да се вайка за младите хора и да се гневи на тези, които ги пращат на гибел.

Според „неназованите“ източници много скоро Тръмп ще излезе с нова, още по-категорична позиция по проблемите. Ролята на „лузера“, както казват там, в никакъв случай не му е изгодна. В това, очаква се , ще е надеждата, а може би в това ще е и бедата.