/Поглед.инфо/ Търговията между двете най-големи икономики на света се промени силно за шест години търговска война. Китай цели 16 години беше най-големият износител в САЩ, но миналата година тази титла премина у Мексико. Как се промени световната търговия, кой печели от тази караница? И какво я очаква занапред световната търговия?

Изминаха шест години, откакто САЩ започнаха търговска война срещу Китай. Първите високи мита за китайския износ бяха въведени от американците през 2018 г. при Доналд Тръмп. В резултат делът на износа от Китай в САЩ падна от 21,6% през 2017 г. до 14 на сто през 2023 г., предава Ройтерс.

Цели 16 години Китай беше най-големият износител на стоки в САЩ. Но миналата година титлата премине при Мексико. Ако търговската война между САЩ и Китай продължи, както ще се случи при завръщането на Доналд Тръмп на президентското кресло, то търговията между страните може да се съкрати с допълнителни 200 милиарда долара в близките десетилетия, смята „Бостън Консултинг Груп“. Това ще доведе до още по-мащабна деглобализация на световната търговия.

„Стратегията на Вашингтон в търговската война срещу Пекин донесе на световната икономика дори някои позитивни ефекти. А самите САЩ и Китай загубиха, макар и, разбира се, да я водеха внимателно. САЩ разбираха своите слабости и не провокираха Пекин на остри ответни мерки. Китай се стараеше да запази постигнатите на американския пазар позиции, но все пак започна диверсификация: Китай смекчи отношението към партньорите от азиатския регион и с готовност започна да ги осигурява с промишлено оборудване. Това решение му позволи да не попадне в обкръжението на неприятелски режими, подкрепяни от САЩ“, отбелязва Фьодор Сидоров, частен инвеститор и основател на Школата за практическо инвестиране.

Най-тежките последици от търговската война за двете страни е падането на стокооборота между Китай и САЩ почти с четвърт през 2019 година (до 541 млрд. долара) в сравнение с рекордните показатели през 2017 г., отбелязва Наталия Милчакова, анализатор.

САЩ започнаха да търсят замяна на китайските стоки в други страни от Югоизточна Азия.

„Стигна се до абсурди: Виетнам и Филипините преопаковаха китайската продукция, представяйки я за своя. Вашингтон нямаше как да замести доставките от Китай, затова и трябваше да затвори очите си за това, което всъщност малко се различава от нашия „паралелен внос“. В резултат през 2020 г. стокооборотът между страните се увеличи, а през 2021 г. китайският износ в САЩ растеше забележително по-бързо от ответните доставки на американски стоки“, смята Сидоров.

Третите страни – Виетнам и Мексико започнаха да влизат в ролята на посредници за скаралите се страни, което за тях, разбира се, оказва положителен ефект.

„САЩ отказваха да доставят в Китай чипове американско производство, натискаха собствените си производители, например на електрически автомобили, които внасят от Китай резервни части. А и сложните отношения между Китай и Тайван, който миналата година влезе сред световните лидери по производство на полупроводници. Освен това последните две години икономиката на Китай преживява разрушителните последици от продължилата няколко години коронавирусна пандемия. Всичко това влияе върху постепенното забавяне на ръста на китайската икономика“, отбелязва Милчакова.

Но САЩ не успяха да отслабят Китай, смята Сидоров. Китай успява да се справи по-добре от противника си.

„Значително по-силно влиянието от влошаването на китайско-американските отношения се усеща от икономиката на САЩ. В МВФ прогнозират, че САЩ, както и преди, ще растат по-бавно от световната икономика като цяло“, казва Милчакова.

Сега Китай се оказа в по-печелившо положение, включително и заради Русия, която пренасочва европейските обеми на петролно-газовия износ към пазарите на Югоизточна Азия, а китайската автомобилна промишленост в отсъствието на конкуренция със западните компании получи обширна незаета ниша на руския пазар, отбеляза Сидоров. „От търговските противоречия в настоящата им фаза ще спечели Русия, но в дългосрочна перспектива за цялата световна икономика ще е по-добре, ако Китай и САЩ се разберат“, смята експертът.

„Китай трудно ще замени стокооборота със САЩ с този с Русия. Засега Русия влиза сред първите десет най-големи търговски партньори на Китай, дори не в челната тройка, а стокооборотът между Китай и Русия, превишил през 2023 г. 230 млрд. долара, е дори по-малко от половината на стокооборота между Китай и САЩ“, отбелязва Милчакова.

Впрочем, увеличаването на стокооборота с Русия е само един от пътищата за Китай. „Поднебесната може да реши отчасти своите икономически проблеми чрез разширяване на съюза БРИКС, по-нататъшното въвличане на Китай в Африка, предвид ръста на африканското население в следващите десетилетия, а също износа на своята продукция на пазарите на азиатските страни и Русия. Но в самия Китай назряват демографски дисбаланси: висок дял възрастно население и ниска раждаемост в страната.

За Китай ще бъде трудно да преодолее проблемите си сам. Същото може да се каже и за САЩ. Ето защо именно блоковото разделение на страните ще се превърне в основна тенденция през следващите години от гледна точка на формирането на логистиката и цялата световна търговия“, казва Екатерина Новикова, доцент от катедрата по икономическа теория на Руския икономически университет “Плеханов“.

Фрагментирането на световната икономика вече е в ход. Китай и САЩ стават лидери на отделни блокове от страни - БРИКС и Г-7. „Русия също има възможност да промени позицията си в рамките на съюза БРИКС, като вземе предвид възможностите за доставка на природни ресурси, редки земни метали, както и развитието на технологиите в отделни сектори на икономиката, например военната промишленост и ИТ сектора“, смята Новикова.

„Процесът на деглобализация на международната търговия ще продължи към по-голяма „регионализация“. Други страни, страхувайки се от санкции, по-активно ще преминат към плащания в национални валути. Световният търговски ред, основан на господството на щатския долар, постепенно ще бъде заменен от преход към външнотърговски отношения с по-значима роля на националните валути, а може би в бъдеще и на държавните цифрови валути“, заключва Милчакова.

Експертите на „Ройтерс“ прогнозират няколко тенденции в световната търговия през следващите десет години. Първо, те очакват по-силна търговия между САЩ, Канада и Мексико. През 2023 г. търговията на САЩ с двете съседки вече доближава 500 милиарда долара.

Второ, страните от Югоизточна Азия ще спечелят най-много, като общата търговия на страните от АСЕАН се очаква да нарасне с 1,2 трилиона долара през следващото десетилетие.

Трето, Индия може да бъде друг бенефициент. До 2032 г. обемът на външната ѝ търговия ще нарасне с 393 милиарда долара: това включва увеличение на търговския оборот със САЩ със 180 милиарда долара и търговията с Китай със 124 милиарда долара.

Четвъртото заключение е, че ако производството от Китай продължи да се премества към по-евтини развиващи се страни, глобалната стокова инфлация може да се забави. Досега Китай остава най-добрата производствена база в света.

Отрицателният ефект за Китай е загубата на част от преките чуждестранни инвестиции, които помогнаха за развитието на китайската технология. А за Съединените щати по-нататъшното увеличение на митата за Китай заплашва да увеличи инфлацията в страната.

Превод: В. Сергеев