/Поглед.инфо/ Вашингтон не знае кой е Конфуций. Голяма работа, никога не се знае какво не знаят там. Държавният секретар Антъни Блинкен обаче някой ден трябва да разгледа наследството на китайския мъдрец, който полага основите на китайската култура, които все още са непоклатими. И ако Блинкен познаваше Конфуций, може би нямаше да крещи на целия свят за геноцида на уйгурите в Китай.

Държавният секретар на САЩ може би ще си спомни, че на 11 септември ще се отбележи 20-годишнината от разрушаването на кулите близнаци в Ню Йорк. Насрочен е часът, когато на Джо Байдън ще бъде връчен подарък за паметната дата - излагане на материали за участието на американските специални служби в тези експлозии. И тогава светът ще види що е геноцид! В крайна сметка няколко хиляди американски граждани са били жертвани, така че, стоварвайки вината за унищожаването на Световния търговски център на Бин Ладен, който си седи в афганистанските пещери, да се започне война в Афганистан!

Питате, какво общо има Конфуций? Как какво! В крайна сметка той предупреждава: „Пазете се от онези, които искат да ви вменят вина, защото те копнеят за власт над вас“. Китайците станаха предпазливи, когато видяха как се отнасят с тях, разчитайки да ги подчинят. Доскоро положението в Синцзян, периодичните бунтове там, не притесняваха никого на Запад и изведнъж Бум! - геноцид! Определена структура, Институтът “Нюлайнс” за стратегия и политика, заяви, че Конвенцията на ООН за предотвратяване и наказване на геноцид е нарушена - и се започна! Прогресивното човечество на Западното полукълбо веднага се развълнува и бяха наложени санкции на Китай. В Китай обаче разбират за какво става дума и как американците са се заели да оформят „международния дневен ред“.

На фона на разпадането на СССР и появата на нови независими държави в Централна Азия, уйгурският сепаратизъм, подхранван от „приятелите на Китай“ на Запад, започва да се чува все по-шумно. Появи се "Ислямското движение на Източен Туркестан" (ИДИТ) - терористична организация, чиято цел е да създаде независима държава "Източен Туркестан" на територията на Синцзян-Уйгурския автономен регион на КНР, т.е. разчленяването на КНР.

Както лесно можете да разберете, подобно нещо е абсолютно неприемливо за китайското политическо ръководство. В опит да се отърве от „трите сили на злото“ - тероризма, сепаратизма и екстремизма, Пекин прави много за подобряване на жизнения стандарт на населението, инвестира много в своя автономен регион, изпълнявайки няколко програми за развитие едновременно . В същото време властите на КНР строго ограничават дейността на уйгурските сепаратисти, които също са мюсюлмански екстремисти.

В Синцзян има центрове за професионално обучение, които в периода между 2014 и 2019 г. според официалните китайски данни са обучавали 1,3 милиона жители на Синдзян годишно. Информационната война обаче има свои собствени правила: на Запад тези центрове за професионално обучение се наричат”политически превъзпитателни лагери” или “концентрационни лагери”. И в този случай китайците остават верни на това, което учи Конфуций: „Ако те плюят по гърба, значи ти вървиш напред!“

Истинско разбиране на ситуацията дава “Бялата книга” за заетостта и трудовите права в Синцзян-Уйгурския автономен регион, публикувана в КНР през септември 2020 г.

Пекин спокойно, по делови начин, отговори със свои санкции на западните , показвайки, че политиката на натиск няма да свърши работа с Китай. След като САЩ, ЕС, Великобритания и Канада наложиха санкции на редица китайски служители на 22 март за „нарушаване на правата на уйгурите“ в Синдзян, Министерството на външните работи на КНР наложи ответни санкции срещу няколко лица и организации в САЩ и Канада. Такива санкции са все още символични по своята същност, но тази символика е важна и на Запада веднага се вдигна шум. Как така постъпвате с нас по същия начин, както ние с вас? Не смейте! Антъни Блинкен заяви, че Пекин иска да „сплаши и запуши устата на онези, които подкрепят правата на човека и основните свободи“.

Пекин не обръща внимание на възмущението на западните политици. Стъпка по стъпка Китай превръща международната политика от наказателен камшик в нож с две остриета. Каквото почукало, такова се обадило. Китайската политическа култура е попила думите на великия Конфуций: „Това, което можете да възприемете спокойно, вече не ви контролира“.

Превод: В. Сергеев