/Поглед.инфо/ За първи път от десетилетия частният бизнес се появи отново в Куба. Как ще изглеждат кубинските частни предприятия, защо ръководството на страната изоставя един от основните принципи на социалистическата държава и какво общо имат последните масови протести и епидемията от коронавирус с такива радикални промени?
В края на септември кубинското министерство на икономиката обяви регистрацията на 32 частни компании в категорията ММСП (микро, малки и средни предприятия). Тринадесет от тях ще работят в хранителния сектор, шест в производствения сектор, три в преработката на отпадъци, три в технологичния сектор, а ще седем не са дали информация.
В други страни подобно съобщение не само няма да предизвика вълнение, но като цяло ще остане незабелязано. За Куба обаче това събитие беше истинско икономическо земетресение. Земетресение със сериозни политически и социални последици.
Заеми се със себе си
Факт е, че частни фирми в Куба не съществуват от 1968 г., когато властите унищожават този капиталистически атавизъм. А на правителството са необходими повече от 20 години, за да осъзнае, че не може да замени частния бизнес - нито по отношение на създаването на работни места, нито по отношение на осигуряването на нормални условия на живот.
В началото на 90-те години кубинските власти, опитвайки се да се справят с поредната криза (този път поради прекратяването на спонсорството от разпадащия се СССР), позволяват на местните жители да бъдат „самостоятелно заети“. И хората се втурват в предоставената лагуна, след което бързо разбират как да се възползват максимално от предоставената им възможност. До 2010 г. бизнесът на „самостоятелно заетите“ кубинци понякога включва около 50 работни места, а през 2019 г. броят на такива „самостоятелно заети“ вече е почти 600 хиляди души (приблизително 5% от общото население на острова). Работят основно в туристическия сектор. През 2019 г. обаче се оказа, че това не е достатъчно.
Избухването на епидемията от коронавирус нанесе сериозен удар върху туристическия сектор и върху икономиката на острова като цяло. През 2020 г. БВП на страната се срина с 11%, а през 2021 г. спадът продължи. Нито съветски, нито венецуелски пари вече не се отделят за спасяване на страната, така че кризата засегна директно рафтовете на магазините, както и заплатите на обикновените кубинци.
В резултат на това през юли започнаха масови протести на острова, които станаха най -големите от 1994 г. насам. Хиляди хора излязоха на улицата, най-малко четиристотин от тях бяха арестувани. И въпреки че лятната протестна дейност в крайна сметка беше потисната и властите започнаха масово преследване на опозицията за банална критика на държавния курс в интернет, правителството нямаше причина да се надява, че протестният потенциал е изчерпан.
Икономическата ситуация продължи да се влошава, нивото на доверие в елитите пада, перспективите за излизане от коронакризата не се виждат, а кубинците се ядосват. „Репресиите и терорът не успяват да неутрализират това ново поколение недоволни граждани, а през октомври и ноември се очертават нови предизвикателства“, предупреждават кубинските дисиденти. Всъщност, защо хората да се страхуват, ако нямат нищо друго освен панталоните си? Кубинските активисти за правата на човека (на които, разбира се, не може да се вярва напълно, но въпреки това) твърдят, че до 70% от населението живее под прага на бедността.
Бизнес по право
В тази ситуация властите решават да дадат нови отстъпки на тези, които искат сами да се изхранват. През септември влиза в сила ново законодателство, което разширява възможностите за правене на частен бизнес.
Така че самият бизнес е легализиран. Преди това „самостоятелно заети“ бизнесмени с много служители съществуват на полулегална основа, съгласно принципа „може би няма да видят“ и „може би няма да бъдат наказани“. Това не само се отразява на ефективността на самата работа (кой би инвестирал сериозни пари в бизнес, чието бъдеще не е гарантирано?), но и дава възможност на длъжностните лица за различни злоупотреби.
Сега бизнесът има правен статут (микро бизнес - до десет служители, малък - до 35, среден - до 100), а компания може да бъде собственост на няколко души. Така 20 от 32 компании са съществували по-рано под формата на „самостоятелна заетост“. „Сега тези нови икономически участници могат законно да участват в своята дейност“, се казва в изявление на министерството. Министерството подчерта, че сега очакват други заявления за създаване на частни компании - и уж няма да отхвърлят нито едно от тях. Тези компании могат да работят във всички области - с изключение на тези, които властите считат за стратегически (отбрана, здравеопазване, образование, минно дело и други).
Местните жители и чуждестранните активисти за правата на човека са доволни от решението на властите - но призовават кубинския президент (и първи секретар на комунистическата партия) Мигел Диас-Канел да продължи. Според тях реформите са половинчати и изискват допълнения. Източници на надежден кредит за бизнеса, възможност за създаване на професионални компании (адвокатски кантори, дизайнерски бюра и други), както и уважение към кубинската диаспора в чужбина.
Факт е, че значителна част от кубинския бизнес е собственост на имигранти, живеещи в САЩ (и управляващи компанията чрез някакъв фалшив кубински гражданин). И легализацията не ги заплашва, защото според новите закони само кубинците могат да откриват местни ММСП. Това е голям пропуск - достатъчно е да си припомним, че растежът на Китай се дължи до голяма степен на парите и инвестициите на китайската диаспора в чужбина. „Докато властите се опитват да използват емиграцията като касов апарат, те не им предоставят законни права, наричат ги „червеи“ за критиката на политическата система, издояват всеки долар от тях като крави, малко вероятно е значителни суми пари ще потекат към острова, за да създадат нови бизнеси“, изданието “Диарио де Лос Америкас” цитира думите на един от кубинските икономисти.
От трън та на... трън
Друга претенция е свързано с факта, че курсът към реформи, спорен на защитниците на правата на човека, не е достатъчно радикален. „За икономически и политически промени първо са необходими културни и морални промени. Няма да има икономически напредък в страната, докато Куба няма свобода на словото, възможност за създаване, пазарна икономика, граждански и политически свободи и култура на диалог. Никакви реформи няма да успеят, докато кубинското ръководство не започне да мисли по различен начин “, пише “Хавана Таймс” (със седалище в Никарагуа).
На теория, разбира се, това не е напълно вярно. Историята на международните отношения познава примери за това как икономическите реформи са успешно провеждани без политически, и още повече без свобода на словото и способността да се твори. Тези примери обаче засягат главно азиатските страни (Сингапур, Южна Корея), където населението е много по-послушно и свикнало с диктатури - за разлика от горещите кубински момчета.
Разбира се, има и друга версия на модернизацията - без политически реформи, но с разчитане на народната мобилизация. И тук обаче има редица условия. „Всички големи стратегии с пълна мобилизация са възможни а) с най -широката подкрепа и вяра на хората. Все едно Телегин казва за работника Рубльов: „Той ще запее Интернационала“. б) критична маса от такива Рубльовци, резервът за които е селската среда, многобройна и готова за почти всичко, защото все пак безкрайните простори са по -добри от „скучния селски живот“, пише известният руски политически анализатор Сергей Маркедонов.
И ако второто условие все още е частично приложимо за Куба, тогава има големи проблеми с първото. Значителна част от населението не вярва в комунизма / социализма и не свързва тази идеология с нищо хубаво или носталгично.
Според някои доклади всеки трети от живите кубинци е роден след разпадането на Съветския съюз, което означава, че той не е живял в онези благословени времена, когато островът е бил субсидиран от СССР и наистина е бил привлекателно, романтично място на Свободата. Последните 30 години за Куба са времена на преход от трън та на трън. И хората, които са виждали само тръни, винаги се стремят към митичните звезди. Често не разбират как ги запалват.
Превод: В. Сергеев