/Поглед.инфо/ Такова никога не се е случвало и ето ти сега - пак. Нашият "приятел" Реджеп Тайип Ердоган ще загуби предстоящите избори. САЩ и ЕС ще поемат Турция, след като прозападната опозиция дойде на власт. И за Русия ще се затвори широк прозорец към света. Новите турски власти, ориентирани към Запада, ще ни отстъпят и в Сирия. Мнозина в Русия се убедиха в реалността на подобен сценарий. Но дали наистина ще бъде така? Прочетете за това в материала на Tsargrad.

Оправдано е, на първо място, мнението, че президентските и парламентарните избори в Турция, които ще се проведат на 14 май, Ердоган наистина може да загуби, и то още на първия тур. Турските вестници всеки ден публикуват проучвания на общественото мнение. Те показват (зависи кой ги е поръчал), че печелят или властта, или опозицията, при това с до почти десет процента преднина.

Но обективната картина очевидно е следната: опозиционерите, които вече контролират най-големите градове на страната - Истанбул, Измир и Анкара, все още имат много повече шансове за победа. Въпреки че в същото време всички разбират, че пъстрата опозиция се е обединила само срещу Ердоган и бързо ще се скарат, когато той бъде свален. И че предложеният от нея модел на власт със слаб лидер и куп вицепремиери е откровено нежизнеспособен .

Защо турците са уморени от добрия "султан"?

Всичко това е така. Но основният проблем е друг: много турци просто са уморени от своя "султан", който е на власт (първо като министър-председател, а след това като президент) от 2003 г.

Ердоган е почти на 70 години. Онзи ден той преживя микроинсулт или микроинфаркт, който официално беше наречен "настинка". Не е изненадващо. Работи много - по 18 часа на ден, за него Турция е "над всичко". Целият режим се крепи на пасионарната сила и личната популярност сред значителна част от турците на този изключителен политик, който започва трудовата си кариера, продавайки лимонада и кифлички по неблагополучните улици на Истанбул.

Той няма и не може да има достоен наследник. Политиците от такъв мащаб по принцип ги нямат.

Разбира се, патриотичните турци са впечатлени от желанието на Ердоган, който успя да поседи и в затвора за убежденията си, да превърне Турция в наистина независима велика сила, неговата смелост, включително в отношенията с Вашингтон и Брюксел, и принципите му. Много, но не всички (в Турция има доста секуларисти), харесват дълбоката му отдаденост на исляма.

Въпреки това повтаряме: нарастващ брой турци (дори не говоря за кюрдите, с изключение на ислямистката им част, мнозинството - умерени мюсюлмани и леви - яростно мразят Ердоган като въплъщение на агресивния турски национализъм), особено филистимските и прозападните слоеве, са уморени от "султана".

Те обвиняват Ердоган за хиперинфлацията, за която Западът се "погрижи" особено старателно. Неизбежната корупция, поредната кървава дан на която турците платиха с разрушаването на домовете си, построени с нарушения и масовата смърт на населението при последното земетресение .

Опозицията има сериозни въпроси относно външната политика на Ердоган (фиаско в Сирия, вражда със Запада, обтегнати отношения с всички съседи с изключение на Русия и отчасти Израел). Повечето от турските опозиционери са отвратени от пълзящата ислямизация и изключително скъпите пантурски амбиции на сегашния режим.

Ердоган донякъде прилича по своя темперамент и маниери на Бенито Мусолини, чиито грандиозни проекти като възстановяването на Римската империя, неговите по-прозаични италиански съвременници просто не успяха не само да възприемат, но и да преглътнат.

Президентът е на ръба

Ердоган знае това. Затова, без да се щади, предизборно той въведе Турция в напредналия клуб на страните, използващи мирния атом. Чрез видеоконферентна връзка, все още невъзстановен от болестта си (в Турция се носят слухове, че американците са се опитали да го отровят), Ердоган, заедно с президента Владимир Путин, участва в церемонията по доставката на първите партиди ядрено гориво за първия енергиен блок на площадката на АЕЦ „Аккую“, която Русия изгражда.

За да спечели поне част от кюрдските гласоподаватели към своята „Партия на справедливостта и развитието“ (ПСР) и нейните съюзници , Ердоган откри преди изборите в неофициалната кюрдска „столица“ Диарбекир огромна джамия кръстена Саладин. Това е един от най-известните кюрди в историята, който през 12 век става владетел на Египет и успешно прогонва кръстоносците от Йерусалим.

Ердоган непрекъснато обявява откриването и експлоатацията на минерални находища и с желязна ръка ръководи възстановяването на страната след земетресението. Въпреки това официалните изявления, че "благодарение на Аллах" той ще спечели още на първия тур, най-вероятно са пропаганда или самозалъгване. Освен ако, разбира се, не бъде „избран“ по същия начин като Джо Байдън през 2020 г. в САЩ . Но в Турция вероятно все още има повече демокрация от Америка и изборите ще бъдат относително честни.

Как ще се отрази това на Русия?

Всичко това, разбира се, са вътрешни турски работи, но те касаят пряко и Русия. Ако Ердоган се съпротивлява успешно, всичко ще си остане така. А ако не издържи, какво ще стане? Възможно ли е отношенията ни да рухнат, Турция да се присъедини към тежките санкции на Запада, да прикрие паралелния внос и да продължи по-надолу по списъка?

Сигурен съм: в този случай няма да се случи нищо ужасно и ето защо. Отношенията на Русия с Турция са не толкова политически, колкото икономически. Те са изключително полезни и за двете страни. Новото турско правителство ще трябва да се съобрази с това, независимо от всичките си симпатии към Запада.

В някои области като военно-техническото сътрудничество, разбира се, ще има промени - турците, за да не ядосат НАТО и САЩ, няма да купуват нови системи за противовъздушна отбрана С-400 и вероятно ще се отърват от вече съществуващите. закупени.

Може би ще се забави - но едва ли ще бъде спряно! – сътрудничеството в областта на мирния атом. Опозиционният кандидат за президент Кемал Кълъчдароглу не беше ентусиазиран от тази ядрена електроцентрала, но явно ще омекне, ако спечели.

Вероятно ще има и известно затягане от финансова гледна точка. Анкара обаче ще бъде готова на радикален разрив с Русия само ако Западът компенсира Турция за всички колосални финансови загуби, свързани с това. А сега нито Америка, нито Европа разполагат с толкова свободни пари. И също така, в днешния свят към тях съвсем няма голямо доверие.

Така че новата управляваща коалиция, за да не се разпадне преждевременно, няма да хукне стремглаво да задоволява "мераците" на Запада за Русия, застрашавайки явните турски интереси, изгодите за милиони турци.

В същото време ще има очевидни предимства за Русия. Новите власти, чиято основна грижа ще бъде икономиката, разбира се, ще намалят драстично своите външнополитически амбиции , които често се припокриват с нашите. Те най-вероятно ще започнат да ограничават пантюркизма, който е твърде скъп за Турция, например в Централна Азия, Закавказието, насърчаването и спонсорирането на ислямизма, те ще се опитат да сключат мир със съседите си.

Сирия на Башар Асад, например, копнее за поражението на Ердоган, който посегна сериозно на нейната териториална цялост. Докато Кълъчдароглу постоянно го критикува за деструктивната намеса в делата на Сирия и обещава да изтегли турските войски оттам.

Интересен момент: и Асад, и Киличдароглу са шиити алауити. Ще им бъде лесно да намерят общ език. Ердоган е сунит, а ислямските противници на Асад в Сирия също са сунити.

Лидерът на опозицията за Русия: Не всичко е толкова лошо!

Кандидатът за президент на Турция от Републиканската народна партия (CHP) и на други опозиционни сили Кемал Кълъчдароглу многократно е правил изявления относно бъдещите отношения с Русия, тъй като този въпрос наистина тревожи и тревожи много турци.

Ето какво каза например съперникът на Ердоган за Русия в скорошно телевизионно интервю:

Русия е наш важен съсед... Не мисля, че има причина да променяме нашите отношения, които са изградени на взаимно уважение. И мисля, че те ще станат още по-силни. СССР ни помогна да развием промишлеността, черната и цветната металургия. Сега значителна част от енергийните ресурси идват от Русия. Руснаците заемат първо място сред чуждестранните туристи, посещаващи Турция всяка година.

Затова, по неговите думи, „в интерес на двете страни е да поддържаме отношения, основани на взаимно уважение и доверие, а не да се месим взаимно във вътрешните работи“.

Гледам на турско-руските отношения в този смисъл, отдавам голямо значение на дългосрочното, стабилно взаимно разбирателство и последователна политика .

- каза лидерът на опозицията.

Отговаряйки на конкретния въпрос дали след идването му на власт Турция ще се присъедини към западните санкции срещу Русия, Кълъчдароглу отговори уклончиво. Той подчерта, че "би било правилно от гледна точка на международното право да се спазват решенията за санкции, приети от Съвета за сигурност на ООН". Що се отнася до санкциите, наложени извън рамките на ООН, както в случая с Русия, тогава, според него, влизат в сила частни отношения и обстоятелства на конкретните държави.

Правене на изводи

Накратко, дори при новото правителство Турция ще се съпротивлява на антируските санкции на Запада, както и упорито ще се пазари за компенсации, тъй като тези санкции са й напълно неизгодни. Въпреки че може би Анкара ще направи редица помирителни политически жестове към Запада, за да не пречи той на икономиката на страната, да не подкопава финансовата й система.

Кълъчдароглу не е ученик на Джордж Сорос (въпреки че сред тях имаше и такива „ренегати“ като унгарския премиер Виктор Орбан), а умерен турски националист, който се застъпва за светския характер на държавата и интеграцията в ЕС. Той дори обяви необходимостта от затваряне на американски военни бази в страната.

В Украйна ние също едва ли трябва да се страхуваме от нещо допълнително - там Ердоган не си отказа нищо . Да, и прословутата сделка със зърно най-накрая може да бъде изпратена на бунището ...

Разбира се, наивно е да се вярва на всичко, което обещават политиците. В случая, впрочем, не само към нас, но и към Запада. Но обективната реалност е, че в случай на политически промени в Турция или тяхното отсъствие отношенията между тази страна и Русия няма да претърпят съществени промени. За нас това е главното.

Превод: ЕС

Подпишете се за референдума за "Мир и Суверенитет" на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, за да се отвори страницата/

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?