/Поглед.инфо/ Конфликтът на Израел с президента на Бразилия се превръща постепенно в конфликт на Израел с цяла Латинска Америка, където политиката на еврейската държава започна да бъде наричана нацистка. Частично това беше провокирано от реакцията на израелците: те решиха да блокират бразилския президент, макар че можеха да напомнят на бразилците собствената им връзка с нацистите.

Латинска Америка е далеч от Близкия изток от географска гледна точка, но от политическа започна да изгражда единна бариера срещу Израел. Това, което поднасят на еврейската държава лидерите на американския регион, е сравнимо с разобличаването на „кликата на Тито“ от страна на страните от соцлагера при покойния Сталин.

„Случващото се днес в Ивицата Газа с палестинския народ се случва и тогава, когато Хитлер решава да избие евреите… В Газа протича не война, а геноцид“, заяви президентът на Бразилия Лула да Силва.

„Хитлер е конструкция, чудовище, създадено от западните елити. Както каза президентът Лула да Силва, израелското правителство прави същото, което Хитлер прави с евреите: унищожава ги“, съгласен е президентът на Венецуела Николас Мадуро.

„В Газа се провежда геноцид, убиват хиляди деца, жени и старци. Лула просто каза истината и истината трябва да се защитава, иначе варварството ще ни унищожи. Целият регион трябва да се обедини, за да се спре незабавно насилието в Палестина“, призовава президентът на Колумбия Густаво Петро.

Изглежда, че лидерът на Бразилия е дал начало на флашмоб с припомняне на фюрера, коментирайки пренасянето на операцията на ЦАХАЛ в град Рафа. Там, между закритата граница с Египет и настъпващата израелска армия, се оказаха притиснати около милион цивилни. Броят на жертвите сред гражданите (до момента по палестински данни около 30 хиляди души) може да скочи многократно.

За това Израел безпрецедентно го критикуват дори в тази част на света, където все още го подкрепят: в Европа официално и гласно, а в САЩ неофициално, но нервно. В тесен кръг президентът Байдън едва ли не псува премиера Бенямин Нетаняху.

Това обаче не убеждава ръководителя на израелското правителство нито да спре операцията, нито да изтегли Рафа извън нейния обхват, нито да се ангажира да завърши боевете преди настъпването на Рамадан. Защото Байдън е „куца патка“, а за Нетаняху да се поддаде на външен натиск означава загуба на власт в страната.

В такива условия Латинска Америка може да направи дори по-малко, но обединението ѝ на антиизраелска платформа е показателно.

Малко вероятно е Петро да е последният участник във флашмоба - десетина латиноамерикански президенти, от чилийския Борич до мексиканеца Лопес Обрадор, са способни да кажат нещо подобно, да не говорим за „червените“ лидери на Куба и Никарагуа. Римата „Хитлер яздеше през Хитлер“ обаче можеше да завърши със същия човек, с когото започна - с Лула, ако реакцията на Израел не беше станала изключително остра: бразилският президент беше обявен за персона нон грата, което провокира колегите му.

За сравнение: за Русия каквито и гадости да говорят, но толкова изключителна в дипломацията санкция е застигнала единствено бившите президенти на Грузия и Черна гора – Михаил Саакашвили и Мило Джуканович. И двамата здравата се постараха за това.

В отговор Бразилия отзова от Израел посланика си „за консултации“, което е значително по-разпространена мярка при подобни конфликти.

Израелците са лесни за разбиране. Малко хора обичат да бъдат сравнявани с Хитлер, а за евреите това е, както каза Нетаняху, „червена линия“. Но очевидното „престараване“ в опит да се заглуши уважаван човек превърна еднократно споменаване на Хитлер в множество. В Латинска Америка регионалната солидарност е силна и онези правителства, които са класифицирани като леви (които сега са мнозинството), наистина уважават Лула.

Дори Колумбия не замълча, макар и почти целият ѝ държавен апарат да е ориентиран към САЩ. Петро е първият в историята ѝ ляв президент и засега не се чувства достатъчно уверено като неин държавен глава.

В същото време е трудно да се подозира регионът на Латинска Америка в системен антисемитизъм или солидарност с ислямския свят, тъй като там практически няма мюсюлмани. Лидерите, които вдигат оръжие срещу Израел, разбира се, са засегнати от присъствието си в левия дневен ред, защото левицата традиционно подкрепя Палестина. Но същите тези правителства обикновено се опитват да се дистанцират от конфликтите в други части на света и не ги коментират по никакъв начин, за да не се карат с някого: те имат много свои проблеми.

Сега не ги е страх да се карат с Израел, защото той отиде твърде далеч – и в Рафа, и в реакцията си срещу критиката за действията си в Рафа. За да бъдат последователни, израелците ще трябва да блокират не само Бразилия, но и голяма част от Латинска Америка и целия ислямски свят, ако флашмобът продължи.

Може би си струваше да останат в границите на думите, без да преминават към санкции, тъй като Бразилия и латиноамериканският регион като цяло не са точно подходящо място за възпоменание на Хитлер и други организатори на геноцид. Там, както се казва, имат грях на душата, скелет в килера и пушещи пистолети, тъй като много от тези организатори намериха убежище в Латинска Америка.

Така наречените „миши тунели“ – маршрутите за бягство на нацисти, успешно действат благодарение на подкрепата на радикалното крило на католическата църква и лоялността към хитлеристите на онези десни режими, които тогава господстват в Южна Америка.

Аржентина получи най-много "мишки". Сегашният ѝ президент Хавиер Милей е един от малкото лидери в света изобщо, които все още подкрепят безусловно Израел, но не е сигурно, че едното е свързано с другото, както в случая с Германия и Австрия например. Самият Милей е не само оригинален образ, който обича да играе напук на левичарите, но и практикуващ евреин, което също е доста оригинално за Латинска Америка.

Бразилия здраво държи второ място: според германските историци там се заселват около 1500-2000 нацистки военнопрестъпници.

Например в Бразилия края на живота си дочаква „Ангелът на смъртта от Аушвиц” д-р Йозеф Менгеле, извършил чудовищни експерименти върху хора. Той се удавя, докато плува в Атлантическия океан, оставайки непокаян нацист. Сега останките му, чиято автентичност е потвърдена чрез генетични изследвания, служат като образователен материал за бъдещите лекари в Сао Пауло (нещо, от което Хитлер много се е страхувал за себе си).

Латвиецът Херберт Цукурс, екзекуторът на гетото в Рига, живее съвсем законно и ръководи летателно училище в Бразилия. СССР иска екстрадицията му, но неуспешно, но операцията на „Мосад“ за ликвидирането на Цукурс през 1965 г. се оказва доста успешна (която обаче все още не е официално призната).

Франц Щангл също е много известен „бразилец“, тъй като е работил като комендант в два известни концентрационни лагера – „Собибор“ и „Треблинка“. Въпреки това той е екстрадиран и това беше направено от същата военна диктатура, която приютява Цукурс. Но екстрадирането на чудовището е поискано от самата Германия, тоест страна от НАТО, което се превърна в определящ момент за ориентирания към САЩ бразилски режим.

Като цяло, в рамките на дискусията за Хитлер и геноцида, израелците имаха какво да отговорят на Лула. Можеше да има изключително язвителен отговор, след който бразилците щяха да почувстват не само „червената линия“, но и неяснотата на собственото си минало.

Например нещо от рода на: спомняме си, че когато германците бяха нацисти, бразилците им дадоха подслон, независимо от броя на убитите евреи, а сега, когато самите евреи се сравняват с нацистите, бразилците искат шумно да осъдят нацизма.

Това би било полемика на ръба на приличието, но тя пасва на момента по-добре от реалната политика на израелците, които „забраниха“ латиноамериканския президент.

Ръцете, които не са уморени да стрелят по арабите, трябва да се мисли, няма да се уморят да забраняват латиноамериканците. Но това, което се случва, ясно показва: без значение кога и как ще приключи тази операция на ЦАХАЛ, Израел вече няма да може да изгради модела на отношения с външния свят, който имаше преди. Защото светът се промени: страните, които преди бяха неутрални към конфликта в Близкия изток, станаха рязко антиизраелски, а най-лоялните съюзници като англосаксонците скърцат със зъби.

Може да отнеме месец или два, преди израелската блокада на бразилския президент да се превърне в блокада на Израел от по-голямата част от Латинска Америка. С поредната операция срещу палестинците еврейската държава рискува да се противопостави на цялата планета и само корейската династия Ким е повече или по-малко успешна в това отношение.

Разбира се, остава им Милей. Той няма да предаде Израел. Но най-вероятно той също така няма да издържи дълго и в голямата политика.

Превод: В. Сергеев