/Поглед.инфо/ Според китайския вестник “Женмин Жибао" в понеделник, руският външен министър Сергей Лавров ще отлети за Китай, за да обсъди болезнените въпроси с компетентни колеги:

По покана на държавния съветник, външен министър на Китайската народна република Ван Йи, руският външен министър Сергей Лавров ще посети Китай на 22-23 март, съобщи в четвъртък прессекретарят на китайското МВнР Чжао Лицзян”.

Много предшестваше тази спешна покана от нашите китайски партньори. По-специално, грубостта на  Байдън, адресирана до президента на Русия. Но последната капка, която преля търпението на многострадалните китайци, беше огромният скандал, провокиран от САЩианските колеги на китайско-американския стратегически диалог на високо ниво, проведен в края на седмицата. Старият Джо лично помоли председателя Си да се обсъдят проблемите на двустранните отношения. Но Си не сметна за необходимо да се срещне с президента на САЩ и с уважение изпрати високопоставена делегация , състояща се от Чжан Джиечи, член на Политбюро на Централния комитет на ККП, ръководител на Комисията по външни работи на Централния комитет на ККП и от държавния съветник и външен министър Ван Йи

Ясно ви е, колеги, няма да увъртам. Сами можете да видите, че това са типични меки, стеснителни интелектуалци, които превеждат бабичките на пешеходните пътеки и няма да кажат груба дума, мълчаливо ще потърпят. На второ място тези двамата китайци заслужават да бъдат известни: те откриха нова епоха в китайско-американските отношения, публично и многословно шамаросвайки колегите си САЩианци. Нашият представител в ООН Василий Небензя нервно пуши в ъгъла. Самият аз нямаше да повярвам преди седмица, ако това се беше случило: не става така с търпеливите китайци, че толкова силно да се разгневят. Но САЩианците така дотегнаха дори на китайците. Опитният другар Ван след това се опита да смекчи положението, един вид втори кръг на преговорите премина гладко, страните просто са изложили позициите си. Но казана дума - хвърлен камък. Защо ли смятам, че китайският министър е смекчил със задна дата? Защото той прекрасно разбра важността на случилото се и веднага, в самото начало на скандала, звънна на Лавров за спешна лична среща. Понеже наскоро другарят Ван пристигна при нас в Москва, сега е ред на Лавров да лети до КНР.

Според изложението на американския вестник “Дипломат”, нищо не е вещало буря. В началото всички се снимат за вестниците и произнасят встъпителни речи. Домакините в лицето на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен, а също съветника на президента на САЩ по национална сигурност Джейк Съливан започват с имперските поучения. Основно реват за Сянган и Тайван, незнайно защо наричайки нещастния Сянган с някакво наглосаксонско име “Хонконг”, макар и Пекин вече да е решил проблема с най-наглите: пронаглийските хонконкци летят в своята Наглия , а в Сянган ще живеят патриоти сянганци.

Встъпителните думи на Блинкен бяха стандартни или това, което се е превърнало в стандарт в американската реторика спрямо Китай през последните няколко години. Той спомена „дълбоката ни загриженост за действията на Китай, включително в Синдзян, Хонконг, Тайван, кибератаките срещу САЩ и икономическата принуда върху нашите съюзници“. Той също отговори превантивно на стандартното възражение на Китай, че това е вътрешна работа: „Всяко от тези действия застрашава реда, основан на правила, който поддържа глобалната стабилност. Ето защо това не са просто вътрешни работи и затова се чувстваме задължени да повдигнем тези въпроси тук днес. "

Съливан също спомена "областите на загриженост, от икономическа и военна принуда до атаки срещу основните ценности". Тези забележки бяха резки, но обичайни коментари за американските власти за Китай.

Опитният дипломат Ван може би щеше да изтърпи, но САЩианците са си САЩианци. Но другарят Чжан Джиечи даде съкрушителен отпор! 20 минути той яростно и с презрение творчески разви тезата на другаря Лавров: какви те вие, за да поучавате китайския народ?!

Чжан отхвърли самата идея, че Вашингтон има право да критикува Китай. Неговото опровержение заслужава внимание, тъй като изглежда, че показва новия подход на Китай към отношенията със САЩ. Повече от десетилетие Пекин изисква "взаимно уважение" от Вашингтон. Сега изглежда, че китайските дипломати ще започнат да реагират на привидното неуважение на американските си колеги с неуважение.

В своите коментари Чжан отхвърли самата идея за "ред, основан на правила", който е толкова важен в американската регионална стратегия. "Китай и международната общност поддържат или защитават международна система, съсредоточена върху ООН и международен ред, основан на международното право, а не това, което застъпват малък брой държави в така наречения международен ред, основан на правила", аргументира се той. ... Чжан също отхвърли позицията на САЩ като арбитър на „универсалните ценности“, подчертавайки, че „самите САЩ не представляват нито международното обществено мнение, нито западният свят“.

Същността на китайското опровержение беше да се критикува идеята, че Китай трябва да слуша критиките от Съединените щати - или най-малкото да слуша, без да отвръща на удара, което Ян направи.

"По отношение на правата на човека, ние се надяваме, че САЩ ще постигнат по-добър успех в областта на правата на човека", каза той. "Китай постигна стабилен напредък в областта на правата на човека и е факт, че в Съединените щати има много опасения за правата на човека, както признават и самите САЩ."

Следователно ние вярваме, че е важно Съединените щати да променят собствения си имидж и да спрат да прокарват собствената си демокрация пред останалия свят“, каза Чжан. Това е типично послание, но този път то беше предадено с необичайна сила - и то директно в лицето на американските власти.

Въпреки че речта на Чжан привлече лъвския дял от вниманието, най-доброто изявление на исканията на Китай дойде от Ван Йи: „Китай призовава американската страна да се откаже напълно от хегемонистката практика на преднамерена намеса във вътрешните работи на Китай. Това е дългогодишен проблем и трябва да се промени. Време е да променим това. "

Залата замръзна от ужас. Блинкен и Съливан, осъзнавайки трагедията на случилото се, заповядаха репортерите да се разотиват и сами се опитаха да мрънкат нещо, но беше твърде късно - бомбата избухна!

Първите, както обикновено, бяха нещастните слуги на САЩ...

През 2018 г., по искане на САЩианците, канадските лакеи арестуваха дъщерята на ръководителя на китайската компания “Хуавей под фалшив предлог - уж са прекалено много приятели с иранците. Изненаданите китайци учтиво помолиха да спрат отвличанията и да пуснат момичето, но по това време канадското правителство се страхуваше повече от хегемона. И КНР незабавно наложи санкции върху канадския износ и също така арестува дузина канадци. Четирима вече са осъдени на смърт за трафик на наркотици, а двама все още мирно се разхождат в затвора за шпионаж. Съд и тъжни последици като че ли не се очакваха: САЩианците обещаха на канадците да разрешат проблема. Но по пътя, докато министър Ван Йи се обаждаше на Лавров от Анкоридж, другарят Чжан се обади на други компетентни другари в Китай - започна процесът над шпионите на канадците.

Прави впечатление, че преди месец флотът на САЩ се опита да изплаши КНР в Южнокитайско море и реакцията на Пекин беше повече или по-малко сдържана. Китай последва примера на Русия в Черно и Баренцово море: самолети с противокорабни ракети бяха вдигнати във въздуха и те многократно, отново и отново, провеждаха тренировъчни атаки срещу самолетоносача на американската армада, докато на САЩианците не свършиха памперсите. "Нашите нерви бяха много здраво разклатени", призна командирът на американската група, нареждайки тя да отстъпи.

Не е ясно какво е принудило САЩианците да стъпят отново на познатите гребла. Но Китай очевидно е уморен от сплашванията и идиотските учения. В понеделник Лавров лети до Пекин и най-вероятно ще бъдат разработени съвместни методи за лечение на пренебрегваната болест на САЩианците. Защо такъв важен въпрос ще се решава от министрите, а не от самите главнокомандващи - Путин и Си? Защото вече са решили въпроса, а министрите вече се договарят за подробностите по решението. Въпросът вече е решен по принцип. По телефона, вероятно. А във вторник или сряда всички ще се събудим в прекрасен нов свят, чиито контури ще бъдат очертани в понеделник-вторник. Друг е въпросът, че няма да забележим тези контури веднага - воденичните камъни на Историята мелят бавно, но необратимо.

И лично аз вярвам, че ръководството на Руската федерация и КНР изобщо не трябва да бърза. Пролетта е започнала и САЩианците отново бележат влошаване на състоянието, затова и това бързане - затова се нахвърлят на хората. Съвкупната военна и икономическа мощ на антиамериканския свят е 2-3 пъти по-голяма от мощта на подкрепящия САЩ по всички значими показатели. И разликата продължава да расте. И тогава за какво да се бърза? Нека САЩианците да се суетят - те имат проблеми с времето.

А на нашите САЩиански колеги - благодарим на проведения китайско-американски стратегически диалог. Така се прави.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели