/Поглед.инфо/ Индия може да стане първият чуждестранен купувач на новата система за противовъздушна отбрана С-500. И това е един от примерите за сътрудничество в областта на въоръженията. Докато президентът Путин преговаряше с индийския премиер Нарендра Моди, министрите на отбраната Сергей Шойгу и Раджнат Сингх подписаха цяла програма за военно-техническо сътрудничество до 2030 г. и редица други документи.

А индийският външен министър Вардхан Шрингла каза, че доставките на системата за противовъздушна отбрана С-400 “Триумф” за неговата страна "започнаха и продължават". Пробив? Несъмнено. Но ето какъв е проблемът: докато отношенията между нашите страни дремеха, американците спокойно навлязоха на индийския оръжеен пазар и няма да отстъпят мястото си. Така Ерик Гарсети, номиниран от президента на САЩ Джо Байдън за поста американски посланик в Ню Делхи, отбеляза, че Вашингтон и Делхи трябва да засилят военно-техническото сътрудничество, като САЩ дори са готови да „прехвърлят” някои „технологии”. Специализираните издания описват Индия като "съюзник на САЩ в областта на сигурността", с подкрепата както на демократическата, така и на републиканската партии.

Доколко е реалистично Русия да си върне предишните позиции?

Русия и Индия имат дълга история на сътрудничество, още от дните на СССР. Съветският съюз предостави икономическа помощ на Индия веднага след като се освобождава от колониалната зависимост от Великобритания.

С одобрението на Политбюро на ЦК на КПСС сътрудничеството се развива при много благоприятни условия за Индия. Когато там започва индустриализацията, ние построяваме промишлени съоръжения, доставяме там оборудване, включително военно. Танкове, кораби, самолети, подводници. През 1988 г. те вземат на лизинг ядрена подводница.

В същото време приемаме рупии за плащане, които никой друг не приема. И с тези рупии купуваме индийски стоки: плодове, кожени изделия, прочутия индийски чай... Индийски студенти се обучават в Русия, също за рупии. Сътрудничеството се развива особено динамично, когато Индира Ганди е министър-председател. И това е взаимно изгодно, защото Индия е надежден геополитически съюзник.

Но времената се промениха...

Но геополитическите интереси останаха. Аз лично настоях Индия да бъде приета в ШОС. Имахме нужда от балансьор на влиянието на Китай. Китайците, между другото, отначало се съпротивляваха, но след това се съгласиха, но поставиха условие, че Пакистан също трябва да участва. Индийците от своя страна оцениха, че по този начин помагат за лекото отдалечаване на Пакистан от Съединените щати. И след това започнаха трудностите.

Индийците предложиха да се създаде съвместно производство на оръжия пето поколение. Те поискаха нашите технологии, но Иля Клебанов, вицепремиерът, отговарящ за комплекса на отбранителна индустрия, се противопостави. По негова заръка им беше отказано това, за да могат да си купят "железа" от нас. А индийците буквално спасиха производството ни на танкове и всъщност нашата отбранителна индустрия. Когато индустрията се сриваше в Русия, те купуваха нашите танкове. Те спасиха индустрията със своите поръчки. Като цяло всичко вървеше добре в началото. И тогава започнахме да ги заблуждаваме.

Тоест?

Например предложиха да закупят от нас самолетоносен крайцер, който да стане флагман на индийския флот. Подписахме договор за модернизация, обещахме, че вместо МиГ-29 ще доставим тежки Су-27 за този самолетоносач, но това беше технически невъзможно за изпълнение. Индийците също искаха да закупят цялата линия наши изтребители, плюс радарни самолети с голям обсег. Клебанов обеща да достави самолетите, но при условие, че имат израелски, а не руски "пълнеж". Те отказаха.

Добавяме, че е имало и други причини за временното захлаждане. Това е неуредеността на финансовите и икономическите отношения и отказът на руската страна от бартер при взаимни разплащания. В резултат на това индийските военни, много жадни за най-новите американски технологии, започнаха да си сътрудничат със Съединените щати.

Но сега сътрудничеството в областта на закупуването на оръжие се подобрява.

Не съвсем. Русия, за съжаление, преди това се показа като ненадежден партньор. Посещението на президента Путин в Индия може да бъде описано като „извинение“. Въпреки че това доведе до подписване на договори за доставка на руски оръжия, Индия няма да разчита на тях. Тя, например, с удоволствие купува френски “Миражи”. Индийците също са обидени от факта, че Русия явно дава предпочитание на Китай. Отношенията между двете страни са напрегнати. И Индия иска да има оръжия, които са по-добри по характеристики от тези, които доставяме на китайците.

Русия и Индия нямат геополитически или стратегически противоречия. Но ние я държим на разстояние. Индийците искаха да се присъединят към Северния морски път, за да участват в развитието на Арктика. Отказахме им.

Освен това никой не е отговарял за по-рано неизпълнени договори.

У нас никой не носи отговорност, когато става дума за милиарди. Освен това тогава времената бяха странни. Министерството на отбраната беше отстранено от доставката на оръжие. Всичко беше вършено от “Росвооружение”. То също така наблюдаваше обучението на чуждестранния военен персонал. Подходът тогава беше следният: и марсианци приемаме, стига парите да бъдат платени. Страните от НАТО тогава започнаха също да приемат активно курсанти. А броят на студентите от бившите социалистически или развиващи се страни, включително Индия, рязко намаля. А завършилите военни училища и академии са бъдещи министри на отбраната и дори президенти!

Превод: В. Сергеев