/Поглед.инфо/ Срещата в Сочи между беларуския президент Александър Лукашенко и руският му колега Владимир Путин може би току-що реши съдбата на Беларус, гарантирайки, че Лукашенко ще остане на власт. Но тя не е отменила нуждата от промяна.

На срещата в понеделник, която дойде на фона на хаоса и продължаващите протести в Беларус след оспорваните избори от миналия месец, двамата лидери са обсъдили съвместни търговско-икономически, енергийни проекти и въпроси в културно-хуманитарната сфера, както и интеграционните процеси в рамките на руско-беларуската Съюзна държава.

На всичкото отгоре, Лукашенко си гарантира 1,5 милиарда долара заем от Русия, което е важен знак, че президентът си връща позициите.

Придържайки се към Русия и Съюзната държава

Дискусията за Съюзната държава е важна, тъй като дълго време това беше една от основните линии на натиск от руската страна.

От създаването си през 1999 г., Съюзът съществуваше общо взето на хартия, но не и в реалността, като много от договорените детайли като общ парламент, правителство, митници, валута, съд и данъчна система, никога не бяха въведени.

От гледна точка на Лукашенко, това би накарало Беларус да отстъпи твърде много от суверенитета си, предвид голямата диспропорция в размера и силата на двете държави, за което може би не греши изцяло.

Голяма част от флиртът на беларуския лидер със Запада беше опит да се поддържа балансирана политика, чиято цел е запазване на суверенитета на Беларус.

Проблемът е, че интеракцията със запада уви, даде точно обратния резултат, като много от западните му съседи се обърнаха срещу Лукашенко. Например Литва, която призна неговия конкурент Светлана Тихановская като "легитимен президент на беларус", както и Съединените щати, които застанаха в нейна подкрепа и в услуга на организираната опозиция.

С ескалиращите протести и предателството от Запада, можем да очакваме да видим скоро отстъпки, които Лукашенко да е склонен да направи за да получи руска поддръжка.

Ако наистина се съгласят да задълбочат Съюзната държава или може би на сътрудничество в енергетиката, търговията и отбраната, тогава може би Лукашенко ще остане здраво на мястото си, без сериозно предизвикателство.

Западът не е много съгласен

От друга страна, преди срещата Тихановская, която е в самоналожено изгнание в Литва заяви, че "каквото и да приеме Лукашенко, и на каквото и да се съгласи по време на срещата в Сочи, то няма да има правна сила, тъй като всички споразумения подписани с нелегитимния Лукашенко ще бъдат преразгледани от новото беларуско правителство".

Това може да се интерпретира като директни думи на Съединените щати и Европейския съюз в реакция спрямо Беларус и Русия.

Докато това може да изглежда доста агресивно, общата позиция на ЕС за Беларус, която може би е най-важна, е много по-малко остра, отколкото беше очаквано.

Все пак без съмнение разговорите Лукашенко-Путин ще дадат тласък за някакъв вид ескалация, колкото и мека да е тя.

Във вторник, висшият представител на Европейския съюз за външна политика, Жозеф Борел заяви пред евродепутати, че президентството на Лукашенко е "нелегитимно", тъй като Евросъюзът не признава резултатите от изборите.

Това се случи въпреки, че Брюксел не обяви подкрепа за Тихановская, а вместо това призова за нови избори.

Борел също така заяви, че Европейският съюз използва "всички инструменти, които имаме", за да се справи със ситуацията.

Миналият четвъртък Тихановская беше изгонена от среща на Вишеградската четворка, в която влизат Унгария, Чехия, Словакия и Полша, от чешкия премиер Андрей Бабиш.

Той твърди, че Унгария и Словакия също са гласували да я изключат.

Правейки това, Бабиш нарече поканата й отпратена от Полша като "прибързана стъпка", която не е в линия с общоевропейската позиция.

Това показва, че позицията на Европейския съюз сама по себе си, която ще бъде изцяло изразена след срещата на 24-25 септември, на която евролидерите ще обсъждат въпроса, не е толкова ястребовска колкото можем да си мислим, ако наблюдаваме действията на някои страни-членки, които най-вероятно са малцинство в съюза.

Възможността от пълномащабна конфронтация между НАТО и Русия, от която всеки се страхува, е изключително невероятна.

Не може да се знае със сигурност какво ще стане докато срещата на върха на Европейския съюз не приключи, но добиваме усещането, че Лукашенко никъде няма да ходи, поне засега.

Неговата идея за конституционна реформа, която бе подкрепена от Русия ще бъде от изключителна важност.

Ако приемем, че той гледа на предложението си сериозно, това как ще реши настоящите проблеми на страната ще бъде ключово относно това как ще се реши референдумът и дали беларуската държава ще оцелее след това.

Съветска срещу "Новобеларуска" мисъл и разделението между тях

Разделението в беларуското общество, пред което трябва да се изправи Лукашенко не е центрирано на сериозни материални неравенства, които тормозят други държави

То не е от тези разделения, които ерозират функционирането на едно здраво общество, а е по-скоро демографска разделителна линия.

Основният фактор в случая е възрастта. Средната възраст слага половината население в графа "родени след съветската ера", а другата половина е израстнала по време на установяването на Беларус такъв, какъвто го познаваме днес.

Опитвайки се да поддържа визия подобна на Съветския съюз, което действително беше целта от началото и нещо, което е популярно в страната, Лукашенко трябваше да се изправи пред факта, че други страни, които също са били в Източния блок, се промениха по съвсем друг начин.

Той трябваше да демонстрира на новото поколение, че беларуската система, каквато съществува е превъзхождаща, въпреки готините и светкащи нови неща, които идват с навлизането на американския капитализъ в бившия Източен блок.

Когато идва на власт като популист и антикорупционен булдог, Лукашенко спира вълчият бандитски капитализъм, който разграбва Беларус и довежда страната до просперитет, на които други завиждат, почти до края на годините след 2000-ната.

Ако беше останал до това ниво и беше предал щафетата на ново поколение ръководители, нещата сега може би щяха да са много по-различни, а той щеше да има статут из цялата страна, какъвто днес има съветският лидер Владимир Ленин.

Нужната промяна

Лукашенко все още може да промени курса, ако си върне позицията, като се аргументира пред младите хора, че страната работи за тях.

За тези, които напускат страната за да намерят по-добри и сигурни възможности, Беларус под властта на Лукашенко трябва да създаде създаде такива. А за тези, които излизат на улиците да протестират, Лукашенко трябва да създаде значителни политически пробойни, през които да могат да изразяват притесненията си.

В Беларус съществуват възможности в редица икономически сектори. Така например, Минск е нещо като Силиконовата долина на Източна Европа. Технологичният сектор генерира значителен дял от приходите и Брутния вътрешен продукт на страната.

Не трябва да ни изненадва, че голяма част от най-големите таланти на страната я напуснаха за истинската Силиконова долира и други топ дестинации, за да открият по-добри кариерни възможности.

Търговията в услугите ще бъде най-важният двигател на икономическия растеж за дълъг период през идните години.

Коронавирусът засили скоростта, с която технологическите услуги стават все по-голяма част от ежедневието ни, а услуги като телемедицината, дистанционното обучение и електронната търговия стават все по-важни.

Правителството на Лукашенко трябва да сътрудничи на технологичния си сектор и да задвижва развитието му, играейки на една от ключовите си сили - изключително талантливата си и добре образована работна сила.

Създаването на ръст в доходите за една нощ, който ще направи Беларус сравним с европейските си съседи е невъзможно, но има неща, които Лукашенко може да направи още сега за да помогне за разрешаване на ситуацията.

Диверсификация на икономиката, подобрение на трудовите закони

На първо място, трябва да се намалят бизнес регулациите. Не до степен, че да се предаде страната на международни хищнически компании, но все пак това може да се окаже полезно за насърчаването на икономическия растеж.

Диверсифицирането на икономиката на Беларус от гледна точка на продуктите и търговските партньори е една стъпка. Друго нещо е да се увеличат данъчните постъпления, като се легализират досега нелегалните малки бизнеси, които оперират в страната.

Беларус спадна с 12 пункта в класацията за правене на бизнес на Световната банка за 2020 година. Докато Министерството на икономиката твърди, че това е твърде относително спадане, на базата на подобрения на други страни, това всъщност отразява причината защо Беларус трябва да работи по-здраво за да се изгради като атрактивна бизнес дестинация.

В момента Беларус изостава зад почти всичките си партньори от Евразийския икономически съюз.

Второ, да се натисне за нужните трудови реформи, които да създадат сигурност за хората. Беларус има силни трудови закони, които в много отношения гарантират много щедри привилегии и придобивки, а някои промени от 2020-та засилиха беларуския трудов кодекс още повече, включително признаването на фрийлансърите.

Един детайл, който се откроява обаче са беларуските трудови договори, които са валидни поне за едногодишен период и максимално за пет години. Реформата от 2020 година гарантира минимум три години продължение за стриктните служители.

До тази промяна, белорусите получаваха едногодишно продължение на договорите си, което създаваше несигурност и даваше сигнали, че значителен дял от страната беше и все още е в риск от изпадане в бедност заради безработица.

Увеличаването на това до три години все още не е достатъчно голяма сигурност и договорите трябва да получат правото да бъдат преговаряни между служителите и работодателите.

В същия дух, държавата трябва да влезе в диалог с независимите професионални съюз и да уважава техните права, гарантирани от законодателството.

Да се позволи на работниците в различни сектори да се присъединят към профсъюзите независимо, може да помогне да се ограничи растящата разлика между заплатите в различните сектори на страната.

Докато загубата на опитна работна ръка е проблем за Беларус, загубата на така наречения неквалифициран труд също вреди на страната значително, тъй като много нископлатени работници заминават като гастарбайтери за Европейския съюз.

Това води до загуба на данъчни постъпления, по-ниски пенсионни плащания и загуба на БВП, и директно влияе на стагниращите заплати в самия Беларус, в добавка към незначителното повишаване на жизнения стандарт.

Има и сериозни географски различия и неравенства в Беларус между селските области и градовете.

Това включва различия както в заплатите, така и в достъпа до обществени блага, включително транспортни връзки и основна инфраструктура. Бюджетът за 2020 година адресира това със значително разширени разходи за инжинерна и транспортна инфраструктура.

Със сигурност сега е времето тези проекти да се преследват с ентусиазъм. Трябва да се отбележи, че тези географски различия не са уникално беларуски проблем.

Да се признае вътрешната опозиция, за да не започне да клони към Запада

В политическата сфера трябва да се даде пространство на тези, които са недоволни. Докато е вярно, че настоящата опозиция е свързана със Запада, включително със Съединените щати и други агресивни страни, това все пак не беше задължително и закономерно.

Ако достатъчно пространство съществува вътрешно в самата политическа система за опозицията, това може да я отклони от външните сили.

Самият Лукашенко с действията си тикна организираната опозиция в ръцете на тези, които са склонни да я слушат, т.е. на Запада. И докато това беше политически печелившо този път, защото доказа наратива му, че опозицията са западни инфилтратори изцяло, следващият път може да доведе до гибел за беларуската държава.

За да продължи дълготрайността си, политическата система трябва да включи млади хора като ключов компонент и да избягва грешките, а именно действието с тежка ръка, което води до отчуждаване и разделение.

Конституционният референдум, който Лукашенко обеща може да бъде перфектната възможност за отваряне на политическата система и включването на по-големи части от обществото.

Това може да служи не само като начин за купуване на време, но и за възпиране на чуждестранните намеси в Беларус. Фактът, че такъв механизъм съществува и той може да го види също е позитивен знак, но той трябва да бъде допълнен с пускането на затворници, които са свързани с опозицията и са задържани без официални обвинения.

Както Лукашенко добре знаее, конституционният референдум може да е хазарт, който неминуемо да доведе до колапса на беларуския социализъм.

За да го поддържа, самият Лукашенко трябва да положи усилията и условията, при които по-късно да легитимизира настоящата беларуска държава, като адресира реалните проблеми, които съществуват.

Няма причина той да не успее, тъй като държавата е добре консолидирана и технократите, които управляват различните министерства и държавни агенции са изключително компетентни.

Всичко съществува за един вече стабилен Беларус, но както самият Лукашенко каза, системата трябва да работи "без да бъде свързана с една персона, включително Лукашенко".

Превод: СМ