/Поглед.инфо/ Президентската кампания в Беларус, която трябва да приключи с гласуване на 9 август, достигна финалната права. На 14 юли Централната избирателна комисия (ЦИК) официално регистрира кандидатите за президент.
На етапа на регистрация бяха елиминирани двама от най-сериозните противници на действащия президент Александър Лукашенко - бившият шеф на „Белгазпромбанк“ Виктор Бабарико и бившият помощник на белоруския лидер Валери Цепкало. Първият е арестуван през юни по подозрение за незаконни банкови транзакции, укриване на данъци и подкуп; на втория е отказано повече от половината от подписите, подадени в ЦИК. По този начин действащият президент гарантирано няма реална алтернатива при предстоящото гласуване. На избирателите останаха четирима открито слаби кандидати, от които да избират.
Сред противниците на Лукашенко, които останаха в президентската надпревара, няма човек, който би подкрепил избрания от сегашното правителство път на развитие. Това за пореден път се потвърди от изказванията на кандидатите в държавната телевизия на 21 юли: никой от претендентите за поста на държавен глава, с изключение на настоящия президент, не говори за продължаване на белоруско-руската интеграция. Почти всички алтернативни кандидати в един импулс декларираха необходимостта да се унищожи всичко, което е създадено между двете страни през последните десетилетия.
Основният противник на белоруско-руското сближаване сред претендентите за държавния глава е Анна Канопацкая, която дълго време в Беларус не беше смятана за сериозен политик. Особено след като тя успя да влезе в белоруския парламент през 2016 г., където представители на опозицията не бяха влизали от 12 години.
Характерна особеност на позицията на Канопацкая е, че през последните две години тя последователно се застъпва за идеята за прекратяване на съществуването на Съюза на Беларус и Русия. През 2019 г. тя инициира петиция за денонсиране на Договора за съюз от 1999 г., обосновавайки това с факта, че води до загуба на суверенитета и независимостта на републиката. По-късно тя обжалва пред Върховния съд на Руската федерация с искане да ѝ предостави информация за практиката на денонсиране на международни договори, една от страните по която е Русия. В откритата си русофобия Канопацкая започна да прави доста странни неща. Например, на 16 юли тя изпрати изявление до белоруското външно министерство срещу посещението в републиката на бившия руски посланик в Минск Михаил Бабич, който сега е първият заместник-министър на икономическото развитие на Руската федерация. Присъствието на Бабич "на територията на страната ни по време на президентските избори", каза Канопацкая, "противоречи на интересите на Република Беларус и само ще допринесе за растежа на разрушителните настроения в обществото".
В тази връзка не е изненадващо, че темата за белоруско-руските отношения стана една от основните теми в предизборните й изявления. Според Канопацкая тя е единственият истински проевропейски опозиционен противник на Лукашенко, който „не се е поддал на влиянието на руските марионетки“, застъпва се за използването на белоруския език, оттеглянето от Съюзната държава и ОДКБ, както и за прекратяването на договори за наем на руски военни съоръжения в републиката.
В настоящата президентска надпревара именно Канопацкая стана пряк изразител на настроенията на националистическата част на обществото, обещавайки да направи 25 март публичен празник (датата на провъзгласяването на независимостта на Беларуската народна република през 1918 г.), да върне бяло-червено-бялото знаме и герба „Пагоня“, а също така въвеждат наказателна отговорност за отричане съществуването на беларуската нация и независимата беларуска държава. Обърнете внимание, че подобни изявления, като самата Канопацкая, не намират сериозен отзвук в белоруското общество, въпреки че отразяват възгледите на част от населението.
Другите претенденти за президент на Беларус на пръв поглед изглеждат по-малко антируски. По-специално бившият член на пропрезидентската комунистическа партия на Беларус, а сега лидер на опозиционната партия "Беларуска социалдемократическа Грамада" Сергей Черехен се застъпва за приятелски отношения с Русия. Той обаче смята, че не е необходимо споразумението за руските военни бази в републиката да бъде разширявано. Освен това, според него повечето икономически проблеми на страната са свързани именно с факта, че Беларус е зависим от Русия и нейния пазар и това не позволява Минск да гледа на Запад и да плаши чуждите партньори от републиката.
Черехен, като повечето прозападни опозиционери, настоява за връщането на бяло-червено-белия флаг и герба на Пагоня, предлага да откаже участието си във всякакви интеграционни и военни блокове и да разшири използването на белоруския език в страната, но без да се засяга руският. Няма дори намек за необходимостта от по-нататъшна интеграция с Русия в неговата програма.
Друг кандидат за президент, съпредседател на движението „Кажи истината“, Андрей Дмитриев, се обявява за даване на неутрален статут на Беларус и смята Съюзната държава „количка, която няма да отиде никъде“. Той призовава за поддържане на икономическо и социално-културно сътрудничество с Русия, но се съсредоточава върху факта, че рано или късно самата интеграция ще се сбъдне. В същото време Дмитриев не е против участието на страната в Евразийския икономически съюз (ИАЕУ), но призовава да се съсредоточи не върху двустранните връзки, а върху взаимодействието с всички членове на тази асоциация.
Най-неясната позиция по отношение на бъдещото белоруско-руско сътрудничество е формулирана от Светлана Тихановская, съпруга на арестувания блогър Сергей Тихановски. В момента тя няма ясна програма. Нещо повече, след отказа да се регистрират Виктор Бабарико и Валери Цепкало, Тихановская обяви сливането с щаба им, което всъщност означава предаване чрез нея на идеите на двамата противници на Лукашенко, които бяха изхвърлени от президентската надпревара. Както знаете, и двамата бивши претенденти за поста на държавен глава също не разговаряха за планове за по-нататъшно сближаване между Беларус и Русия. Освен това съпругът на Тихановская, под чието влияние винаги е била, преди това се е противопоставял на Съюзната държава и е активен участник в протестните акции срещу интеграцията в края на 2019 г.
В последните изявления на Светлана Тихановская все още няма пряк отказ от необходимостта да се запазят белоруско-руските отношения, но все повече се появява ориентация към Запада. Вече е ясно, че кандидатът е подложен на натиск от националисти, които буквално я принудиха в скорошно интервю да заяви необходимостта от увеличаване на броя на училищата в Беларус с беларуски език на обучение и обещават да проведат кампанията си на беларуски език. Между другото, този кандидат-президент крие децата си на Запад с пряката подкрепа на такъв антируски политик като Наталия Радина, редактор на портала „Харта'97“.
В настоящата ситуация, повтаряме, единственият, който в своите изказвания подкрепя запазването на Съюзната държава и сближаването на Беларус и Русия, е Александър Лукашенко. Въпреки периодично повтаряните му думи за недружелюбни стъпки от страна на Москва, негативната му реакция към процесите в ИАЕУ, обвиненията му в намесата на Русия във вътрешните работи на Беларус и прочие, той е единственият от всички кандидати за президент, който говори за беларуси и руснаци като братски народи. И точно това отговаря напълно на възгледите на мнозинството от населението на републиката.
Ако се обърнем към реториката на белоруския лидер през последните седмици, ще забележим, че в него престава да звучи пряка критика към Русия, която използва за рязане на ушите на неговите избиратели. Приятелска прегръдка с руския премиер Михаил Мишустин в Минск на 17 юли демонстрира положителното отношение на Москва към личността на настоящия президент към широката общественост. Всичко това заедно прави Александър Лукашенко не само основният официален защитник на независимостта на Беларус, но и всъщност най-проруският кандидат на предстоящите избори. Денят 9 август и събитията, които последват, ще поставят точка по въпроса.
Превод: В. Сергеев