ДАН КУРЦ-ФЕЛАН
Нека преминем направо към темата, която без съмнение доминира по-голямата част от последната ви година и ще доминираме през следващите пет месеца. Какво очаквате от вероятната украинска офанзива през следващите седмици и какъв ще бъде пътят от успешното настъпление до съгласуван изход от тази война?
ГЕНЕРАЛ МАРК МИЛИ
Не искам да спекулирам по темата за конкретна офанзива дали ще се случи или не. Това, което ще кажа, е, че през последните няколко месеца украинците ни молят за помощ, военна помощ, помогнете ни, обучете, дайте техника и оборудване на въоръжените ни сили. По-специално около девет бригади, общовойскови и механизирани. Освен това има няколко леки пехотни части, нещо като рейнджъри, на които също помогнахме с обучението. И казвам, че ние – имам предвид НАТО, всички европейски партньори, ние го направихме.
И така, бих ви казал, че украинците в момента имат способността да атакуват, могат да извършват нападателни операции и също така имат способността да се защитават, имат значително подобрена военна сила в сравнение с това, което имаха само преди година. Така че мисля, че техните възможности са се увеличили значително. Сега те могат или да атакуват, или да се защитават. Затова не искам да предполагам, дали те могат или не могат да започнат настъпателна операция през следващите седмици. От тях ще зависи. Те имат значително количество планиране и координация, които е необходимо да бъдат направени, ако ще започнат настъпателна операция. Но, повтарям, те са готови да атакуват или да се защитават.
ДАН КУРЦ-ФЕЛАН
А пътят оттам до съгласувания резултат? Вие подчертахте отново и отново необходимостта тази война да приключи с преговори, както направиха и президентът Байдън, президентът Зеленски и много други. Как можем да постигнем това, имайки предвид оценките на високопоставени представители на правителството на САЩ, че Путин не е съвсем в настроение за преговори в момента?
ГЕНЕРАЛ МАРК МИЛИ
Бих казал няколко неща. Първо, всички войни свършват рано или късно и въпросът е как всъщност свършват. И в този случай знаете ли как може да започне войната? Войната е налагането на вашата политическа воля върху противника чрез организирано насилие. А войните се случват, когато дипломацията се провали.
...
От украинска страна украинците започнаха две последователни офанзиви около август. Едното контранастъпление беше в района на Харков, след което преминаха реката. След това започнаха контранастъпление в района на Херсон и бяха много успешни в това. Така те започнаха две много успешни контраофанзиви, в които принудиха руснаците да отстъпят, затвориха позициите си и възстановиха защитата си. И тогава дойде зимата. И през зимата, въпреки факта, че имаше много битки, почти в стила на Първата световна война, много малко значителни области от територията преминаха от едни ръце в други, с изключение може би на Бахмут.
Така че всъщност имате ситуация по фронтовата линия, която се простира, не знам, ако беше тук, вероятно от Вашингтон до Атланта, нещо подобно. Това е доста сложно. И тази фронтова линия не преминава от ръце в ръце. Всъщност ситуацията е в задънена улица.
И тогава украинците ни помолиха за помощ в изграждането на въоръжените си сили, за да могат във всеки случай да провеждат настъпателни действия с комбиниран маньовър с тежки сили и механизирана пехота. Направихме го, но все още не сме видели докъде ще доведе. Но няма да го обсъждам в тази форма, така че ще видим.
Тогава възниква въпросът как ще свърши? Нека просто кажем в името на аргументацията, че идва настъпление. И сега се занимаваме с вероятности и спекулации, което винаги е опасно. Но мисля, че е справедливо да се каже, че ако имаше офанзива, можеше да има различни резултати.
Очевидно е, че един от тези резултати може да доведе до значителни успехи и унищожаване на руската фронтова линия във всички посоки. И това се е случвало и преди в предишни войни – например в Първата световна война. Така че има такава възможност. Все още има шанс и за частичен успех. Но има и шанс да не успее.
Така че всичко това са диапазони на резултата, ако имаше настъпателна операция. Тогава е вярно и обратното - може би украинците ще провеждат отбранителна операция, а руснаците ще имат голям проблем с организирането на настъпателна операция.
Мисля обаче, че вероятността всяка от страните да постигне политическите си цели, а войната е свързана с политика единствено чрез използване на военни средства - мисля, че ще бъде много трудно, много предизвикателно. И честно казано, не мисля, че е възможно да се сложи край през тази година. Но мисля, че руснаците са пострадали много. Претърпяха много загуби. Тяхната икономика е претърпяла значителни щети. Поне техните сухопътни сили, са сериозно пострадали.
И мисля, че рационалните хора, като част от процеса на вземане на решения в Русия, ще стигнат до заключението, мисля, че след месеци, година или две, те ще стигнат до заключението, че цената надвишава ползата и това ще е време да направим нещо поне по отношение на преговорите. Може би сега не е моментът - не мога да чета мисли.
Не знам кога Путин ще е готов да го направи, но в един момент, ако е рационален, трябва да го направи. Можеше да го направи тази вечер, можеше да сложи край на войната тази вечер. Разбира се, има политически ограничения, присъщи на руската политика.
ДАН КУРЦ-ФЕЛАН
Ако погледнем във времето година назад, ще ни направи впечатление, че всички мислихме много за рисковете от ескалация, включително рисковете от ядрена ескалация. Но на повечето от нас сега това не ни хрумва - може би лъжем себе си, но какво мислите за управлението на риска от ескалация в този контекст и как това се отразява на помощта ни, на съветите ни към украинците или цялостния подход към конфликта?
ГЕНЕРАЛ МАРК МИЛИ
Е, мисля, че е в интерес на всички да не ескалира ситуацията. Русия не иска война с НАТО или Съединените щати, а НАТО и САЩ не искат война с Русия. Така че в това отношение е в интерес на всички, а и Украйна, разбира се, не иска война от такъв мащаб на своя територия. Така че е в интерес на всички да не се изостря ситуацията. Но като казвам това, искам да подчертая, че възможността за ескалация е много реална. Войните са много емоционални; те носят огромно количество страх, има гордост, има интерес, както би ни казал Тукидид. И всичко това се случва по едно и също време, с различна степен на участие. Следователно възможността за ескалация винаги съществува.
Всеки ден ние винаги - каквито и действия да предприемем или каквито и действия да виждаме да предприемат руснаците, ние винаги изчисляваме възможността за ескалация. Защо? Защото последиците от ескалацията са толкова тежки и последиците от въоръжен конфликт между Съединените щати и Русия или която и да е държава от НАТО и Русия биха били крайно опустошителни и за двете страни. Така че е в интерес на всички това да не се случи. Ние винаги го изчисляваме и винаги сме наясно с всяка стъпка и възможността за ескалация и я управляваме толкова внимателно, колкото е възможно.
ДАН КУРЦ-ФЕЛАН
Ако ставаше дума за война с велика сила преди 18 месеца, щяхме да се съсредоточим върху Китай. Едно нещо, което се открои през последната година или малко повече, е нарастващата близост между Русия и Китай. Любопитно ми е как виждате тези отношения, каква е вашата оценка за тези отношения, особено в контекста на войната в Украйна, гледайки какво иска да постигне Си Дзинпин по отношение на войната. И след това, има ли нещо, което смятате, че САЩ могат да направят, за да предотвратят това да се превърне в постоянна характеристика на ландшафта на международната сигурност?
ГЕНЕРАЛ МАРК МИЛИ
За разлика от Студената война, сега в света има три големи сили: САЩ, Китай и Русия. Всички те имат значителен първичен потенциал на сила в своето население, своите икономики и, разбира се, своите военни сили. И трите имат значителни ядрени арсенали. И така, Съединените щати са най-могъщите по всички критерии. Но като казвам това, Русия и Китай също са доста мощни. Следователно не е в интерес на САЩ, Русия и Китай да сформират стратегически военен съюз и трябва да направим всичко възможно това да не се случи.
Но при три ще бъде по-трудно от две, когато отношенията от Студената война бяха между Съветския съюз и Съединените щати, знаете ли, и имаше други сили, които се въртяха около всяка от тези две страни. Но все пак това беше двуполюсен свят, въпреки че признавам, че имаше и други сили. Днес живеем в триполюсен свят, така че с трима е по-трудно от двама и тези взаимоотношения са много трудни за управление.
Така че това, с което трябва да сме наясно и да внимаваме, е да не сближаваме Китай и Русия във военен смисъл. Ще има отношения между държавите, така че конкуренцията тук не е проблем. Проблемът е при конфликт и война. Така че искаме да сме сигурни, че Русия и Китай няма да образуват някакъв вид геостратегически, политически, военен съюз срещу Съединените щати. Има признаци, че Китай и Русия се сближават един с друг. Бих казал, че те трябва да се наблюдават много, много внимателно...
ДАН КУРЦ-ФЕЛАН
Но това засега все още не е геостратегическият военен съюз, който трябва да усетим.
ГЕНЕРАЛ МАРК МИЛИ
Не бих казал, че това е засега. Той все още може да се развие в това. Но видяхме известна икономическа помощ, но не силна по отношение на военния компонент на това. Каквито и съвместни учения да правят, те са малки, относително маловажни. Искам да кажа, че не са съвсем без последствия, но това не са мащабни съвместни военни учения.
По отношение на военната подкрепа и по-специално леталната подкрепа за Русия, досега не е имало нищо наистина значимо. Руснаците, разбира се, питаха и продължават да питат много държави за боеприпаси и т.н. Но има пример за отношения – военните отношения, например на Иран и Русия – това изощо не е добре за нас.
Но с Китай всичко беше много, много скромно. А президентът Си бих казал, че той е много твърд човек, твърд, съвършен реалист. Китайската комунистическа партия е много безмилостна, много безмилостна; но те са много реалистични в смисъл, че са напълно наясно с разходите, ползите и рисковете и също така не искат пряк въоръжен конфликт със Съединените щати.
Те признават, китайците признават колко мощни са Съединените щати. Въпреки факта, че там могат да говорят различни хора, китайците са напълно наясно колко мощни са Съединените щати. И следователно те също не се стремят към този вид въоръжен конфликт. Те искат да постигнат своите национални цели, но всъщност искат да го направят без въоръжен конфликт.
Така че ще видим докъде ще доведе това, но все още не виждаме пълноправен, наистина циментиран, дългосрочен, устойчив геополитически съюз между Китай и Русия. Може ли това да се случи в бъдеще? Възможно е и трябва да внимаваме за това и трябва да направим всичко възможно, за да сме сигурни, че няма да се случи.
Превод: ЕС
Подпишете се за референдума за "Мир и Суверенитет" на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, за да се отвори страницата/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
