В навечерието на общите избори, насрочени за 24 декември, разногласията между представители на трите региона на страната стават все по -очевидни, въпреки опитите на международната общност да постигне консенсус сред либийските политици. Така че в Либия се появиха два закона за президентските избори наведнъж и парламентаристите решиха да обявят вот на недоверие към правителството.
Фелдмаршал Халифа Хафтар предаде командването на Либийската национална армия (LNA) на генерал-полковник Абдеразак ал-Назури, който ще ръководи армията от 23 септември до 24 декември. Това се посочва в указ, подписан от фелдмаршала и публикуван от либийските медии.
Временната оставка на Халифа Хафтар беше възприета в Либия като намерение да участва в президентските избори, които, подобно на парламентарните, са насрочени за 24 декември.
На 10 септември, след бурни дебати, Камарата на представителите (ПП, парламент) най-накрая прие дългоочаквания закон за президентските избори. Според документа либиец без двойно гражданство, който няма съпруга чужденка, няма криминално досие и не е издирван от Международния наказателен съд, може да се кандидатира за президент.
В същото време желаещите да станат президент, ако заемат важни държавни или армейски постове, трябва да подадат оставка не по -късно от три месеца преди изборите, т.е. до 24 септември.
Това правило не се прилага само за преходните органи на Либия (премиер и президентски съвет) Съгласно постигнатите по -рано споразумения тези политици не трябва да участват в избори.
Решението на депутатите предизвика разкол сред либийските политици. В неделя Върховният държавен съвет (HCU, консултативен орган, често наричан горната камара на парламента) одобри собствената си законодателна рамка за общи избори.
Става въпрос не само за президентските, но и за парламентарните избори, решението за чието провеждане ПП все още не е взел. Основната разлика между двата варианта на президентските изборни закони се отнася до характеристиките на кандидата за най -висок държавен пост.
Върховният държавен съвет смята, че военните не трябва да участват в президентската надпревара по -рано от две години след оставката.
Това беше очевиден камък в градината на фелдмаршал Хафтар. Ръководителят на ВДС Халид ал Машри не само не призна закона, предложен от ПП, но и предложи да се отложат президентските избори за 2023 г.
Сега основната интрига е кой друг ще декларира участие в президентската надпревара. Тази седмица в Либия се разпространиха слухове за планираната оставка на председателя на ПП Агила Салех, който също като Халифа Хафтар представлява източната част на страната.
За разлика от фелдмаршала, фигурата на Салех е по -приемлива за политиците в западна Либия, които не могат да простят командира на Либийската национална армия за кампанията му срещу Триполи и го обвиняват във военни престъпления.
Очаква се бившият вътрешен министър Фати Башага да се включи в президентската надпревара от западната част на страната, но все още няма отговор на въпроса дали ще се съгласи да участва в изборите въз основа на закон, непризнат в Триполи.
Въпреки това, по -рано г -н Башага вече беше демонстрирал желание да сътрудничи с Агиа Салех, когато се кандидатираха за поста премиер и президент за преходния период, но загубиха от друга двойка.
Напомняме, че през февруари Либийският форум за политически диалог избра ръководителите на правителството на националното дсъгласие (ПНС) и на Президентския съвет. Това бяха Абдел Хамид Дбеба и Мохамед ал-Манфи.
ПНС започна работа през март. Новите власти смениха правителството на националното съгласие на Либия на Файез Сарадж, който беше и ръководител на Президентския съвет.
Задачата на новите власти е да подготвят общи избори, както и да направят всичко възможно да обединят държавните институции (политически, военни и икономически), които в продължение на седем години съществуват отделно на запад и изток на страната.
Имаше проблеми с последната задача. Базираното в Триполи правителство никога не е намирало общ език с по-голямата част от ПП, който действа в източната част на страната, т.е. на територията, контролирана от Халифа Хафтар. Парламентаристите не бяха съгласни с Върховния държавен съвет, заседаващ в Триполи.
Едно от последните прояви на конфликта беше не само предизборният дебат, но и вотът на недоверие към правителството, обявен във вторник от ПП. За него гласуваха 89 депутати от 113, които присъстваха на закритото заседание. Агила Салех обвини правителството в присвояване и обеща да започне парламентарно разследване на сделките, които са направени.
В резултат на гласуването говорителят на ПП Абдула Блихак заяви, че ПНС ще получи статут на временно правителство и ще продължи да води обичайната си дейност до провеждането на избори.
В същото време в медиите се появиха изявления на някои депутати за ограничаване на правомощията на правителството. По -специално, то вече няма да може да взема решения, свързани с външната политика.
Нито правителството, нито Висшият държавен съвет харесаха този сценарий. Според някои политици, които не са съгласни с резултата от гласуването, то е незаконно.
Според тях, за да се откаже доверието в правителството, трябва да бъдат изпълнени три условия:
- инициаторите на гласуването по този въпрос трябва да бъдат 50 депутати
- за вот на недоверие трябва да гласуват 120 от 200 членове на ПП
- решението трябва да бъде съгласувано с Върховния държавен съвет.
- Поне последните две условия не бяха изпълнени. Нещо повече, 38 депутати обещаха да се противопоставят на приетото решение на своите колеги, а някои от парламентаристите заявиха, че изобщо не са наясно с датата на гласуване.
„При тях няа нищо друго освен зло, война и унищожение на страната. Такъв парламент не може да представлява либийския народ, което означава, че той трябва да си тръгне и да си тръгне с Божията помощ “, каза либийският премиер Абдел Хамид Дбеба в отговор на решението на Камарата на представителите.
Г -н Дбеба призова либийците да излязат в петък след следобедната молитва, за да се изкажат в подкрепа на правителството.
Часове след гласуването в ПП Мисията на Организацията на обединените нации в Либия (UNSMIL) побърза да обяви, че ПНС остава легитимно за международната общност и ще остане такова, докато ново правителство не го смени „чрез организиран процес след избори“.
Освен това ръководителят на мисията Ян Кубиш подчерта, че сега основната задача на парламента е да финализира закона за парламентарните избори и да завърши този процес в рамките на една седмица, както и като цяло да постигне консенсус относно законодателната основа за Избори.
Отлагането на изборите е малко вероятно да подхожда на международната общност, но тя се озова в трудна ситуация, без да разбира на кое избирателно право да се съсредоточи.
Вярно, говорейки на 10 септември на заседание на Съвета за сигурност на ООН, посветено на Либия, Ян Кубис заяви, че провеждането на избори „дори в далеч от идеалната ситуация, с всичките й негативни последици, проблеми и рискове, е много по -желателно от липсата на избори , което само ще засили разделянето. нестабилност и конфликт ”.
В същото време някои експерти смятат, че решението на Халифа Хафтар да се кандидатира за поста може да сложи край на деликатния баланс в Либия и да доведе до война.
Последното изявление на доверието на UNSMIL към Правителството на националнтоо съгласие и изборите беше публикувано отново в социалните му мрежи от посолството на САЩ в Либия, като по този начин изрази солидарност с позицията на мисията.
В същото време Анкара, която винаги действа в защита на интересите на либийските сили в Триполи, не сдържа емоциите, заявявайки, че решението на парламента няма да допринесе за стабилността в Либия.
Според Джалал Харшауи, изследовател по либийските въпроси в холандския Институт за международни отношения „Клингендаал“, „много държави, които заемат позиция, противоположна на Турция, са готови да дадат предимство на закона, приет от ПП, ръководена от Агила Салех“.
В интервю за "Комерсант" той също отбеляза желанието на Вашингтон да направи всичко възможно, за да проведе изборите навреме.
„За тази цел може да се наложи САЩ да действат по -решително“, каза експертът.
Превод: СМ
