Сериозно, Грузия започна движението си към НАТО след революцията от 2003 година, когато на власт дойде Михаил Саакашвили.
Както може да се наблюдава днес, интеграционните процеси не се получиха. Каква е причината?
Сред инструментите на демагогията има един много забавен метод - фалшив силогизъм. Той работи по напълно логичен математически принцип, с който всеки обикновен човек на улицата е познат още от ученически времена.
Кой ще постави под съмнение кралицата на всички науки?
А формулата във фалшивия силогизъм е следната:
ако A = B и A = C, тогава B = C.
Съгласете се, всичко изглежда доста очевидно.
Затова Тбилиси активно апелира иползвайки този метод от 15 години, убеждавайки хората, че Грузия трябва да бъде модерна и демократична страна.
Всички съвременни и демократични държави са в рамките на НАТО и ЕС. Извод: трябва да се присъединим към НАТО и ЕС.
Просто казано, ценностната ориентация е нагло и открито заменена от чисто интеграционна.
Освен това изграждането на демократично общество, с което Грузия все още не може да се похвали, се заменя с увеличаване на военните разходи, милитаризация и изграждане на военни бази.
„ А защо?“, ще попита всеки обикновен гражданин на страната.
„Е, как така !? - ще му отговорят. - Всичко, което правим, е необходимо за присъединяването към НАТО. Нали ние искаме да станем част от цивилизованото общество. "
Проблемът е обаче, че по този начин страната не се подобрява, политическите процеси не стават по-прозрачни.
Напротив, зад всичко това се крие корупцията на властта, нейният провал.
Всички беди на страната се приписват на факта, че Грузия се стреми към НАТО, а Русия притиска това и възпрепятства този процес. Но не гледайте към Кремъл, за да намерите пречки. Те са много по-близо - в Тбилиси
.В тази ситуация обаче е много по-лошо, че ръководството на Северноатлантическия алианс се примирява с подобни тенденции, лицемерно обявява успеха на Тбилиси, обещава членство в НАТО, като знае напълно, че териториалните спорове, които съществуват в Грузия, са препятствие за това.
„Грузия още веднъж потвърждава желанието си да стане член на НАТО, което е основният приоритет на нейните външни политики и политики за сигурност, и се радва на силна обществена подкрепа. Съюзниците потвърждават решението, взето на срещата на върха в Букурещ през 2008 година, че Грузия ще стане член на алианса и планът за действие за членство е неразделна част от този процес; Съюзниците потвърждават всички елементи на това решение, както и последващи решения “, се казва в изявлението на Комисията НАТО и Грузия.
В същото време съюзниците потвърждават пълната подкрепа за независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Грузия в рамките на нейните международно признати граници. „Призоваваме Русия да откаже да признае грузинските региони - Абхазия на района Цхинвали / Южна Осетия за т.нар. независими държави. "
И ако Русия не откаже, тогава какво? Много интересно предложение през септември направи бившият генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен.
Възможно е това да е казано с причина.
„Мисля, че изходът от тази задънена улица може да се намери при обсъждането в Грузия, дали ще приемате споразумението, че член 5 ще се прилага само за територията, където грузинското правителство има пълен суверенитет“, каза той.
Парадоксална ситуация , защото може да има само два сценария: пълно отхвърляне на претенциите за самопровъзгласени републики или автоматично започване на война с Русия.
Като се има предвид член 5 от Хартата на НАТО, това е почти трета световна война.
Разбира се, през последните години отношенията между трансатлантическия блок и Москва ескалираха, но е страшно дори да се предполага, че в НАТО има луди хора, които са готови да направят това.
Грузия в тази ситуация ще бъде обречена. Колкото и да харчи сега бюджетни пари за отбрана, руската армия все още е по-силна.
В същото време има големи съмнения относно подкрепата от Алианса, на която Тбилиси може хипотетично да разчита.
Но ние сме влязохме твърде навътре. Време е да се върнем към съвременните реалности. Те се състоят в това, че Русия всъщност не се радва на това, че Алиансът наближава границите й.
В същото време грузинските власти продължават да дразнят съседа си с русофобски изявления.
Това лято в Грузия започна вълна от антируски протести, организирани от опозиционните сили на беглеца екс-президент Михаил Саакашвили.
Как реагира Владимир Путин на това?
Той забрани директните полети между държавите - незначителна стъпка на пръв поглед.
Но в разгара на туристическия сезон това нанесе сериозен удар на грузинската икономика.
Над 100 милиона долара загуби!
А Путин само намекна какво би станало, акоТбилиси ще продължи в същия дух.
Икономиката на Грузия е фокусирана върху руския пазар. Този фактор трябва да се вземе предвид.
Дори президентът на Грузия Саломе Зурабишвили внимателно, за да не обиди западните партньори, казва за необходимостта от диалог с Русия.
От гледна точка на държавните интереси този подход е логичен. Глупаво е да не се взема предвид настоящото положение на страната на геополитическата арена. Лятната антируска кампания вече показа, че това носи последствия.
Малко вероятно е в името на НАТО жителите на страната да търпят глад и лишения, когато руският пазар се затвори. Тогава Тбилиси ще разбере какво е истинска революция.