/Поглед.инфо/ Перспективата за присъединяване на Грузия към Северноатлантическия алианс - тази тема се обсъжда с известна закономерност.
Представители на НАТО говорят за напредъка на страната към членство.
Тбилиси потвърждава придържането към този курс.
Този цикъл продължава от началото на века.
Сериозно, Грузия започна движението си към НАТО след революцията от 2003 година, когато на власт дойде Михаил Саакашвили.
Както може да се наблюдава днес, интеграционните процеси не се получиха. Каква е причината?
Сред инструментите на демагогията има един много забавен метод - фалшив силогизъм. Той работи по напълно логичен математически принцип, с който всеки обикновен човек на улицата е познат още от ученически времена.
Кой ще постави под съмнение кралицата на всички науки?
А формулата във фалшивия силогизъм е следната:
ако A = B и A = C, тогава B = C.
Съгласете се, всичко изглежда доста очевидно.
Затова Тбилиси активно апелира иползвайки този метод от 15 години, убеждавайки хората, че Грузия трябва да бъде модерна и демократична страна.
Всички съвременни и демократични държави са в рамките на НАТО и ЕС. Извод: трябва да се присъединим към НАТО и ЕС.
Просто казано, ценностната ориентация е нагло и открито заменена от чисто интеграционна.
Освен това изграждането на демократично общество, с което Грузия все още не може да се похвали, се заменя с увеличаване на военните разходи, милитаризация и изграждане на военни бази.
„ А защо?“, ще попита всеки обикновен гражданин на страната.
„Е, как така !? - ще му отговорят. - Всичко, което правим, е необходимо за присъединяването към НАТО. Нали ние искаме да станем част от цивилизованото общество. "
Проблемът е обаче, че по този начин страната не се подобрява, политическите процеси не стават по-прозрачни.
Напротив, зад всичко това се крие корупцията на властта, нейният провал.
Всички беди на страната се приписват на факта, че Грузия се стреми към НАТО, а Русия притиска това и възпрепятства този процес. Но не гледайте към Кремъл, за да намерите пречки. Те са много по-близо - в Тбилиси
.В тази ситуация обаче е много по-лошо, че ръководството на Северноатлантическия алианс се примирява с подобни тенденции, лицемерно обявява успеха на Тбилиси, обещава членство в НАТО, като знае напълно, че териториалните спорове, които съществуват в Грузия, са препятствие за това.
„Грузия още веднъж потвърждава желанието си да стане член на НАТО, което е основният приоритет на нейните външни политики и политики за сигурност, и се радва на силна обществена подкрепа. Съюзниците потвърждават решението, взето на срещата на върха в Букурещ през 2008 година, че Грузия ще стане член на алианса и планът за действие за членство е неразделна част от този процес; Съюзниците потвърждават всички елементи на това решение, както и последващи решения “, се казва в изявлението на Комисията НАТО и Грузия.
В същото време съюзниците потвърждават пълната подкрепа за независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Грузия в рамките на нейните международно признати граници. „Призоваваме Русия да откаже да признае грузинските региони - Абхазия на района Цхинвали / Южна Осетия за т.нар. независими държави. "
И ако Русия не откаже, тогава какво? Много интересно предложение през септември направи бившият генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен.
Възможно е това да е казано с причина.
„Мисля, че изходът от тази задънена улица може да се намери при обсъждането в Грузия, дали ще приемате споразумението, че член 5 ще се прилага само за територията, където грузинското правителство има пълен суверенитет“, каза той.
Парадоксална ситуация , защото може да има само два сценария: пълно отхвърляне на претенциите за самопровъзгласени републики или автоматично започване на война с Русия.
Като се има предвид член 5 от Хартата на НАТО, това е почти трета световна война.
Разбира се, през последните години отношенията между трансатлантическия блок и Москва ескалираха, но е страшно дори да се предполага, че в НАТО има луди хора, които са готови да направят това.
Грузия в тази ситуация ще бъде обречена. Колкото и да харчи сега бюджетни пари за отбрана, руската армия все още е по-силна.
В същото време има големи съмнения относно подкрепата от Алианса, на която Тбилиси може хипотетично да разчита.
Но ние сме влязохме твърде навътре. Време е да се върнем към съвременните реалности. Те се състоят в това, че Русия всъщност не се радва на това, че Алиансът наближава границите й.
В същото време грузинските власти продължават да дразнят съседа си с русофобски изявления.
Това лято в Грузия започна вълна от антируски протести, организирани от опозиционните сили на беглеца екс-президент Михаил Саакашвили.
Как реагира Владимир Путин на това?
Той забрани директните полети между държавите - незначителна стъпка на пръв поглед.
Но в разгара на туристическия сезон това нанесе сериозен удар на грузинската икономика.
Над 100 милиона долара загуби!
А Путин само намекна какво би станало, акоТбилиси ще продължи в същия дух.
Икономиката на Грузия е фокусирана върху руския пазар. Този фактор трябва да се вземе предвид.
Дори президентът на Грузия Саломе Зурабишвили внимателно, за да не обиди западните партньори, казва за необходимостта от диалог с Русия.
От гледна точка на държавните интереси този подход е логичен. Глупаво е да не се взема предвид настоящото положение на страната на геополитическата арена. Лятната антируска кампания вече показа, че това носи последствия.
Малко вероятно е в името на НАТО жителите на страната да търпят глад и лишения, когато руският пазар се затвори. Тогава Тбилиси ще разбере какво е истинска революция.