Преди Нова година тя гарантира растежа на американския фондов пазар, а след това - забуксува. Парите се наливат във финансовия сектор, а “Дау Джоунс” бие в невидимия таван от месец и половина. Да, новото „количествено облекчаване“ защити световните фондови пазари от индустриалния спад в Европейския съюз (4,1% през декември) и коронавирусната паника, но след това спря да работи.
Това значи, че падението е неизбежно: въпросът е само в неговата дълбочина. Специалистите по технически анализи отбелязват, че вливането на пари пренареди графиките: ако през есента тяхната динамика съвпадна с навечерието на Великата депресия, сега те са само като в навечерието на 2008 година.
Но ако глобалните пазари не успеят да се сдържат от значителен спад преди майските празници, след частично компенсиране през лятото те ще влязат в нова фаза на рецесия точно в средата на есента, по времето на "последната битка", която агонизиращите глобални либерали ще дадат на побеждаващия Тръмп.
„Китайска нула“?
Допълнителният натиск върху световните фондови пазари оказва паника около коронавируса.
Без нея ръстът на БВП на Китай се забави на най-ниското си равнище от 1990 г. (след което Дън Сяопин беше принуден да прехвърли китайските реформи в активната фаза) 6,1% през 2019 г. до 5,8% през 2020 г.
В допълнение към коронавируса, тази прогноза не отчита „дълговата бомба“: в допълнение към 300% от БВП на официално признатия дълг, в Китай има колосални „заеми в сянка“, чиито мащаб и динамика на плащанията не са известни никому.
През 2020 г. настъпва срокът за погасяване на облигациите на китайските провинции за 2 трилиона юана. Това са само 286,5 милиарда долара, но 2,4 пъти повече от миналата година, три пъти от нивото през 2017 г. и 10 пъти от средното ниво за 2012-2017 г. Те ще трябва да се рефинансират и издават нови, така че обемът на емисиите им през 2020 г. да нарасне с 28% - до 5,5 трилиона юана (788 милиарда долара).
Тези дългове ще изострят отрицателното въздействие на паниката от коронавируса, която сама по себе си може да забави китайския растеж до 4% или дори 3% през първото тримесечие и до 5,4% през 2020 г.
В краткосрочен план се очаква китайското ръководство да реши проблема чрез разширяване на незначителния бюджетен дефицит до над 3% от БВП, което е напълно приемливо по световните стандарти (и, както си спомняме от опита на САЩ от 2009 г., дефицитът може да бъде доведен до 10% от БВП годишно без никакви проблеми).
Но паниката около коронавируса, за разлика от самата му епидемия, се засилва - и последствията от него могат да надхвърлят днешните прогнози, чак до пълното спиране на икономическия растеж в Китай, което вече е получило името „китайска нула“.
А в края на краищата, Китай с търсенето си спаси света да не изпадне в глобална депресия повече от десетилетие. Ако съвременният Атлант се разпадне, няма кой да го замести и светът ще се срине: глобалните пазари ще се разпаднат на макрорегиони, водещи хаотична конкурентна война без правила помежду си (освен това, редица територии ще принадлежат с различните сфери на своята икономика към различни макрорегиони).
В тихите, комфортни времена на фалита на Lehman Brothers се предполагаше, че изпадането на света в глобална депресия може да настъпи с намаляване на ръста на БВП на Китай до 4%. Тогава, при забавяне на растежа до 8%, това изглеждаше нереално далечно, но сега това е възможно още през първото тримесечие.
Изборите в САЩ: Агонията на глобалната либерастия
Най-важното събитие за Запада през 2020 г. (за нас, разбира се, са предсрочните избори за Държавна дума, а за Китай - преодоляване на коронавируса) са президентските избори в САЩ.
В продължение на три години Тръмп пое контрола над държавния апарат и Републиканската партия, които първоначално бяха враждебни към него - и след победата той ги използва, за да унищожи „дълбоката държава“, обслужваща финансовите спекуланти, напускащи световната политическа арена и следователно враждебно настроени към него.
За американските глобални либерали като цяло (които са много по-широки от естаблишмънта на Демократическата партия) това ще бъде в най-добрия случай социално убийство. Мнозина ще бъдат изправени пред избор между затвора (за престъпления, неприемливи дори по стандартите на Съединените щати) и гроба (като потенциално нежелани свидетели; само сред клана Клинтън се наброяват до 90 такива жертви).
Следователно победата на Тръмп е неприемлива за либералния клан на САЩ, но няма с какво да се бори, включително поради пълното разпадане на традиционния естаблишмънт, който напълно е загубил връзка с реалността поради крайната си идеологизация (а в някои случаи, изглежда, също и поради деменцията, свързана с възрастта).
Тръмп можеше да бъде победен на изборите само от симпатягата Джо Байдън, но той е напълно дискредитиран заради съучастието си в престъпленията в Украйна (сред които, освен корупцията и масовите убийства на украинци, лесно може да изплува неприемливото за САЩ прахосване на парите на американските данъкоплатци)
Бърни Сандърс за либералния естаблишмънт е дори по-лош от Тръмп: последният е поне капиталист. Следователно, той няма да бъде допуснат до гласуването с всякакви средства, най-малкото с преки престъпления, до каквито прибегна щаба на Хилари при последните избори (и заради които, за да се отвлече вниманието, бе вдигната врявата за „руските хакери“ и бяха наложени санкциите срещу нас).
Медийният магнат и бивш кмет на Ню Йорк, всеобщият фаворит, 77-годишният Блумбърг изпусна времето си, като го подари на Хилари Клинтън през 2016 г . „Кандидатът на естаблишмънта” на демократите, 70-годишната Елизабет Уорън, става известна с нелепите си действия (тя успя да се обяви за потомък на индианците, за да получи съответните предимства и след това отказа да премине ДНК-тест). А 38-годишната ярка Тулси Габард, която наистина е в състояние да победи Тръмп, просто не се възприема от закостенялата демократична геронтокрация.
Нейният връстник, хомосексуалистът Пит Бутиджич, стана звезда, спечели първите първични избори на Демократическата партия според сценария от комиксите: след множество компютърни сривове при преброяването на гласовете, наречени от самите демократи „технологична катастрофа“ и с вероятната връзка с разработчика на софтуера за броенето.
По този начин глобалните либерали вече са загубили изборите в САЩ и ще трябва да се борят за самосъхранение, „преобръщайки масите“ според съвета на героя от култовия сериал „Къща от карти“.
Може да се решат да организират антитръмповска “цветна революция”: технологиите са отработени, не е трудно да се доведат “неизвестни снайперисти” от Грузия или от Украйна, а отсъствието на американско посолство напълно може да се компенсира с многочислените организации като тези на Сорос.
Тази заплаха е така очевидна, че Тръмп, през устата на на генералния прокурор, рязко предупреди потенциалните заговорници - но те нямат изход: в Америка Тръмп няма място за тях и това е може би единственото, което осъзнават, въпреки своята неадекватност.
Допълнителен ресурс може да им даде коронавирусната епидемия: те могат лесно да обвинят Тръмп в първата по рода си мащабна употреба на бактериологични оръжия за масово унищожение (и втората употреба на оръжия за масово унищожение като такива).
Истинското съдържание на обвинението (защото съвременните китайци не са по-симпатични на американския естаблишмънт от японците по времето на Хирошима и Нагасаки) би могло да бъде създаването на заплаха от глобална икономическа катастрофа, която да навреди на американските интереси. И в този случай въпросът няма да бъде ограничен до поредните санкции срещу Русия, - внезапното преминаване на рутинния протестен марш към Вашингтон и щурм към Белия дом, излъчван в ефира на CNN, ще стане доста вероятно.
Тръмп, ако оцелее, запазва властта: вятърът на историята духа в платната на глобалните патриоти - но дестабилизацията на САЩ ще подкопае световните пазари и може да се превърне в решаващ фактор за изпадането на света в Глобална депресия.
В ада на глобалната депресия: войни на патриотите
Глобалната депресия ще лиши от глобално доминиране финансовите спекуланти и либералите, които им служат, дори и само в резултат на унищожаването на местообитанието им: глобалните пазари ще се разпаднат, а международните спекуланти са по-силни от държавите, само ако има глобални пазари. Още на макрорегионално ниво спекулантите ще се окажат подчинени на местните власти, тоест на патриоти, както се случи по света с началото на Голямата депресия. Както и тогава, те ще се запазят като глобална сила, определяща взаимодействието между макрорегионите.
Но съдържанието на историята вече няма да бъде борбата между тях и различните патриоти, както е сега, а борбата на тези патриоти помежду им. Как точно ще се случи това, показа Тръмп, спечели светкавична победа в новия кръг на търговската агресия срещу Китай, веднага провала на процедурата за импийчмънт, повдигната срещу него.
В сблъсъка на патриотичните сили на различни макрорегиони, ключов фактор ще бъде способността да се вземе поне част от наскоро победените глобални либерали като съюзници, като второстепенна, но значима сила. В междувоенния период Сталин модернизира СССР с точно такова партньорство (а Коминтерна е , макар и изключително независим и своенравен, но клон на Финансовия интернационал от онова време).
Нито САЩ, нито Китай ще успеят да влязат в такова партньорство, преди всичко заради желанието за световно господство. Освен това Тръмп няма да може да сключи съюз с либералите, на които тъкмо им е нанесъл историческо поражение, а Си Цзинпин - като отказва да стане младши партньор на британските елити.
Европейският съюз няма да има самостоятелна роля, докато не се превърне в ЕвроХалифат, Индия е пасивна, Япония е лишена от творчески дух, а Англия няма ресурсна база за реализирането на стратегическата си визия.
Само Русия може рязко, непропорционално на наличните ресурси, да увеличи влиянието си след поражението на глобалните либерали чрез съюз с тях.
Може би неестествената от патриотична гледна точка и разрушителна лоялност на президента Путин към либералния клан е причинена не само от формирането му като политик в обкръжението на Собчак, но и настъпващото изостряне на междунационалната конкуренция. В крайна сметка Примаков, който систематично го консултира, се изказваше против несправедливостта на еднополюсния свят, но изобщо криеше трудностите и опасностите от „многополюсния“ свят.
Русия „резерват за таласъми“?
Такъв съюз е опасен, защото е необходима висока управленска култура за провеждане на политики в страната, които са несъвместими с ценностите на външните партньори. В противен случай Русия може да се превърне в Ковчега, спасил глобалните либерали до началото на ерата на патриотизма, преди да се преодолее Глобалната депресия и да започне новата реинтеграция на света и формирането на нов глобален пазар - един вид либерален „резерват на таласъмите“.
Тогава либералната политика на разграбване, изнудване и изтощаване на Русия ще продължи (предвестник е измамата с прехвърлянето на Сбербанк на правителството), а фразата на президента Путин за запазването на нормално семейство става зловеща (така миналият път с думите “докато съм президент, няма” той говори през 2015 година за недопустимостта на повишаването на пенсионната възраст). При тези условия Ковчегът на либерализма може да потъне на половината път.
“Левите проекти” извън “Ютюб” ще се свеждат или до безопасната за властта канализация на протестната енергия стил Грудинин, или до дискредитиране и арести на активисти.
Но крахът на господството на глобалните либерали и конкуренцията на всички с всички, освен опасности, отваря възможно най-широките пространства за творба на история. Така, за да отслабят съюза на Русия и Китай, САЩ лесно ще подкрепят възстановяването на Съветския съюз в нова форма. Но няма кой да мисли за това в руското ръководство (тъй като хората в рамките на либералната логика се разглеждат като тежест, а не ресурс) и най-важното, за да пресъздадем нова общност, ни е нужен позитивен и предизвикваща желание за присъединяване към него образ на бъдещето.
Той е, макар и смешен, дори сред украинските нацисти, но не и сред руските либерали и корумпираните чиновници. Те не са в състояние да се харесат на народите поради хищния си характер, а на откъсналите се и подивяващи национални елити те ще могат да предложат единствено съвместно разграбване на Русия. Но това в никакъв случай не е примамка за националистите от постсоциалистическото пространство, както вече успешно се прилага дори от поляците, а етническите елити искрено вярват, че изтласкването им от руското корито е същият фашизъм и расизъм, който „прогресивният Запад“ със сигурност и при никакви обстоятелства няма да позволи на либералните си слуги, завзели Русия.
За запазването на Русия има нужда от цялостна модернизация в интерес на народа - но това изисква оздравяване на руската държавност, нейното преориентиране от разграбване на страната към изграждането ѝ.
Превод: В. Сергеев
