/Поглед.инфо/ Удивително е, че лидерите на най-развитите страни на нашето време изглежда нямат какво да говорят помежду си, поне на официални събития. Техните речи са поразително празни и монотонни и създават впечатление у неподготвените хора на унили шамански песнопения. Неразбирани от никого, но със сигурност отмиращи поради неадекватността на културата си.

Официалният политически език, разработен от поколения либерални дипломати в условията на последните десетилетия, безпрецедентно проспериращи за човечеството, просто не предполага възможността за пряко и ясно назоваване и изучаване на реалните проблеми. Това се отнася не само за политиката, но и за икономиката.

В резултат на това сериозните преговори са обречени да останат в тайна (като разговора на Путин с министър-председателя на Холандия в Осака, след което последният не само радикално промени своята гледна точка за малайзийския „Боинг“, но и не наруши, както е традицията на западната дипломация, обещанието си да запази тайната на разговора), или се маскират до пълна неузнаваемост под политически коректни заклинания (като призива на Путин за разработване на нови, постлиберални и постглобализационни правила в Петербургския екологичен форум).

Съвременният език на външната политика (и икономиката, и социалното развитие) дава възможност да се работи изключително с третостепенни текущи проблеми. Но дори и техният (което потвърждава тяхната дълговечност) празен, витиеват бюрократичен език им позволява само да обсъждат, но в никакъв случай да не решават въпросите (и дори не се опитват да ги решат).

В условията на приближаваща се криза, липсата на адекватен политически език рязко увеличава нейната разрушителност, тъй като не позволява не само борбата срещу нея, но дори и нейното разбиране. И магиите са добри само за объркване и заплашване на подчинените, но в никакъв случай за решаването на реалните проблеми.

Разбира се, ако високопоставените служители искат да решат проблемите на своите народи и да ги предпазят от бъдещи опасности, те ще разработят необходимия език за това. Ще е груб и примитивен, като вулгарен латински. Но ще изпълни своите минимални функции.

Стерилността на официалния език отразява дори не категоричното нежелание, а пораждащата го дълбоко органична неспособност както да се решават, така и да се разбират проблемите и тенденциите на развитие (или деградация) на съвременното човечество. Най-очевидната причина за това е националният характер на регулирането (дори в рамките на международни организации, които просто координират позициите на различните нации) на глобалните, универсални процеси на човешко развитие.

Това противоречие далеч не се наблюдава за първи път.

В края на по-миналия и началото на миналия век човечеството вече беше достигнало висока степен на интеграция, която значително надвиши управленските способности на тогавашните национални структури. Глобалните структури, възникнали по това време (предимно финансово-спекулативни), които се бореха до смърт с имперските бюрокрации (защото империята е твърде голяма за външно финансово управление и следователно се интересуват от разпадането ѝ в малки национални държави), тласнаха света към Първата световна война, нарушавайки възникващото единство на човечеството.

Тази война унищожи три империи (Германската, Австроунгарската и Османската) и силно притиснаха четвъртата - Руската, съживена от гения на руския народ и Сталин под формата на Съветския съюз. Световният спекулативен капитал (предимно американски) бързо възстанови и задълбочи предвоенната интеграция, но целта на това беше спекулацията, разрушаваща живота на народите. И затова е непоносима за тях. Неспособността на глобалните спекуланти да се саморегулират доведе до глобална депресия - и нова дезинтеграция на света.

Те се реваншираха едва след 60 години, създавайки световни пазари чрез разрушаването на Съветския съюз. Но за поколенията борба те не само не се научиха да регулират тези пазари, но забравиха и за самата тази задача (което също бе подпомогнато от неестествеността на саморегулирането за тях, тъй като спекулантите по своята природа са разрушители, а не създатели).

Огромната сила на спекулативния капитал, ограбването на огромните ресурси на съветската цивилизация, възходът на Китай, който постепенно се превърна в двигател на света, удължи новата ера на спекулации в продължение на три десетилетия - повече от активния живот на цялото поколение. Но и днес виждаме как старото противоречие между глобалното развитие и местното регулиране отново се решава не чрез създаването на глобално регулиране (за което романтиците и диктаторите са мечтали в началото на миналия век), както и преди недостижимо поради разнородността и несъвършенството на човечеството, а чрез дезинтеграцията на света, разпадането му на враждуващи фрагменти, увеличаването на рисковете, причинени от това и увеличаване на броя на жертвите.

Това е нашето утре. И какато безумието на политиците бюрократи и неадекватността на реалността, техният птичи език се явява  негов грозен предвестник.

Скритото подсъзнателно, но болезнено възприемано от нашите опоненти конкурентно предимство на руската цивилизация, се крие в запазването и дори частичното самовъзпроизвеждане на аналитична общност, способна да възприема, анализира реалността и планира нейната промяна. Дали тази общност ще успее да оцелее (макар и в чужбина) и да поддържа вътрешни отношения в предстоящата Русия след свалянето на президента Путин и унищожаването на сегашната държавност от либералния терор, е отворен въпрос в най-добрия случай.

Превод: В.Сергеев