/Поглед.инфо/ Резултатите от гласуването на измененията в конституцията показват, че народът изисква промяна на чуждата му дяснолиберална идеология на държавата с лявоконсервативна.
Историята показва, че всички опити за привличане на Русия в рамките на либералния проект се оказват напълно безрезултатни. Но така се случи, че през 2000 г. Путин влезе в дяснолибералния проект и действа като арбитър в него за два мандата, в края на които изнесе Мюнхенската реч, където за да продължи този проект, той поиска гаранции от Запада за спазване на споразуменията, постигнати със СССР в края на 80-те години.
Западът не реагира правилно и тогава Путин промени риториката и фокуса на този проект от дяснолиберален в ляволиберален. Това се отрази в подписването на „майските укази“, които правителството просто саботира поради липсата на механизми за проверка.
След пенсионната реформа стана ясно, че либералните проекти няма да доведат до добро - доверието в Путин намаля, както се вижда от рейтинга му през последните две години.
Сега има ситуация около гласуването на промени в Конституцията, при които гражданите имаха три варианта: да кажат „за“, да кажат „против“ и да не отидат изобщо. Последните два варианта нямат политическа субективност, защото не е ясно кой стои зад тях и какво предлагат хората.
Но първият вариант беше преходът на Путин към лявоконсервативен проект с всичките му задължителни качества, включително увеличаване на ролята на руския народ и руския език. През последните месеци президентът демонстрира готовност за такъв обрат.
Хората избраха първия вариант, виждайки зад реториката на Путин отраженията на нов политически проект. Сега Путин има кратък период от време - до края на лятото или дори до края на юли - за да докаже на обществеността съществуването на този проект.
Очевидно решението за промяна на проекта е взето през декември. Тогава около Путин се бе образувал либерален заговор. И ако началото на този заговор не е точно известно, то денят и часът на срива му се определят без затруднения - това е речта на Собянин за премахването на контрола на достъпа. В крайна сметка целта, преследвана от онези, които насърчаваха самоизолацията, беше хората, лишени от поминъка си, да излязат на улицата. Президентът обаче започна да дава пари директно на най-уязвимите, включително семейства с деца.
Най-обсъжданата тема в очакване на гласуването за измененията беше темата за зануляването. При условията на много сериозни геополитически промени Руската федерация няма да може да съществува в сегашния си вид до 2024 г. Ако в условията на остра глобална криза икономическата политика на Русия не бъде променена в рамките на левия консервативен проект, тогава жизненият стандарт ще спадне толкова много, че вероятността Русия да се запази до 2024 г. ще стане изключително ниска. При такива условия СССР-2 изглежда напълно адекватно решение на контекста. Поради това зануляването е безсмислено - в новата държава ще има нова конституция.
Може би зануляването е прокарано от хората от екипа на Кириенко като реакция на кампанията за прехода на власт, но е неправилно зануляването да се счита за най-основния елемент от пакета поправки. Всички знаеха отлично за зануляването, но народът разглежда целия пакет от изменения като сигнал за промяна в курса.
Съвременната руска държава има слаб момент - липсата на държавна идеология, забранена от Конституцията от 1993 г. Но включването в новата Конституция на дефиницията на брака като съюз на мъж и жена и много други важни разпоредби е отражение на антилибералното настроение на народа и укрепване на курса към консервативен обрат.
Превод: В. Сергеев