/Поглед.инфо/ Напрежението по света постоянно расте и възникват естествени въпроси: докога и защо? Вече много пъти съм отговарял на тези въпроси, но в рамките на описването на други процеси. Сега е време да поговорим конкретно за това.

И така, през 1913 година, със създаването на Федералния резерв, банкерите получават в ръцете си колосален ресурс - неконтролируема емисия. Някой ще каже, че, видите ли, как е можело да се печатат пари тогава, когато на долара действа “златен стандарт”? Отговорът е в “Спомени от бъдещето”, но ще го повторя. Когато в ръцете ти не е само печатната преса, но и кредитно-паричната политика, проблеми няма: напечатването и предоставянето на конкретен банкер на пари, които теоретично могат да предизвикат инфлационни проблеми, лесно се изтегля чрез затягане на паричната политика.

Грубо казано, едва-едва се повишава лихвата или нормите за резерв за банките и паричната маса влиза в равновесие. Фактически такава операция е равносилна на налагането на гражданите на страната на еднократен данък в полза на този конкретен банкер. Мога да ви уверя - проверяването на подобни операции ще е наистина сложно, особено ако проверката се осъществява от близки на банкера хора.

И ролята на банкерите, в това число и по контрол над обществените институции, през цялото това време расте. Особено рязко след две събития от световната история - Конференцията в Бретън Уддс през 1944 г. и приемането на политиката на “рейгъномика” през 1981 г. Детайлите на процеса са описани в “Спомени от бъдещето”, за нас принципно е важно, че на Запад, някъде към средата на 70-те години (условно от момента на оставката на американския президент Ричард Никсън) банкерите вече здраво държат практически цялата система на медиите, образованието и частично политиците.

А от 1989-1991 година те поеха под контрол и бившата световна система на социализма. Обръщам внимание, че често се оплакват, че хората в Украйна, а частично в Беларус, не разбират какво правят, че със собствените си ръце рушат своята страна и благосъстояние. Това е естественият резултат от отсъствието на алтернативи на либералния (политическият либерализъм е идеология, създадена под контрола на банкерите, “Западният” глобален проект) възглед на света. Ако ви обясняват постоянно, че има само един поглед на света, а всичко останало е някакъв ужас, по неволя започвате да се борите с този ужас.

И така, политическият либерализъм се подкрепя от колосална по мощ и мащаби пропагандна машина (добре се вижда, например, как един от нейните елементи, Сорос, фактически приватизира целия политически елит на Украйна). Тя работи наистина ефективно (добре се вижда в Беларус), но има определен недостатък: тя иска за дейността си колосална сума пари. Източникът на тези пари е същият, създаден през 1913 г. - емисията на Федералния резерв на САЩ.

За жалост за цялата тази система, този източник се оказва на практика изчерпан в резултат на кризата от 2008 г. и последвалите събития. Емисията престана да дава икономически ефект (инвестиционният процес в световната икономика се спря), Тръмп в много отношения я пое под свой, тоест държавен контрол, на банките им е все по-сложно да поддържат устойчивостта на световната финансова система. И тук възниква принципният въпрос: Какво следва?

Ръководителите на тази система изобщо не са глупави, но те, за разлика от своите деди и прадеди, не са я създавали и не виждат днес варианти как може да върнат ефективността на своя основен за последните сто и нещо години инструмент. Аз, като икономист, мога да кажа уверено, че това е невъзможно. Нека си дадем сметка, че загубата на инструмента изобщо не значи да се предава властта. Друг е въпросът, че трябва да се смени инструментът за контрол над ситуацията.

И ако предишните десетилетия са използвали „демокрацията“ като политическа система (т.е. механизмът на изборите, в които участват партии, в същото време механизмът за изграждане на партии е изграден така, че е възможно да се премине само с много пари, издадени от банкерите), то сега този механизъм вече не работи. По очевидна причина: няма пари, хората искат реални резултати, започват да се появяват „несистемни“ (тоест, не отглеждани в рамките на контролирана процедура) партии и системата започва да се разпада. Видяхте ли колко хора излязоха на улиците в Берлин вчера ... А колко бяха във Франция? Опозицията на Лукашенко силно им отстъпва...

И така, единственият вариант за излизане от ситуацията в случая е преминаването към позиции на управляем хаос. Обърнете внимание на Украйна: докато Янукович имаше ресурса на икономическо взаимодействие с Русия, той можеше да си позволи поне имитация на демократичен процес. А дошлият след него режим, който загуби ресурса на икономическо взаимодействие с Русия, но не получи такъв от Европа (Кой можеше да си представи това?!) не може да си позволи дори и илюзия за демокрация. Затова всички дори потенциално проруски сили бяха ликвидирани практически напълно.

Именно затова напрежението по света нараства толкова много - има планиран преход към система от контролиран (добре, относително) хаос. Световният финансов елит не може да си позволи да загуби властта, твърде много различни проблеми ще изплуват на повърхността и никой не иска да носи отговорност за тях. Всъщност именно поради тази причина демократите в САЩ толкова отчаяно се борят за властта - за техните лидери и покровители разследването, което Тръмп вече обяви, ще бъде като смърт. Но ситуацията е подобна и при нас - олигарсите от 90-те не могат да си позволят да загубят контрола над толкова много държавни институции, тъй като просто няма да оцелеят след разследването!

Затова е необходимо да се подготвите за различни неприятности. Те просто са неизбежни, „западният“ глобален проект - финансови глобалисти, не може да си позволи да загуби властта, а в рамките на малко или много естествено развитие на ситуацията това почти сигурно ще се случи. Въпросът е само колко тежко ще се развият събитията в определени региони. И между другото, именно затова онези политици, които могат да поддържат стабилност, придобиват специална ценност за обществото.

Някой, разбира се, може да си помисли, че алтернативата на Лукашенко е „процъфтяващата демокрация“. В действителност по-скоро това ще бъде „разходка“ в стила на Украйна по време на Гражданската война или днешна Либия. Това нужно ли е на някого в Беларус? Не, разбира се, полевите командири могат да спечелят. Но какъв дял заемат те в белоруското общество?

Като цяло разбирането на обективните процеси дава доста ясна картина на развитието на ситуацията. И това ни позволява да разберем истинската дилема пред обществото. Не "свобода" и "демокрация" срещу "диктатура", а хаос срещу ред. И ще е нужно да се занимаваме с подобряването на живота си, едва след като успеем да избягаме от къде-къде по-страшни сценарии. Време е да го разберем.

Превод: В. Сергеев